Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14337 от 23.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4250/2025
Вид
Решение № 14337
Подписан
23.07.2025
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14337 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20251110104250 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. И. Х. за заплащане на сумите, както следва: 3 703,62 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

............................., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането; 593,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.06.2024 г.; 54,92 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 08.07.2024 г. до изплащане на вземането; 13,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41116/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени 1 в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. И. Х. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот. Счита, че не е налице идентичност между адреса на имота в нотариалния акт и този на процесния имот. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цена на услуга дялово разпределение. Счита, че не се установява правоотношение между ..................... и ищеца относно процесната сграда, нито посоченото дружество да е обслужвало сградата, в която се намира процесният имот. Оспорва протокол от ОС на ЕС, тъй като същият не носи подписа му. Оспорва Общите условия на ищеца, тъй като не били представени доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Оспорва и акцесорните претенции за лихви, като излага подробни съображения. Не оспорва, че ищецът е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество, качество и размер за процесния период и имот и изрично заявява, че обстоятелствата, за установяването, на които ищецът е поискал допускане на СТЕ и ССчЕ, не се оспорват от него. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – ..................., не оспорва предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК е обявил горните обстоятелства, с изключение на наличието на облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ между ищеца и ответника за процесния имот през процесния период, за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване. С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 155 ГПК е обявил за неподлежащ на доказване общоизвестния, а и служебно известния на съда факт, че приложените към исковата молба Общи условия, които са публикувани във в. ..................., понеделник, са публикувани и в местния вестник ........................ г., достъпен на електронната страница на вестника.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило 2 спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...................... се установява, че ...................... Х. е продал на ответника П. И. Х. следния свой собствен недвижим жилищен имот – апартамент № .............. находящ се в гр. .................... От приетото по делото Удостоверение с изх. № .................. на ................... се установява, че жилищна сграда – ..................... е с настоящ адрес: гр. .................... С оглед на изложеното договорът касае обект с абонатен № ................... От заявление-декларация от ..................... от делото) се установява, че ответникът П. И. Х. е поскал откриване на партидата за процесния имот на свое име, като в заявлението е посочил адреса на имота - ......................... както и името на досегашния потребител – ...................... Х. и абонатния номер за имота – .................., което видно от приетите по делото съобщения към фактури (л. 33-36 от делото) е прието от ищеца. От заявление-декларация от .............. се установява, че трето за спора лице – ....................., е поскал откриване на партидата за процесния имот на свое име. От декларация с нотариална заверка на подписа от .................. се установява, че ответникът П. И. Х. е дал съгласието си ..................... да бъде купувач на топлинна енергия за процесния имот за срока от 01.12.2023 г. до срока на договора за наем между П. И. Х. и ...................... От приетия по делото договор за наем от ...................... се установява, че между П. И. Х., като наемодател, и ....................., като наемател, е сключен договор за наем за срок от 5 години – за периода от 01.12.2023 г. до 01.12.2028 г., по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване процесния недвижим имот.

С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, като същият и изрично е изявил воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, което изявление е прието от ищеца.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба.

3

Неоснователни са възраженията на ответника, че нотариалният акт от 2005 г. е неотносим към процесния период, доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период – от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ответникът да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот, нито да е учредил вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния период. По делото се установява, че трето лице, ползвател на облигационно основание, е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот, но това е станало през декември 2023 г. т.е. след процесния период, който е от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са установени в производството всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния период между ищеца и ответника са съществували договорни отношения с предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е неоснователно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.

„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41116/2024 г. по описа на СРС, 119 състав – 08.07.2024 г.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.