Определение № 836 от 11.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. Варна, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Камен Г. Господинов Въззивно частно наказателно дело № 20253100601647 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на М. М. М. подадена по реда на чл. 243, алр.7 от НПК пред ОС – Варна, чрез пълномощника му адв. В. Н. от АК – Варна, срещу Определение № 1683/ 2025 год. по ЧНД 20253110204202 / 2025 год. по описа на Районен съд – Варна, 45 състав.

С обжалваното определение районният съд е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр. Варна, за прекратяване на досъдебно производство № 233 / 2022 год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Варна, пр.пр. № 7439/2022 год. по описа на РП- Варна, поради липсата на деяние представляващо престъпление.

Досъдебно производство № 233 / 2022 год. по описа на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Варна е било образувано по реда на чл. 212 ал.2 от НПК /с първото действие по разследването-оглед на местопроизшествие/, на 14.06.2022 г. и е било проведено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.

„Б“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, а именно за това, че на 14.06.2022 год. в град Варна бул. „Ц.О“, след кръстовището с бул. „Х.С“ до №***, лек автомобил Волво С 40 с рег.№ В **** ВС управляван от свидетеля Б.В предизвикал ПТП и по този начин по непредпазливост била причинена средна телесна повреда на пешеходеца М.М..

1

Недоволен от определението на РС – Варна останал пострадалия по производството – М.М. М..

Същият обжалва акта на РС – Варна в срок чрез процесуалния си представител – адв. В. Н. от САК. В жалбата срещу определението на РС – Варна се навеждат доводи за неговата неправилност, като се твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за съставомерно/от обективна и от субективна страна/ деяние на водача Б.В.

Жалрбоподателят възразява срещу подхода на съда при осъществяването на анализа на доказателствата, като твърди, че същият не е бил извършен самостоятелно и задълбочено и че не са били изложени собствени мотиви, в резултат на което е била приета за установена фактическа обстановка неотговаряща на обективната действителност и на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят не се съгласява, че св. В. е управлявал автомобила си със съобразена с пътните условия скорост, като твърди, че реалната му скорост е била поне 65-70 км. в час. Жалбоподателят не е съгласен със заключението в направената по негово искане в хода на досъдебното производство повторна тройна автотехническа експертиза, която потвърждава оспорваните фактически положения и прави искане за назначаване на трета експертиза с цел проверка на първата и повторната експертизи. Оспорва измерванията и направените изчисления, без да сочи конкретни изчислителни или измервателни грешки. От факта, че осветеността на фаровете на автомобила е 60-70 метра извежда виновно поведение на водача, т.к. осветената зона е била по голяма от опасната. На базата на тези възражения жалбоподателят твърди, че ударът на автомобила с пешеходеца е бил обективно предотвратим за водача на автомолила. Жалбоподателят оспорва извода на съда, за недопуснато нарушение на правилата на движение от водача на лекия автомобил, като мотивира тезата си с правилата за определяне на съобразената с условията на движение скорост. Според тезата му, дори и да се приеме, че скоростта на движение на автомобила е била в рамките на нормативно разрешената от 50 км.ч., а именно 48,02 км. в час, то тя отново би била незаконосъобразна, този път на основание задължението на всеки един водач да управлява с такава скорост, която съобразно пътните условия му позволява да обезпечи безопасност на движението. Твърди се, че водачът В. се е движил с изключително висока за населено място скорост.

2

С оспорваното Определение РС – Варна прави задълбочен правен анализ на прокурорския акт за прекратяване на досъдебното производство, вкл. на неговата обоснованост и приема за установено, че на 14.06.2022 год. в град Варна бул. „Ц.О“, след кръстовището с бул. „Х.С“ до №***, лек автомобил Волво С 40 с рег.№ В **** ВС управляван от свидетеля Б.В не е предизвикал виновно ПТП и поради това не би следвало причинената средна телесна повреда на пешеходеца М.М. да му бъде вменявана във вина, а да се потвърдят доводите на наблюдаващия прокурор, че се касае за случайно деяние по чл. 15 от НК.

Действително, от определението на РС – Варна става безспорно ясно, че съответният съдебен състав /45/ е възприел и се е съгласил с установената от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка и с направения прокурорски анализ на доказателствата, но това само по себе си не може да доведе до извод за липсата на извършен от районния съд собствен анализ на делото по фактите и правото. Напротив, от направения в първоинстанционния съд подробен анализ на доказателствата става несъмнено ясно, че съставът на РС – Варна много внимателно и детайлно се е занимал с всяко едно от приетите за установени обстоятелства, чрез подробен анализ на събраните за него доказателства.

Настоящият въззивен състав при ОС – Варна направи собствен анализ на събраните по делото доказателства, като по този начин подложи на проверка възприетата от първоинстанционния фактическа обстановка и направените във връзка с нея правни изводи.

На 14.06.2022 г. около около 21 часа и 50 мин.- в тъмната част на денонощието, в град Варна бул. „Ц.О“, след кръстовището с бул. „Х.С“ до №***, лек автомобил Волво С 40 с рег.№ В **** ВС управляван от свидетеля Б.В участвал в ПТП при което била причинена средна телесна повреда на пешеходеца М.М.. Тогава времето било сухо и топло, с много добра видимост, а пътната настилка била без дефектирали участъци. Водачът не лекия автомобил управлявал автомобила си по бул. „Ц.О“ със скорост от 48,02 км. в час при нормативно разрешена максимална скорост от 50 километра в час. За него не съществували абсолютно никакви фактически основания да приеме, че тази скорост от 48.02 в час е неправилно подбрана, респ. че с движението 3 си с такава скорост застрашава останалите участници в движението, вкл. пешеходците.

