Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1666 от 22.05.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 334/2026
Вид
Определение № 1666
Подписан
22.05.2026
Състав
Катя Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 151 т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.1, ал.2 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл.27, ал.6 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 78 · Регламент(ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1666

Плевен, 22.05.2026 г.

Административният съд - Плевен - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Катя Арабаджиева административно дело № 334/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена жалба от „Еко Хаус Пропъртис“ ЕООД с Е ИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Червен бряг, [улица], представлявано от Ф. Д. Н. с [ЕГН], против Решение № 13-РД/657 от 07.04.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект с рег.№ в СЕУ: 290425/779800/116559/97255.

Към жалбата дружеството е приложило квитанция за платена държавна такса за оспорване в размер на 25,56 евро.

Съдът е счел обаче, че в настоящия казус се дължи заплащане на държавна такса по реда на чл.27, ал.6 от ЗУСЕФСУ и с Определение №1410/30.04.2026 год. жалбата на дружеството е оставена без движение, като неотговаряща на изискванията за редовност по чл. 151 т.3 АПК. Към същата няма приложен документ за платена държавна такса в пълен размер, с препис от жалбата и доказателствата за останалите страни. Ето защо, на жалбоподателя е предоставен 7-дневен срок от съобщението да довнесе държавна такса в размер на 843,64 евро и да представи платежния документ по делото.

В указания 7/седем/ дневен срок дружеството не е внесло изисканата от съда държавна такса. Делото е докладвано за последващи процесуални действия, при което съдът е установил, че погрешно е изискал от жалбоподателя довнасяне на държавната такса, изискана с Определение №1410/30.04.2026 год. Съдът намира, че не се дължи държавна такса по реда на чл.27, ал.6 от ЗУСЕФСУ, а проста държавна такса в размер на 25,56 евро, каквато вече е внесена от жалбоподателя, поради следните съображения:

Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, Средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, средствата за финансиране на подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР) от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.

За делата по ЗУСЕФСУ е предвидено в чл.27, ал.6: При оспорването на индивидуалните административни актове по този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече [рег. номер]., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс и за производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв., а за производства по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс се събира половината от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв.

Процесното дело е по РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/2115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013.

Видно от самото наименование на Регламента, същият урежда БФП от друг фонд – ЕФГЗ, както и помощта от ЕЗФРСР по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП). В регламента предоставяне на БФП от ЕЗФРСР за финансиране на подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР) не е регламентирано.

Наредба № 4 от 25.10.2024 г. за реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за сключване и изменение на административни договори, за налагане на административни санкции за интервенциите по чл. 73, 74, 75, чл. 77, параграф 1, букви "а", "в" – "е" и чл. 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115, за условията и реда за изплащане, за отказ за изплащане и намаления на плащанията, и за оттегляне на изплатената финансова помощ за интервенциите по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от същия регламент, урежда в своя чл.1 условията и реда за получаване на помощта по този регламент.

Съгласно чл.13, ал.2 от същата Наредба №4, Административният акт за частично одобрение (в частта на отхвърлените за финансиране дейности и разходи) и административният акт за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Следователно, самата Наредба №4 не препраща към ЗУСЕСФУ, а към общия ред на АПК.

Наредба №4 е издадена на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 2 от ЗПЗП от Министъра на земеделието и храните.

В този смисъл относно размера на държавната такса е и съдебната практика /макар и без подробните аргументи по-горе/ - разпореждане [номер] от 20.01.2026 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 1313/2025 г.

Ето защо жалбата е редовна и допустима и производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА административно дело №334 по описа на Административен съд-гр.Плевен за 2026 год., за разглеждане в открито съдебно 25 юни 2026 год. от 11,30 часа, за когато да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА страните в производството- в качеството на жалбоподател - от „Еко Хаус Пропъртис“ ЕООД с Е ИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Червен бряг, [улица], представлявано от Ф. Д. Н., като ответник-Изпълнителен директор на ДФЗ.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ответника преписи от жалбата с приложенията.

ДАВА възможност на ответника да представи писмен отговор по жалбата и да посочи доказателствата, като приложи писмените, в 14-дневен срок от съобщението.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи, че са били налице предпоставките за постановяване на позитивен акт.

Определението не подлежи на оспорване.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Съдия: