Решение № 5907 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5907 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20221100506810 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20022641/18.03.2022 г. по гр. д. № 78967/2018 г. по описа на СРС, 57 с - в са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че отхвърля предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо П. А. И. с ЕГН: ********** и К. А. И. с ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение от 06.11.2017 г. по ч. гр. д. № 65043/2017г. по описа на CPC, II г. о., 57- ми състав, а именно: сумата от 4 335, 72 лв.

(всеки по 1/2 част) - цена на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент № 3 в гр. София, район *******, бул. „*******“ № *******, абонатен № ******* за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., сумата от 848, 88 лв., (всеки по 1/2 част), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 433, 72 лв. за периода 15.09.2014 г. - 22.08.2017 г., с правно основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 46, 28 лв. (всеки по 1/2 част), представляваща възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия в етажна собственост, в която се намира обект - апартамент N93 в гр. София, район *******, бул. „*******“ № *******, абонатен N9 ******* за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г., сумата от 9, 79 лв. (всеки по 1/2 част), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 46, 28 лв. за периода 15.09.2014 г. - 22.08.2017 г.

Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който го оспорва с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение по делото.

1

В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответниците не са потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Поддържа, че по делото са представени доказателства за придобиване на жилището от наследодателите на двамата ответници А. И. и А. И.а. Върху него е учредена законна ипотека по Наредбата за кредитната дейност на ДСК. Поддържа, че законна ипотека е можело да се учреди само върху собствен на длъжника имот, за закупуване на който е отпуснат заема. Ответниците – наследници, приели наследството, отговарят за задълженията на наследодателите си, съобразно дяловете си. Поддържа, че по делото са налице достатъчно доказателства, че ответниците са клиенти на ищеца относно доставката на ТЕ за битови нужди в имота за процесния период. Поддържа, че за тях са приложими ОУ на дружеството от 2016 г., за които не се изисква изрично приемане от потребителите. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло.

Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите страни - ответниците П. А. И. и К. А. И. не са подали писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и не са взела становище по жалбата.

Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството се развива по редана чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По основното възражение, поддържано във въззивната жалба : за установяване качеството на ответниците на потребители на ТЕ през процесния период, като съобрази становищата на страните, въззивният състав намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.

154, ал. 1 от ГПК).

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „с обствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в 2 хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

Като съобрази нормите на ЗЕ и дадените тълкувания от ВКС по въпроса за възникване на качеството потребител на ТЕ и на договорни отношения с доставчика, настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта, че ответниците имат качеството потребители на ТЕ в периода.

Като съобрази представените пред СРС писмени доказателства в съвкупност, настоящият състав споделя изводите на СРС, че ищецът не е установил пълно и главно, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот или че в тяхна полза е учредено вещно право на ползване по отношение на имота или са поискали откриване на партида от ищеца, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест и предоставена възможност да ангажира доказателства за посочените факти.

Пред СРС е представено единствено писмо от СО - район „*******“, че апартамент № 3 в гр. София, район *******, бул. „*******“ № *******, е продаден на А. И. и А. И.а с договор за покупко - продажби от 30.09.1991 г. Това писмо няма доказателствена сила да установи собствеността на процесния имот. Недоказани са твърденията, че ответниците са наследници на посочените лица, нито, че последните са починали.

При тези данни въззивният съд споделя решаващият извод на СРС, че ищецът не е провел доказване, със съответните годни писмени доказателства, на основния правопораждащ факт, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период и с тях е сключен договор за доставяне на такава ТЕ. Възраженията на ищеца в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.

След като в производството не се установява, пълно и главно, че между ищцовото дружество и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, следва че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците да отговарят по исковете. Ето защо както главните, така и акцесорните искове, за суми за лихва за забава върху главните вземания, са недоказани и следователно неоснователни.

При липса на първата основна предпоставка за възникване на вземането, съдът намира че е без правно значение да обсъжда по същество количествата и стойността на топлоенергията ползвана в имота през процесния период и нейното редовно начисляване.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат изцяло с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено, при съобразяване с материалния и процесуален закон, включително в частта по присъдените разноски, при липса на промяна в изхода от спора.

3

По разноските пред СГС :

Съгласно изхода от спора, право на разноски имат ответниците. Доколкото те не претендират разноски, такива не се присъждат в тяхна полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20022641/18.03.2022 г. по гр. д. № 78967/2018 г. по описа на СРС, 57 с – в.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4