Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2641 от 13.12.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 2698/2019
Вид
Решение № 2641
Подписан
13.12.2019
В сила
13.12.2019
Състав
ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА, ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ВЪЛЧЕВ, ВЕЛИЗАР СЛАВЧЕВ РУСИНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2641 13.12.2019 год. град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Ч

Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

ВЕЛИЗАР РУСИНОВ при секретаря К.Р.и с участието на прокурор Светлозар Чераджийски като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА КАН дело № 2698 по описа за 2019год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба ,подадена от Б.С. ***,чрез адвокат Л.К.,със съдебен адрес:***,офис 13 против Решение № 1325/15.07.2019 год., постановено по АНД № 958/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ - ти н.с., с което е потвърдено наказателно постановление №

18 -1030-011062/20.12.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.С.С. на основание чл.

174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушение на закона , при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че е неправилно формиран и необоснован от представените доказателства изводът на съда за доказаност на административното обвинение. Твърди,че съдът не е изследвал наведените оплаквания за нарушени права на защита на санкционираното лице.Представя писмена защита.

Поради това иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени наказателно постановление № 18 -1030-011062/20.12.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“

Ответникът –ОД на

МВР-Пловдив,Сектор „Пътна полиция“, редовно призован за съдебно заседание, не взима становище по жалбата.

Представителят на

Окръжна прокуратура –Пловдив дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд -Асеновград, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд -Пловдив е наказателно постановление № 18-1030-011062/20.12.2018 год. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.С.С. на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това,че на 22.11.2018 г. около 18:00 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** , собственост на Л.Б.С.. В същото време на същия булевард от ул. „Брезовска“ със служебния автомобил излязъл свидетелят Г.и забелязал автомобила на жалбоподателя. Подал звуков и светлинен сигнал, тъй като решил да му извърши рутинна проверка. Тогава С. решил да не се съобрази със сигналите и да поеме надясно по ул. „Полковник Бонев“, която била без изход. В края ѝ срещу № 7 спрял. Г.и колегата му слезли от техния автомобил, извадили С. от неговия, поставили му специални помощни средства – белезници и го въвели в служебния автомобил. Повикали колегите си от група „Сигма“ за установяване на нарушение по ЗДвП. На място се отзовали П.К.. и Д.Б.. Последните разяснили на жалбоподателя, че ще му бъде направена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, заради което му били свалени и белезниците. С. категорично отказал да бъде положен на тест с дрегер Drug check 3000. Затова му бил съставен талон за изследване № 0015001 от 22.11.2018 г. в 19:55 ч. Б.и колегата му съпроводили със служебния автомобил С. до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на бул. „Пещерско шосе“ за допълнителни медицински изследвания. Жалбоподателят и там отказал да даде кръв и урина за изследване на алкохол и опиати, за което бил съставен лист за преглед на пациент № 100594 от 22.11.2018 г. в 20:17 ч. След което бил откаран в сградата на IV РУП в отдел „Криминална полиция“ за последващи действия.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 809125 от 22.11.2018 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.

147, чл. 3 от ЗДвП.

Последвало е издаването на процесното НП при така описаната фактическа обстановка.

За да потвърди обжалваното НП,първоинстанционният съд приема, че то е законосъобразно.

Съдът, след като е констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички процесуални правила и норми, че са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване изискванията за форма и съдържание, е приел, че обвинението е доказано от фактическа страна, деянието е надлежно квалифицирано и санкцията е определена законосъобразно, в съответствие с целите на закона.

По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за правилност и законосъобразност на НП и постановява решение за неговото потвърждаване.

Административен съд-Пловдив в настоящия си състав намира, че решението е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, подробно описана в съдебния акт. Решаващият съд е събрал допустимите и относими към спора писмени и гласни доказателства при строго спазване на процесуалните правила, като е установил всички релевантни за конкретния случай факти. След обективен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане становищата на страните, въззивният съд е приел, че НП, като постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за формата и правилата за издаване, като съдържащо всички изискуеми от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, е законосъобразно от процесуална страна.

Неоснователни остават доводите,идентични на изложените и в касационната жалба ,които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите на решението си.

Изложени са и подробни съображения досежно твърдените във въззивната жалба съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на производството по реализиране отговорността на Б.С.. Правилно Районен съд-Пловдив е приел, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, с оглед на което и правилно е санкциониран, като му е наложено, предвиденото в съответната норма наказание по вид и размер, което е фиксирано и не може да бъде намалявано от съда.

Въззивният съд е извършил и преценка досежно приложението в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28, ЗАНН, като е приел, че в тази насока се явява законосъобразна и преценката на административнонаказващия орган ,който е преценил ,че се касае за нарушение,извършено под влияние на алкохол,при множество хора,застраващи тяхното здраве.

Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд досежно материалната законосъобразност на оспореното НП.

Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, (в приложимата редакция), водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства и писмени такива, безспорно се установяват обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че Б.С. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство - обстоятелства, изрично посочени в АУАН. Както правилно е посочено от въззивният съд ,противно на твърденията на касационния жалбоподател , нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не представлява едно нарушение, от там и не е налице нарушение на закона, тъй като в настоящия случай жалбоподателят е санкциониран само за част от нарушението – отказът на водача да бъде тестван.

Посочването най-общо на санкционната норма не представлява съществено нарушение на процедурните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, тъй като съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място.

При това положение, законосъобразен е изводът на районния съд, че на посочената дата Б.С. осъществява състав на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Правилно и законосъобразно за описаното в

АУАН и НП нарушение на С. са наложени двете кумулативно предвидени санкции "глоба" в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, които са във фиксирани размери, поради което няма възможност за друга индивидуализация.

С оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК,

Административен съд-Пловдив

Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1325 от 15.07.2019г.,постановено по АНД № 958/20197г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХІ - ти н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.