Решение № 7352 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7352 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110120394 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 473566 от 18.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-04.12.2024г. до окончателното плащане, за сумата от 62,15 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.05.2022г. до 18.09.2022г., както и сумата от 166,08 лева – мораторна лихва за периода от 19.09.2022г. до 03.12.2024г.

Ищецът–„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 18.04.2022г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД и ответника – М. А. С. е сключен договор за потребителски кредит № 473566 по реда на ЗПФУР, по силата на който на последния е предоставена на заем сума в размер на 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент и обща стойност на възнаградителната лихва от 62,15 лева. Сочи, че за ответникът е възникнало задължение да погаси заема на 5 погасителни вноски, всяка от които на стойност от 132,43 лв., в срок до 18.09.2022г. Поддържа, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.05.2023г. с „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД е придобил вземанията по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство ответникът е уведомен. Твърди, че М. А. С. е усвоил предоставената на заем сума, но не е погасил задължението си. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът му дължи процесните суми. Претендира 1 разноски.

Ответникът–М. А. С. в установения срок е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 473566 от 18.04.2022г., по силата на който му е предоставена на заем сумата от 600 лв., при ГЛП 40.54% и ГПР – 49.00 %, платим на 5 месечни погасителни вноски. Твърди, че в договора са уговорени и такса за преференциално обслужване на стойност от 60 лв. и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 242,60 лв. Поддържа, че посочените клаузи са неравноправни, тъй като го поставят в неблагоприятно положение спрямо кредитора. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК с доводи, че таксата за преференциално обслужване и неустойката не са включени в ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице.

Основателността на исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на предпоставки: сключване на валиден договор за цесия, по силата на който цедентът „Ай Ти Еф Груп“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си към ответника, че предишният кредитор е съобщил на длъжника за прехвърлянето, договорно правоотношение на „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД с М. А. С., по силата на което му е предоставен заем в сочения размер, размерът на претендираните в настоящото производство суми, както и че падежът на задълженията е настъпил. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на задълженията на падежа. По възраженията за нищожност на договора за кредит следва да докаже обстоятелствата, от които произтича, че процесната сделка е недействителна на заявените правни основания – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между „Ай Ти Еф Груп“ ЕАД и М. А. С. е 2 сключен Договор за кредит № 473566 от 18.04.2022г. От процесния договор е видно, че на ответника е отпуснат кредит в размер на 600 лв. при ГЛП – 40,54% и ГПР – 49,00 %. В чл. 5.1 е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на заемната сума, да учреди обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция, отговарящи на условията по чл. 5.3 и чл. 5.5. Съобразно чл. 5.6, във вр. с т. 10 от Приложение № 1 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е дължима неустойка за всеки календарен ден, като в конкретния случай е начислена неустойка на стойност от 242,60 лв. Според представения погасителен план е дължима и такса за преференциално обслужване в размер на 60 лв. Общата сума за връщане възлиза на 964,75 лв. и е платима на 5 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 144,43 лв. с падеж 18-то на число на съответния месец, като крайният срок на договора е 18.09.2022г. Страните не спорят и досежно обстоятелството, че заемната сума е предадена и усвоена от кредитополучателя. С оглед на изложеното правният спор се концентрира относно действителността на процесния договор за потребителски кредит.

При преценката за валидността на облигационното правоотношение следва да се има предвид, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС, обективирана в Решения по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, дело Salvat Editores – С-244/98, дело Mostaza Claro – C168/05, Pannon GSM – C-243/08, Banco Espanol de Credito SA – C-618/1.

С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя.

Съдът намира възражението за недействителност на договора за кредит, поради неясното посочване на ГПР и невключването на неустойката и таксата за 3 преференциално обслужване в неговата величина, за основателно. От т. 9 от Приложение № 1 е видно, че кредитодателят се е ограничил до формално посочване единствено на процента и общата дължима сума. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В настоящата хипотеза липсват сведения досежно взетите предвид допускания при неговото определяне, алгоритъма за изчисляване, както и кои компоненти се включват в тази величина – в частност не става ясно дали в нея са инкорпорирани таксата ангажимент и застрахователната премия.

Настоящият състав намира, че и двата посочени компонента следва да бъдат включени в ГПР, поради следните съображения: Изначалното включване на клаузата за неустойка както в договора за кредит, така и погасителния план е индиция, че същата е призвана да бъде средство за генериране на допълнителни разноски за сметка на потребителя, чийто размер е известен на кредитодателя към момента на сключването на договора. Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от чл. 5.3 и чл. 5.5. от договора, в които са уговорени множеството ограничения и конкретно определени изисквания относно обезпечението, както и изключително краткия срок, в който следва да бъде предоставено, които правят задължението изключително трудно изпълнимо.

При това положение, макар да носи наименованието неустойка, тази клауза по естеството си представлява допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, което съставлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следва да бъде включен в ГПР. По отношение на таксата за преференциално обслужване следва да се отбележи, че както в договора, така и в общите условия липсва уговорка за дължимостта на подобна такса, като същата фигурира единствено в погасителния план. Нейното изначално включване в погасителния план, както и обстоятелството, че се касае за договорна връзка от разстояние потвърждават несъмнената връзката на процесната такса с кредитното правоотношение, като последната е била предварително известна за кредитора, и обуславяща възникването на кредитното правоотношение, поради което поради което следва да се включи в ГПР.

При изчисление с помощта на кредитен калкулатор и при съобразяване на дължимите неустойка и такса, както и че кредитът се погасява на анюитетни вноски размерът на ГПР възлиза на 74,91 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на 4 разходите не може да надвишава петкратния размер на законната лихва за забава по просрочени задължения в левове или във валута, определена с Постановление на Министерски съвет /основен лихвен процент + 10 пункта/, който основен лихвен процент към датата на сключването на договора по данни от интернет страницата на Българска народна банка – 18.04.2022г., възлиза на 0,00. При законна лихва в размер на 10,00 %, петкратният размер на ГПР възлиза на 50,00 %, какъвто не се явява разглежданият случай. По аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК е налице още едно основание за нищожност на договора.

Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана. При това положение, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване само % на ГПР, без отбелязване на взетите предвид допускания и без описание на разходите по кредита, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален ефект / в този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д. С-472/23г. на СЕС/. При недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по кредита.