Решение № 280 от 26.02.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 26.02.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АНЕТА ИЛЧЕВА при участието на секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора Иван Кадев, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 467 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 25.09.2017 г. по НОХД № 910/2016 г. Софийски районен съд, НО, 94 състав е признал подсъдимия Д.И.П. за невиновен в това, че на 12.02.2008 г. около 21.00 ч. в гр. София, ул. „Граф Игнатиев”, пред заведение за бързо хранене „Мимас” в съучастие като съизвършител с Б.В.А.е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – блъскал вратата на заведението, заканвал се на клиентите, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост – при пристигане на полицейските служители при 01 РУ-СДВР И.Х.И.и Б.Н.М.е отправял на публично място на висок глас към тях обидни думи, като ги е наричал „боклуци”, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК с присъдата първоинстанционният съд е възложил в тежест на държавата направените по делото разноски.

Против постановената присъда е постъпил протест от СРП, в който се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. В постъпилото по делото допълнително изложение към протеста се застъпва становище, че от събрания в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателствен материал се установява по безспорен начин, че с деянието си подсъдимият П. е осъществил всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението, в което е обвинен. С протеста и допълнението към него се прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. П. да бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

По делото е постъпило и възражение срещу депозирания от прокуратурата протест от защитника на подсъдимия – адв. В., в което се твърди, че обжалваната присъда на СРС е правилна и законосъобразна, а постъпилите по делото протест и допълнение към него са неоснователни, доколкото доказателствата по делото не установяват поотделно или в своята съвкупност, че подс. Д.П. е извършил вмененото му престъпление.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и доводите, изложени в него. Моли същият да бъде уважен, като подс. П. бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Защитникът на подс.

П. , моли съда да отхвърли протеста на прокуратурата, тъй като по делото не е доказано по безспорен начин повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита постановената присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище, че всички налични по делото доказателства, в лицето на ангажираните по делото свидетелски показания, са общи, като с изключение на св. А.(който също е имал процесуално качество на подсъдим по делото, но делото срещу него в било прекратено с одобрено от съда споразумение), никой от останалите свидетели няма конкретни спомени дали подс. П. в извършил описаните в обвинителния акт действия.

Застъпват се доводи, че самият обвинителен акт е твърде общ и не отговаря на изискванията за такъв, доколкото липсват твърдения за конкретните действия на всеки един от подсъдимите лица, като се твърди, че последният не може да бъде поправен, заради липсата на данни по делото и всякакви доказателства в тази насока. Според защитата дори да беше доказано, че събитията са се случили по описания в обвинението начин, предвид ниската степен на обществена опасност на извършеното, не би могло да се приеме, че е налице престъплението „хулиганство“, още по-малко неговия квалифициран състав. Твърди се, че вмененото на подсъдимия престъпление не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна.

В заключение се излагат доводи, че дори да се приеме, че с действията си подсъдимият е осъществил административно нарушение, то не би могло последният да бъде признат за виновен и санкциониран за извършването му, доколкото е изтекла предвидената в закона давност. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В правото си на последна дума подсъдимият

П. отправя искане да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Д.И.П., с ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, трудово ангажиран, живущ ***.

Подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни.

Към 2008г. подсъдимият П. и свидетелят Б.А.се познавали, тъй като били колеги в СУ „Св. Климент Охридски“, където изучавали специалност – „молекулярна биология“. Вечерта на 12.02.2008г. подсъдимият и свидетелят А.били употребили алкохол, като към 21.00 часа двамата влезли в заведение за бързо хранене „Мимас“, находящо се на ул. „Граф Игнатиев“ в гр. София.

По това време, в заведението се намирал свидетелят О.И., заедно със своя братовчед – В.К.. При влизането в заведението свидетелят А.блъснал силно входната врата, което накарало намиращите се в заведението лица да му направят забележка. Между подсъдимия и свидетеля А., от една страна, и намиращите се в заведението клиенти, от друга, възникнал словесен конфликт, като подсъдимият и свидетелят А.напуснали заведението.

Докато се намирали в района пред заведението на мястото пристигнали полицейските служители Б.М.и И.И.– служители на 01 РУ – СДВР, назначени като ПП 170. Полицейските служители разговаряли с намиращите се на мястото клиенти на заведение „Мимас“, които им съобщили за действията на подсъдимия и свидетеля А.. Малко по-късно подсъдимият и свидетелят А., които се намирали на трамвайните линии, били забелязани от полицейските служители, като намиращите се в заведението лица съобщили на органите на реда, че именно това са лицата, които по-рано същата вечер са предизвикали скандал в заведението. Тогава свидетелите М.и И.повикали подсъдимия и свидетеля А.за извършване на полицейска проверка и поискали да представят личните си документи. Подсъдимият и свидетелят А.се държали арогантно с органите на реда и били задържани по реда на ЗМВР

При така установената фактическа обстановка първата инстанция обосновано е приела, че липсват доказателства за това, подсъдимият П. да е извършил престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд по отношение на това обвинение се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото, като след коректен и аргументиран анализ на доказателствените източници, е достигнала до верни крайни изводи, с които настоящият въззивен състав изцяло се съгласява.

