Решение № 870 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501551 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. М. Б. , с ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. К. К. , срещу решение №106/12.03.2025г. постановено по гр.д.№1209/2024г. по описа на РС – Карлово, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за осъждането на „Стик-Кредит“АД, ЕИК 202557159, да й заплати, сумата от 215,79 лева, като недължимо платена при начална липса по недействителен Договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г., след покриване на главницата по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „Стик-Кредит“АД, ЕИК 202557159.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Е. М. Б. , с ЕГН **********, против определение № 514 на първостепенния съд от 16.04.2025 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на 1 обжалваното определение, с искане към въззивния съд за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.

Отговор на частната жалба не е постъпил от насрещната страна „СтикКредит“АД, ЕИК 202557159, Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, първо предл. от ЗЗД, като ищцата Е. М. Б. , с ЕГН **********, иска постановяване на решение, с което ответникът „Стик-Кредит“АД, ЕИК 202557159, да бъде осъден да й върне сумата от 215,79 лв., получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г., сключен между страните.

В писмения си отговор ответното търговско дружество оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че сключеният между страните договорът за кредит е действителен и не противоречи на императивни законови разпоредби или на добрите нрави.

От събраните по делото и не оспорени от страните писмени доказателства е документално установено, че с влязло в законна сила Решение № 312/02.10.2024г., постановено по гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС, така сключеният между страните договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г. е приет за недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, поради което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК „Стик-Кредит“АД, ЕИК 202557159 е осъдено да върне на ищцата Е. М. Б. , с ЕГН **********, по реда на чл.55,ал.1 от ЗЗД , недължимо платените по недействителния договор суми в размер от 213.70 лева - възнаградителна лихва и 392.70 лева- неустойка.

На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища.

Ето защо, фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд досежно недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г. са задължителни за настоящия състав на съда и не могат да бъдат преразглеждани.

Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Това е специална императивна законова норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като икономически по-слабата страна в правоотношението.

При това положение за Е. М. Б., като кредитополучател, е възникнало задължението да върне на търговското дружество само действително 2 получената главница по договора за кредит.

В процесния договор е отразено, че чистата стойност на предоставения финансов ресурс възлиза на 1000 лв., което именно се явява и релевантната стойност за главница, която кредитополучателят дължи на кредитодателя при недействителност на договора.От приетото в първоистнационното производство заключение по допуснатата от съда ССЕ е установено, че по процесния договор ищцата е платила на търговското дружество сумата от 1822.19 лв. Следователно търговското дружество дължи връщане на ищцата като недължимо платена по договора сумата от 822,19 лева.

С влязлото в законна сила предходно решение постановено по гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС, търговското дружество е осъдена на върна на ищцата сумата от общо 606,40 лева, поради което дължи връщане на още 215,79 лева, като получени без основание. Без правно значение за настоящия правен спор е обстоятелството, за начина по който търговското дружество е отнесло получената сума за погасяване за задълженията по договора за кредит, с оглед императивните разпоредби на чл.23 от ЗПК и на чл.55,ал.1 от ЗЗД, според които при недействителен/нищожен договор се дължи връщане на всичко получено от кредитора над чистата стойност по договора.

Следователно обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и се постанови ново решение от въззивния съд, с което предявеният иск от ищцата за осъждане на ответното търговско дружество да й върна платената без основание по недействителния договор за кредит сума в размер от 215,79 лева , следва да се уважи като основателен и доказан.

При този изход на правния спор право на разноски по делото има ищцовата страна, а обжалваното определение № 514 на първостепенния съд от 16.04.2025 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, следва да бъде отменено като неправилно.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК търговското дружество следва да бъде осъдено да заплати на Е. М. Б., разноските направени в първоинстанционното производство в размер от 200 лева, както и тези направени във въззивното прозводство в размер от 25 лева.

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат К. К. , оказала безплатна правна помощ на Е. М. Б. пред въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и в същия размер за първоинстанционното производство.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Решение №106/12.03.2025г. и Определение № 514 от 16.04.2025г. , постановени по гр.д.№1209/2024г. по описа на РС – Карлово, I гр.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на 3 управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. ***, да върне на Е. М. Б., ЕГН ********** , от с. ***, сумата от 215.79 лева, като получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда-19.07.2024г. до окончателното й изплащане, сумата от 200 лева- направени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 25 лева- разноски направени пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. ***, да заплати на адвокат К. Й. К., вписана в АК- Пловдив, личен номер на адвокат 1600049240, сума в размер на 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Е. М. Б., ЕГН **********, безплатно представителство в производството пред първата и въззивната инстанции, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4