Решение № 4358 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4358 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100514547 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 6966/16.04.2024 г. по гр. д. № 24066/2023 г. по описа на СРС, 82 състав е признат за недействителен Договор за паричен заем № 45515440/29.07.2022 г. по предявения от Н. Г. А. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, както и Договор за предоставяне на гаранция № 4551540/29.07.2022 г. по предявения от Н. Г. А. срещу „Файненшъл България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2 и ал. 2 от ЗЗД. С решението Н. Г. А. е осъдено да заплати на на „Изи Асет Мениджмънт“ АД основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ар. 1, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 2849,76 лева, представляваща чистата стойност на кредита (усвоената главница) по сключения Договор за паричен заем № 4551540 от 29.07.2022 г.

Против решението, в частта, с която е уважен предявения насрещен иск за сумата от 2849,76 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 139726/26.04.2024 г., подадена от Н. Г. А., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че общият размер на заплатеното по договора за кредит е в размер на 2976 лева (8 вноски по 372 1 лева), което се установявало от дубликат на погасителен план, което представлявало доказателство за стойността на заплатените вноски. В този погасителен план били отразени плащанията на ищцата в размер на 372 лева, представляващи месечна вноска по кредита. От това следвало, че от сумата 4500 лева останали непланети 1524 лева. Съдът неправилно кредитирал погасителния план, в които била включена само една част от съставните компоненти по погасителната вноска, поради което се получило разминаване в изчисленията относно платеното до момента задължение на остатъка от главницата. За да се произнесе по насрещния иск, съдът изходил единствено от твърденията в него, както и представените към него писмени доказателства, но не съобразил всички представени и приети по делото доказателства. Съобразил е единствено, че ответникът – ищец по насрещния иск е признал извършените плащания от Н. А. в общ размер на 1650,24 лева.

След приспадане на тази сума неправилно е приел, че остатъкът е 2849,76 лева. Това не отговаряло на реалната фактическа обстановка по насрещния иск, като е изключил плащанията по договора за поръчителство. Така общият размер на направените вноски е 2976 лева, в която са включени освен лихвата и възнагражденията за поръчителя. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск за сумата над 1524 лева. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 164295/20..05.2024 г. от въззиваемия „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение.

Посочва, че по силата на договор за паричен заем № 4551540 Н. Г. А. е получила в заем сумата от 4500 лева като се задължила да върне 5363,28 лева, включваща главница и лихвено задължение. Н. А. погасила само 1222,04 лева – задължение за главница и 428,20 лева – лихвено задължение, като останали дължими 2849,76 лева след отчитане на плащането. Поддържа, че платените суми за възнаграждение към „Файненшъл България“ ЕООД не могат да бъдат приспаднати от задължението по кредита, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е страна по договора, а е само овластено да получи сумите, което обаче не го прави титуляр на вземането за възнаграждение за поръчителство. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира направените разноски.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 24066/2023 г. по описа на СРС, 82 състав е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. А. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.

26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 29.07.2022 г. между нея и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4551540, с погасителен план към него, Договор за предоставяне на гаранция № 4551540, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди, че съгласно договора заемодателя предава в собственост на заямателя сумата от 4500 лева.

Поддържа, че сключените договори са недействителни и моли да бъдат прогласени за такива.

С отговора на исковата молба „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил насрещен иск, с който е направил искане Н. Г. А. да бъде осъдена да заплати на дружеството при условие, че договорът за паричен заем бъде обявен за недействителен с,мата от 2849,76 лева, представляваща на основание чл. 23 от ЗПК главница по обявения за недействителен договор.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск Н. Г. А. е заявила, че го оспорва частично. Посочва, че в изпълнение на процесния договор е предоставен кредит в размер на 4500 лева. Ответницата заплатила сумата от 2976 лева (8 вноски по 372 лева), като след обявяване на недействителността на договора, то тя следвало да връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи. Поддържа, че цялата платена сума, включително и възнаграждението на гаранта следва да бъде приспаднато от получената в заем сума. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен за горницата над 1524 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства и твърденията на страните районният съд е приел, че Договор за паричен заем № 4551540/29.07.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 3

4551540/29.07.2022 г. са недействителни като е приел, че е дължима сумата от 2849,76 лева след приспадане на направените от ответницата вноски в размер на 1650,24 лева, като не са изложени мотиви, поради които не е взета предвид сумата, платена като възнаграждение за гарант въпреки направеното възражение с отговора на насрещната искова молба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

Съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит „общ разход по кредита за потребителя“ включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Като разходи по кредита следва да бъдат разглеждани и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия. Възнаграждението за гарант, когато предоставянето на гаранция е условие за получаване на кредита, е аналогично на разходите за застраховка или други обезпечения, които са задължителни по договора. В този смисъл, ако възнаграждението за гарант е условие за отпускане на кредита и е включено в погасителната вноска, то представлява разход, който е част от „общите разходи по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. ( в сходен смисъл Решение № 84/19.03.2026 г. по т.д. № 1533/2025 г. на ВКС, I ТО, Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III ГО).

Следва да се посочи, че в конкретния случай в Договор за паричен заем № 4551540/29.07.2022 г., чл. 4 заемателят се задължава в срок от три дни, 4 считано от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които следва да отговарят на отпределени условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Следователно и доколкото страните са уговорили задължение на заемателя да предостави обезпечение в определен кратък срок, то и предоставянето на кредита е поставено под задължително условие. Възможността на заемателя да избира между предложените варианти на обезпечение не променя обстоятелството, че предоставянето на заетата сума е поставена под условието такова да бъде предоставено задължително. В този смисъл, разходите, които заемателят следва да направи за възнаграждение на гарант или за банкова гаранция се явяват такива разходи, които не са дължими по недействителния договор съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит.

Правно ирелевантно е дали възнаграждението за гарант е платено на заемодателя, който впоследствие го превежда на гаранта, или директно на гаранта. Важното е, че разходът е направен във връзка с договора за кредит и е условие за получаването му, тъй като всички разходи, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, се включват в общите разходи, независимо от начина на плащане.. ( в сходен смисъл Решение № 84/19.03.2026 г. по т.д. № 1533/2025 г. на ВКС, I ).

Предвид на изложеното, сумата, платена от Н. А. за възнаграждение за гарант – 1325,76 лева следва да бъде приспадната от сумата от останалата неплатена част от главницата или съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит ответницата дължи връщане на 1524 лева. Следователно решението в обжалваната му част следва да бъде отменено за разликата над тази сума до уважения размер, като следва да бъдат съобразени и направените разноски и решението следва да бъде отменено за разликата над 289,01 лева до уважения размер на разноските.

Съгласно чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати сумата от 271 лева, направени разноски във въззивното производство за държавна такса.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на адв. Антони З. Иванов сумата от 150 евро възнаграждение за първоинстанционното производство и 75 евро във 5 въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 6966/16.04.2024 г. по гр. д. № 24066/2023 г. по описа на СРС, 82 състав в частта, с която Н. Г. А. е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ар.

1, вр. чл. 23 ЗПК сумата от над 1524 лева до уважения размер от 2849,76 лева, представляваща чистата незаплатена стойност на кредита (усвоената главница) по сключения Договор за паричен заем № 4551540 от 29.07.2022 г., както и в частта, с която Н. Г. А. е осъдена да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата над 289,01 лева до уважения размер от 312,51 лева и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, срещу Н. Г. А., ЕГН-**********, иск с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 23 от Закона за потребителския кредит за заплащане на сумата над 1524 лева до предявения размер от 2849,76 лева, представляваща чистата незаплатена стойност на кредита (усвоената главница) по сключения Договор за паричен заем № 4551540 от 29.07.2022 г.