В резултат на извършено самостоятелно доказателствено изследване въззивният съд намира, че ангажираните в производството гласни доказателствени средства, които имат основно значение за изясняване на обстоятелствата по делото, са били правилно интерпретирани от страна на контролираната инстанция, като след тяхната съвкупна преценка не се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият А.е извършил вмененото му престъпно посегателство по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

При преценка на достоверността на показанията на полицейските служители Б.М.и И.И.въззивната инстанция, също както контролирания съд, констатира, че по време на разпита си свидетелите демонстрират липса на конкретен спомен за процесния инцидент, като не разпознават подсъдимото лице и не го свързват с конкретни събития. Горното обстоятелство е обяснимо с оглед изминалия значителен период от време от осъществилото се деяние до разпита на свидетелите в съдебно заседание пред първия съд (близо осем години) и предвид професионалната ангажираност на свидетелите – полицейски служители. Законосъобразно липсата на спомен у свидетелите за процесните събития, е била преодоляна от страна на първия съд чрез прочитане на двукратно дадените от тях показания в хода на досъдебното производство на основание чл.

281 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1 от НПК. От прочетените показания на свидетелите от досъдебното производство се установява времето и мястото на осъществилите се събития, както и участието на подсъдимия П. и св. А.в тях. В тази връзка следва се отбележи, че показанията на свидетелите, в частта, в която дават сведения за конкретните действия на подсъдимото лице и свидетеля А., изразяващи се в отправяне на обидни квалификации и закани към тях и присъстващите на мястото лица, са приобщени по делото чрез прочитането им, без съгласието на подсъдимия и неговия защитник. От друга страна, прави впечатление, че по време на двукратно дадените от свидетелите показания пред орган на разследването е налице известно противоречие относно конкретно отправените реплики от страна на подсъдимия и св. А., както и относно обстоятелството кой какво точно е изрекъл по отношение на служители на реда.

Процесните противоречия не са били преодоляни по време на изслушването на свидетелите в съдебно заседание, доколкото последните не са могли да потвърдят пред съда, как точно са се осъществили възприетите от тях събития, като са посочили, че нямат реален спомен за въпросния инцидент. С оглед горното въззивната инстанция счита, че показанията на двамата свидетели в частта, в която дават сведения за конкретните действия на подсъдимото лице, макар и обективно и добросъвестно изнесени, не могат да послужат за сигурна основа за изграждане на фактическите изводи на съда. От друга страна, както правилно е посочил и първият съд, чл. 281, ал. 8 НПК не позволява осъдителната присъда да се основава само на показания, дадени пред разследващ орган, прочетени по реда на ал. 4, т.е. без съгласието на подсъдимия, а в конкретния случай информация за втория етап на инкриминираното деяние (по повод отправените обидни квалификации по отношение на органите на реда), се извежда единствено от приобщените показания на свидетелите от досъдебното производство, прочетени без съгласието на подсъдимия и защитата му.

Настоящият съдебен състав подложи на доказателствена проверка и показанията на свидетелите, станали преки очевидци на първия етап от процесния инцидент, осъществил се в намиращото се на ул. „Граф Игнатиев“ заведение за бързо хранене „Мимас“, а именно О.И. и Б.А..

В показанията си пред съда св. О.И. не дава конкретни сведения за инкриминираните събития, като потвърждава обстоятелството, че докато се хранел в заведение за бързо хранене „Мимас“, намиращо се на ул. „Граф Игнатиев“ е станал свидетел на процесния инцидент, за който няма ясни спомени. По време на разпита си пред съда Игнатов свидетелства за появата на две момчета, които са треснали вратата на заведението на излизане, посочвайки, че по-високото от тях се е държало по-агресивно. С оглед констатираната липса на спомен за някой обстоятелства, за които свидетелят е дал сведения пред орган на разследването, показанията на свидетеля са били допълнение с дадените от него показания на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1 от НПК. От приобщените показания на свидетеля от предходната фаза на процеса се потвърждава фактът, че е имало тряскане на врата, като е конкретизирано, че последното е извършено от по-ниското лице, както и че при появата на полицейските служители двете момчета са отправили обидни квалификации към тях. Доколкото обаче в показанията на свидетеля участвалите в инкриминираните събития лица са идентифицирани единствено по своя ръст (по-високото и по-ниското момче, което описание от своя страна може да е израз на единствено на субективната преценка на свидетеля), а по време на разпита си в съдебно заседание последният заявява, че не може да посочи с категоричност кое момче какво е извършило, то въззивната инстанция намира, че от показанията на свидетеля не може да се направи сигурен и единствено възможен извод, че подсъдимият П. е осъществил инкриминираните в обвинението действия. Дори да се приеме, че в показанията от досъдебната фаза на процеса свидетелят Игнатов посочвайки по-ниското момче, е визирал именно подсъдимия П., доколкото последните (в тази им част) са приобщени по делото на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, без съгласието на подсъдимия и неговата защита, то съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда, позовавайки се единствено на тях.