Решение № 14854 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14854 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110117465 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „*****“ ЕАД сумите, както следва:

Е. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Е. Н. Н.: сумата от 1521.25 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 2“, бл.

253, вх. Д, ет. 8, сумата от 163.52 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., сумата от 12.79 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 15.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението;

Г. А. А.: сумата от 4563.74 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 2“, бл. 253, вх. Д, ет. 8, сумата от 490.55 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., сумата от 38.36 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.67 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 15.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственик, респ. ползвател на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното 1 им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата Е. Р., в който е изложено становище за недопустимост на предявените срещу нея искове с довод за недоказаност същата да е била в облигационни отношения с ищеца, респ. да е потребител на топлинна енергия за битови нужди. По идентични съображения претенциите се оспорват и като неоснователни, като се поддържа, освен това, че недоказани по делото са обстоятелството жилището, както и евентуално доставяната до него топлинна енергия да са реално ползвани от ответницата, както и методиката на начисляване на потребената топлинна енергия, както и съответствието на цената й с общоприетите цени за доставка на топлинна енергия. Оспорва се ответницата да е надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните задължения, тъй като процесните фактури за цената на топлинната енергия не й били връчени. Оспорва се доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на задълженията по давност.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. А. А..

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място, за пълнота и прецизност следва да се изясни- така, както това е сторено и с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че изложените в отговора на исковата молба от името на Е. Р. доводи относно съществуването на облигационно отношение между нея и ищеца касаят пасивната материална легитимация на ответницата, а не процесуалната такава, която в случая се извежда от изложените в исковата молба по отношение на посоченото лице конкретни фактически твърдения, поради което неоснователни са възраженията за недопустимост на предявените срещу Е. Р. искове.

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.

2

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от ответниците Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 98, том II, рег. № 14939, дело № 260 от 2014г., че преди исковия период ответницата Е. Р., действаща чрез своята майка като неин законен представител, е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „**** 2“, бл. 253, вх. Д, ет. 8, като един от прехвърлителите по сделката- нейният прадядо и ответник по делото Г. А. А., е запазил в правната си сфера вещно право на ползване върху такава идеална част от имота, каквато същият е притежавал преди акта на дарственото разпореждане. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения след сключване на коментирания договор за дарение изключителният собственик на жилището да се е разпоредил с правото си на собственост, респ. преди или по време на исковия период да са настъпили обстоятелства, довели до погасяване на вещното право на ползване на Г. А. върху имота, следва да се приеме, че през релевантния за спора интервал от време носители на вещни права върху жилището- право на собственост и вещно право на ползване, са били единствено ответниците, поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал.

1 ЗЕ всеки от тях е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия и като такъвлегитимиран да отговаря за заплащане на цената й съобразно обема на правата си. В тази връзка следва да се изясни, че макар през исковия период ответницата Р. да е била изключителен собственик на имота, нейната отговорност е ограничена от обема на отговорността на ответника Г. А., доколкото последният като вещен ползвател на идеална част от жилището, с което качество се свързва упражняването на правомощието ползване, е отговорен да заплаща всички разходи, свързани с това ползване, в т. ч. цената на топлинната енергия, съобразно обема на правата си. А ответницата Р. като „гол собственик“ за частта, по отношение на която в полза на Г. А.а е учредено вещно право на ползване, е легитимирана да отговаря в обема, до който правото й на собственост не е ограничено чрез учреденото вещно право на ползване.

Данни за обема на правата на всеки от ответниците по отношение на процесния имот се съдържат в приобщените по инициатива на ищеца и неоспорени от името на ответниците писмени доказателства- договор от 04.06.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, справка в НБД „Население“ за Г. А. А.- л. 80 от делото, удостоверения за родствени връзки на последния, както и на Жанета Г.ева Н., въз основа на които, при липсата на данни, а и на оспорване в тази насока, следва да се приеме, че към момента на дарението от 23.12.2014г. Г. А. А. е притежавал право на собственост върху ¾ идеални части от жилището, поради което това е и обемът на учреденото в негова полза с нотариалния акт вещно право на ползване, респ. обемът на отговорността му за заплащане на цената на топлинната енергия и на услугата по отчитането и разпределянето й.

С оглед на това и на изложените вече фактически и правни съображения ответницата Е. Р., от своя страна, е легитимирана да отговаря за останалата ¼ част от формираните за процесния период задължения за имота.

3

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- договор от 01.10.2012г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от топлофикационното дружество.