По това време пострадалият свидетел – М.М. М. се прибирал от работа с още едно лице. Двамата решили да пресекат бул. „Ц.О в района след кръстовището с бул „Х.С“ в посока центъра на града. Тогава светофарът на кръстовището светел червено за движещите се по бул. „Ц.О“ и другото лице успяло да пресече безопасно, придвижвайки се успоредно на бул. „Х.С“.

Тогава автомобилът управляван от свидетеля Б.В изчаквал на червена забранителна светлина в лявата лента за движение, като първа кола.

Пострадалият М.М. М. също имал намерение да пресече бул. „Ц.О“ на същото място като лицето преди него, но се забавил и предприел пресичане след като светофарът вече бил със зелена разрешителна светлина за движещите се автомобили по бул. „Ц.О“. На основание действащата разрешителна зелена светлина за движение свидетелят Б.В вече бил потеглил с автомобила си Волво С40 с Рег.№ В 4447ВС и след кръстовището развил 48 ,02 км. в час.

Тъкмо тогава пострадалият свидетел М.М. стъпил на платното за движение и предприел пресичане на бул. „Ц.О“. Направил това в момента когато автомобилът управляван от св. В. се намирал на пресичаното пътно платно, на около 17.99 метра от него. Тъй като на автомобила управляван от св. В. са били нужни 28 метра и 97 сантиметра за да спре в покой, сблъсъкът с пресичащия пешеходец М.М. бил непредотвратим, поради което и настъпил. В следствие на удара пострадалият М. получил средна телесна повреда изразяваща се в счупване на тялото на малкия пищял на лявата подбедрица, счупване на тялото на тялото на дясната бедрена кост и разкъсно контузна рана в областта на десния лакът, което довело до трайно затруднение на движението му за срок от 8 до 12 месеца. За разлика от водача на автомобила, за пешеходеца М., по целия му път на движение, съществувала техническата възможност да види фаровете на приближаващия автомобил и то от разстояние по-голямо от 100-150 метра, което му позволявало да изчака безопасно преминаването му. Вместо това той предприел пресичане на необозначено за това място.

Настоящата инстанция напълно се солидаризира с направения анализ на събраните доказателства направен от първоинстанционния съд и поради това ще се задоволи да не го преповтаря, а да коментира доказателствата единствено в аспекта на направените от жалбоподателя възражения. Тук, в 4 основата на тези възражения стои несъгласието със заключенията на направените две автотехнически експертизи – първоначалната и повторната/тройна/. Въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с първоинстанционния съд, че не са налице основания за съмнение в правилността на експертните заключения. За да направи този извод въззивният състав на първо място сравни параметрите заложени в изчислителната дейност на експертите с направените измервания по време на извършения оглед на местопроизшествието, като констатира че същите са коректно съобразени от експертите. Експертите са съобразили включително и свидетелските показания, които напълно кореспондират с огледа на местопроизшествието. Между двете експертни заключения не се наблюдават противоречия които да обосновават нуждата от извършването на трета експертиза. Самият пострадал заявява, че е тръгнал да пресича, т.е. навлязъл е на платното за движение, на необозначено за пресичане място, в опасната зона на движещия се към него автомобил Волво управляван от св. В.. Свидетелят Н. потвърждава установеното с огледа на местопроизшествието много добро състояние на пътната настилка. Добрата видимост въпреки тъмната част на денонощието се установява от показанията на водача на участвалия в ПТП автомобил - св. В.. Отличните пътни условия по време на произшествието по никакъв начин не обосновават извод, че максимално разрешената скорост от 50 км.ч. е била твърде висока и несъобразена с конкретната пътна обстановка.

Водачът В. е управлявал със скорост от 48,02 км.ч. – скорост в рамките на законово разрешената и същевременно абсолютно съобразена с пътните условия. Добрата видимост на пътя не променя факта, че потърпевшият е навлязъл на пътното платно в опасната зона на ударилия го лек автомобил.

Подобна ситуация би могла да възникне и през деня, при напълно ясно време и неограничена видимост.

В основата на правилното решение на казуса е необходимостта да бъде даден ясен отговор на въпроса дали на водача на участвалия в произшествието лек автомобил може да бъде търсена наказателна отговорност.

Действително от обективна страна автомобилът управляван от водача В. се е сблъскал с пешеходеца М. и му е причинил средна телесна повреда.

Без този сблъсък телесната повреда не би настъпила, но същата не може да бъде вменена във вина на водача В.. За да може дадено лице да бъде 5 привлечено към наказателна отговорност е необходимо да е налице възможност за едновременно обективно и субективно вменение по отношение на негово деяние - конкретен ръководен от съзнанието и контролиран от волята акт на човешко поведение.

Тук обаче, с несъмнена категоричност се установява, че настъпилото пътнотранспортно произшествие и телесната повреда на пострадалия пешеходец не са виновно причинени от водача В..

Произшествието представлява за същия случайно деяние по член 15 от НК, тъй като той не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните му последици. За него е било невъзможно да знае, че пострадалият пешеходец ще предприеме пресичане на необозначено за това място. Произшествието се е случило в зона на движението му изключваща възможността за своевременно осъзнаване на възникналата опасност/интелектуален момент/ и предприемането във връзка с това на адекватна спасителна маневра/волеви момент/.

В случая пешеходецът е извършил пресичане в нарушение на правилата за движение по пътищата и именно това е пряката причина за настъпилото произшествие причинно свързано с получените от него телесни увреждания.