Решение № 18938 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18938 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110154128 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Н. П. П., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1562,61 лева, представляваща 1/2 част от цената на доставена от дружеството топлинна енергия в общ размер от 3125,23 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,48 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ размер от 532,96 лева за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 12,73 лева, представляваща 1/2 част от цената на извършена услуга за дялово разпределение в общ размер на 25,46 лева за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.09.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,91 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в общ размер на 5,83 лева за периода от 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника Н. П. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия на обща стойност 3125,23 лева до 1 топлоснабден имот, находящ се в **, титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху който имот е ответника. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не бил сторил. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, което да е източник на процесните задължения.

Релевира възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Не оспорва обема на доставената през процесния период в имота топлинна енергия, съответно стойността й. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач т изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, 3) през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, да е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което да е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена и възнаграждение за предоставената услуга.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните намира, че между последните не съществува спор по отношение на обстоятелствата, че през процесния период от 2

01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, е доставяна топлинна енергия, остойностена в общ размер на сумата от 3125,23 лева, както и че цената на услуга за дялово разпределение, предоставяна през процесния период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., възлиза в общ размер на сумата от 25,46 лева. Посочените правнорелевантни обстоятелства са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с постановено по делото по реда на чл. 140 ГПК определение от 09.04.2025 г., като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Следователно спорът между страните се концентрира върху осъществяването на правнорелевантния факт на възникване на облигационното правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на 3 топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, прехвърлен срещу задължението за гледане и издръжка, с решение по чл. 21 ЗСГ, с рег. № 585/14.01.1981 г., том I, дело 78/81 г. /л. 102 и сл./, се установява, че на 14.01.1981 г. лицата вв и кв са придобили по време на сключения помежду им граждански брак правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 49, находящ се в **.

От удостоверение за наследници с изх. № РОБ25-УГ51-3115 от 14.07.2025 г. /л. 121 и сл./ се установява, че лицето кв е починал на 07.02.1986 г. и е оставил следните наследници по закон: съпругата си вв, починала на 19.04.2008 г., дъщерите си к К. г, починала на 14.02.2006 г., и М. К. П., починала на 20.10.2023 г.

От удостоверение за наследници с № 000327 от 11.02.2010 г. /л. 18/ се установява, че след смъртта си на 19.04.2008 г. лицето вв е оставила следните наследници по закон: дъщеря си М. К. П. и внук си ег по право на заместване от своята майка к К. г, починала преди наследодателя на 14.02.2006 г.

Видно от служебно извършена по реда на НБДН справка, касаеща лични данни и родствени връзки на лицето М. К. П., се установява, че след смъртта си на 20.10.2023 г. последната е оставила като свой единствен наследник по закон дъщеря си ответницата Н. П. П..

С оглед настъпилото наследствено правоприемство, съобразно правилата на чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН, съдът намира за доказано притежаваното от 4 ответницата Н. П. П. 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява още, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № 182468. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен и договор между ищцовото дружество и третото лице помагач т, като наличието на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени доказателства – индивидуални справки за ползвана топлинна енергия.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект, както и че през исковия период в процесния имот е доставена топлинна енергия в твърдените количества и на стойност в претендирания размер от 3125,23 лева /последните – отделени като безспорни между страните/. По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.

Разпечатката съдържа 29 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7429ee7-acf2-41d4-9eea-f90d20f43425