Решение № 260008 от 09.02.2021, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Гражданско дело 92/2020
- Вид
- Решение № 260008
- Подписан
- 09.02.2021
- В сила
- 10.03.2021
- Състав
- СИРАНУШ САХАК АРТИНЯН
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198а, ал.1 и ал.2 · Закон за водите
- чл.198а, ал.1 и ал.2 · Закон за водите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е №
09.02.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесета и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 92 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г.Й.Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З., против Л.П.А., родена на ***г. и К.С.А., родена на ***г., двете гражданки на Руската Федерация и с адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***.
Ищецът твърди, че Л.П.А. и К.С.А., са клиенти на дружеството по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на В и К услуги по отношение на следния водоснабден обект – апартамент в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор *** и с административен адрес: село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, със заведена партида в базата данни с аб.№ 703175. Счита, че ответниците притежават качеството потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абонатите се осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в санитарния възел на апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота лица имали задължението да осигурят достъп до водомера.
Ищецът излага, че начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено копие от справка – извлечение, в която били отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени следните фактури: фактура № **********/26.09.2017г. по която дължимата сума е в размер на 73,25 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура № **********/25.09.2019г. за сумата от 83,83 лева. Ответниците следвало да заплащат, но не са заплатили своевременно задълженията по издадените фактури в 30 – дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица тяхното изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителите дължали обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата молба - т.е. от 27.10.2017г. до 11.02.2020г. в размер на 27,14 лева, както и лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Отправя искане да бъде постановено решение, с което ответникът Л.П.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 117,19 лева, представляваща ½ от общата сума от 214,38 лева, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 13,57 лева, представляваща ½ от общата сума 27,14 лева, за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената главница за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане, както и ответникът К.С.А., да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 117,19 лева, представляваща ½ от общата сума от 214,38 лева, което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2019г., с отчетен период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 13,57 лева, представляваща ½ от общата сума 27,14 лева, за периода от 27.10.2017г. до 11.02.2020г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената главница за периода от завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В хода на производството ищецът се представлява от юрисконсулт К.Б., които поддържат исковата претенция и отправят искане за нейното уважаване. Прави се изменение на иска. Същото е уважено от съда и е допуснато изменение на предявените искове от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против ответниците Л.П.А. и К.С.А., като следва да се считат по отношение на Л.П.А. за предявени за сумата от 64.31 лева, представляваща 30% от общата сума от 214.38 лв., което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадена фактура за периода от 26.09.2017 г. – 25.09.2019 г., с отчетен период по фактури 02.06.2017 г. – 02.09.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 8,14 лева, представляващи 30% от общата сума от 27.14 лева за периода от 27.10.2017 г. – 11.02.2020 г., както и лихва върху търсената главница за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението, като е прекратено производството за исковата претенция за главница за разликата над 64,31 лв. до пълния предявен размер от 117,19 лв. и по отношение на лихвата за забава за разликата от 8,14 лв. до пълния предявен размер от 13,57 лв., а по отношение на ответница К.С.А. исковата главница да се счита за предявен за сумата от 150.07 лева, представляваща 70% от общата сума от 214.38 лв., което задължение произтича от доставена, отведена и пречистена вода по издадена фактура за периода от 26.09.2017 г. – 25.09.2019 г., с отчетен период по фактури 02.06.2017 г. – 02.09.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 19,00 лева, представляващи 70% от общата сума от 27.14 лева за периода от 27.10.2017 г. – 11.02.2020 г., както и лихвата върху търсената главница за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците Л.П.А. и К.С.А., чрез особения представител адв.М.С.. С отговора заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва конкретно дължимостта на главницата в размер на 83,83 лева претендираната на основание фактура № ********** от 25.09.2019г., тъй като отразените в нея показатели за количеството на доставена питейна вода, пречистване и отвеждане не отговарят на действителното потребеното от ответниците, като отчитането било служебно. В тази връзка оспорва фактурата. Оспорва претенцията против Л. П. А. по размер, тъй като притежава само 30% от собствеността върху водоснабдения имот и следва да дължи за предоставената от ищеца услуга сума съобразно дела ѝ в съсобствеността.
При проведеното открито съдебно заседание ответниците не се явяват, но се явява особения представител адв.М.С., която поддържа отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представената справка за показания на студен водомер с мобилно устройство на адрес село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, за титуляр на партидата Л.П.А. , с абонатен номер 703175, за периода от 02.06.2017г. до 02.09.2019г., начисленото количество вода е отчетено по показания на водомера, които са дадени от клиента и служебно, като количеството отчетено вода на индивидуалния водомер е 85 куб.метра, а от разпределение не начисленото количество вода. За начислените суми за вода са издадени следните фактури: фактура № **********/26.09.2017г. по която дължимата сума е в размер на 73,25 лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура № **********/25.09.2019г. за сумата от 83,83 лева.
По делото е прието заключение на Съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че водоснабденият обект представлява апартамент в село Равда, община Несебър, област Бургас, *** като за отчитането на доставеното и консумираното водно количество била открита партида в програмата на водния оператор и еднозначно индивидуализирала водоснабдявания обект, като абонатният номер на партидата бил 703175, а идентификаторът на имота бил ***. За отчитане на водомерите служителите на ВиК ЕАД Бургас били снабдени с мобилни промишлени компютри, като във всеки водомерен възел, който се отчитал с електронно устройство имал поставен баркод и в него била криптирана информация, която се отнасяла само за абонатния номер, на който бил поставен и представлявал средство за директна връзка с базата данни на дружеството. Отчитането на измервателното средство ставало по следния начин – служителят на водния оператор сканирал баркода, т.е. влизал в базата данни на дружеството и по този начин се индикирало, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е видян. В случай на неосигурен достъп до измервателното устройство, инкасаторът набирал на мобилния компютър режим „служебно отчитане“. Предвидена била и възможност клиентът сам да предостави данните от измервателното устройство по уговорен начин и тогава начина на отчитане бил „самоотчет“. В заключението се сочи, че тъй като абонатният номер имал монтирано измервателно устройство, за отчетения период от 02.06.2017г. до 02.09.2019г. доставената и консумирана питейна вода преминала през измервателното устройство била 85 куб.метра и не били начислени количество вода от разпределение.
В доказателствената съвкупност в настоящото производство е приобщено заключение на Съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че представените по делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по партида на ответника, като за Л.П. А. с абонатен №
703175 били издадени три броя фактури на обща стойност 222,78 лева с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, като общият размер на неизплатените суми по трите фактури била 214,38 лева. Законната лихва за забава по фактурите в размер на 214,38 лева, изчислена за претендирания период – от датата следваща дата на падежа на всяка една фактура до 11.02.2020г. възлизал в размер на 27,14 лева. Съобразно предоставената счетоводна информация от дружеството, не били отразени плащания по фактурите предмет на делото, с изключение на частичното плащане по първата фактура, което било взето предвид в цената на иска. В заключението е посочено, че отчетеното количество вода, както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените, действащи в периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР № Ц-11/31.05.2016г., БП-Ц-20/30.11.2017г., Ц-34/15.12.2017г. и Ц-20/28.12.2018г.
Представена е и справка по лице от
Служба по вписванията - Несебър с данни за ответниците, видно от която те са собственици на имот, находящ се в село Равда, община Несебър, област Бургас, ***, с идентификатор ***, като Л.П.А. притежавала 30% идеални части, а К.С.А. притежавала 70% идеални части. В доказателствената съвкупност е приобщен Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №