Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1945 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1717/2026
Вид
Определение № 1945
Подписан
17.07.2026
В сила
17.07.2026
Състав
Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква а) · Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 година за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за здравето

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1945 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501717 по описа за 2026 година

Производство по чл. 122, изр. второ от ГПК.

Образувано е по повод определение № 8634 от 13.07.2026 г., постановено по гр. д. № 5354/2026 г. на Пловдивския районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност с РС -Харманли относно компетентността да бъде разгледан иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, предявен от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

“Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор проф.д-р Карен Джамбазов, д.м., против А. Х. А. с ЕГН**********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 129/2026 г. по описа на Районен съд -Тополовград.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с материалите по приложеното дело, намира следното:

Производството е образувано първоначално пред РС Тополовград по искова молба, подадена на 14.04.2026г. На същата дата РС Тополовград е направил справка за адреси на ответника, от която се установява, че настоящият и постоянният адрес на същия е в гр. Харманли. Приел, че ответникът е потребител и изпратил делото по подсъдност на РС -Харманли. Последният съд също направил справка за адресите на ответника, от която се установява, че считано от 02.06.2026г., адресът на ответника (и настоящ и постоянен) бил сменен в гр. Пловдив. Вместо да повдигне спор за подсъдност РС Харманли изпратил делото по подсъдност на РС -Пловдив.

Месната подсъдност е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 7 ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на 1 висящото пред него производство. В тази връзка, съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Тази преценка се извършва служебно единствено по отношение на тези видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.

2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай не е приложима разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като ответникът не е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП по причина, че този закон не следва се прилага спрямо договорите за медицинска услуга. Това е така, защото в ЗЗП са транспонирани директиви в областта на потребителската закрила, в това число - приложимата за договори, сключени след 13.06.2014 г., Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл.3, т. 3.б. от Директива 2011/83/ЕС, тя не се прилага за договори за здравно обслужване, така както е определено в член 3, буква а) от Директива 2011/24/ЕС, независимо от това дали услугите се предоставят от здравни заведения. Чл. 3, б.“а“ от последната Директива 2011/24/ЕС пък определя, че „здравно обслужване" означава здравни услуги, предоставяни от медицински специалисти на пациенти с оглед оценка, поддържане или възстановяване на тяхното здравословно състояние, включително предписването, изпълнението на медицинските предписания и предоставянето на лекарствени продукти и медицински изделия. В преамбюла на Директива 2011/83/ЕС, т.30, също е разяснено, че „Здравното обслужване изисква специална нормативна уредба поради неговата техническа сложност, значението му за услугите от общ интерес и широкото му публично финансиране. Разпоредбите на настоящата директива не са подходящи за здравното обслужване и поради това то следва да бъде изключено от приложното й поле.“ По смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП "потребитеил" е всяка физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В разглеждания казус ответникът няма качеството на потребител по ЗЗП, а е "пациент" по смисъла на чл. 84, ал. 1 от Закона за здравето, който сочи, че пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Очевидна е разликата в легалните дефиниции, с оглед спецификата на медицинската помощ. При нея няма сключване на договор за предоставяне на медицински услуги, нито има закон, който да определя начина на 2 лечение. Тя се основава на предложени медицински практики от оказващия помощта и информирано съгласие за прилагането им от страна на пациента. Освен това ищецът търси защита на правата си срещу лице, което е с прекъснати здравноосигурителни права, на което е оказана медицинска помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ГПК, неспазената местна подсъдност може да се вземе предвид от съда служебно само в случаите по чл. 119 ал. 2 и 3 от ГПК (при подсъдност по местонахождение на недвижим имот, при искове срещу държавата и държавни учреждения, при искове на и срещу потребители, както и при определени искове за обезщетения по КЗ). Настоящият спор не е сред тях. Следователно по отношение на същия приложение намира разпоредбата на чл. 119 ал. 4 от ГПК, според която възражение за местна неподсъдност може да се предяви само от ответника в срока за отговор на исковата молба. Такова към настоящия момент липсва.

Ето защо компетентен да се произнесе по така предявения установителен иск е Районен съд – Харманли, на когото делото следва да бъде изпратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Компетентен да се произнесе по предявения установителен иск по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор проф.д-р Карен Джамбазов, д.м., против А. Х. А. с ЕГН**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 129/2026 г. по описа на Районен съд –Тополовград е Районен съд – Харманли, на когото делото да се изпрати.

Копие от определението да се изпрати на ПдРС за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3