Определение № 1594 от 21.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Варна, 21.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20213100100577 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТОДОКЛАД на делото.

Предявени са oбективно и субективно кумулативно съединени искове от Г. П. ИВ. против ИЛК. М. П., К. Й. П., М.И. М. и С. Д. Д. както следва:

1. Искове против ИЛК. М. П. и М.И. М. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – жилище с ид.*****************.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в гр.Варна, ул.*********** със застроена площ от 135 кв.м., ведно с всички избени помещения под този етаж, включително две сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид.***************** по Кадастралната карта на гр.Варна, обективирана в нот.акт № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г. за по ¼ ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници, 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт продажна цена от 50 000 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от продавача, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.

2. Искове против ИЛК. М. П. и С. Д. Д. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот – ПИ с ид.********** по Кадастралната карта на гр.Варна, ************** с площ от 691 кв.м., ведно с построената в имота 1 двуетажна вилна сграда, ведно с 3 избени помещения, с ид.************* с площ от 27 кв.м., с ид.************** от площ от 7 кв.м. и с ид.**********.3 с площ от 18 кв.м., обективирани с нот.акт ************, дело № 665/2010г. за по ¼ ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници, 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт продажна цена от 54612,70 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от продавача, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.

3. Искове против ИЛК. М. П. и К. Й. П. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот –2735 кв.м. ид.части от Вилно място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ съставляващо имот с ид.************* по КК на гр.Варна с площ от 879 кв.м. и имот с ид*************** по КК на гр.Варна с площ от 1003 кв.м./с пл.№ 2262 по плана на комплекса/, ведно с построената в него вилна сграда с ид***************.1 с площ от 150 кв.м. и стопански постройки, обективирана в нот.акт *************, дело № 532/2002г. за по 1/4 ид.част от имота спрямо всеки от двамата ответници 1) на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона изразяващо се в неплащане на посочената в нот.акт продажна цена от 65307,10 лева и евентуални от тях искове 2) с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същата сделка поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, тъй като имотът е продаден на занижена цена в сравнение с действителните пазарни цени и 3) с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сделката поради липса на съгласие от продавача , тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.

4. Кумулативно съединен с исковете за нищожност на сделките по нот.акт № 170/2010г., нот.акт № 70/2010г. и нот.акт № 151/2002г. иск против ИЛК. М. П. с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Б.А от 26.03.2014г. поради липса на предмет, предвид изчерпване на имуществото й с цитираните разпоредителни сделки за ½ ид.част от завещаното имущество, както и предявен в условията на евентуалност от него иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН за унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г., поради това че към датата на съставянето му завещателката Б.А поради влошеното си психично състояние не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата и уточняващата молби ищцата Г. П. ИВ. твърди, че е наследник по закон на 2 съпруга си С.М.И, който пък е наследник на сестра си Б.М И. – родена на 06.03.1928г. и починала на 09.11.2014г. Излага, че Б. е била дадена от биологичните си родители за отглеждане в семейството на леля си /С.А и Б.А/ с цел наследяването им, поради което е носила имената Б.Б.А. Твърди, че С.И е бил единственият наследник на Б.А, а след смъртта му такива са станали ищцата и синът й Р.И. На това основание заявява права по отношение на ½ ид.част от наследството на наследодателката А..

Излага, че приживе Б.А е притежавала недвижими имоти в гр.Варна – 1) жилище с ид.*****************.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна находящо се в гр.Варна, ул.*********** със застроена площ от 135 кв.м. ведно с всички избени помещения под този етаж, включително две сутеренни стаи, както и съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 95/519 ид.части от ПИ с ид.***************** по Кадастралната карта на гр.Варна; 2) ПИ с ид.********** по Кадастралната карта на гр.Варна, ************** с площ от 691 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна вилна сграда, ведно с 3 избени помещения, с ид.************* с площ от 27 кв.м., с ид.************** от площ от 7 кв.м. и с ид.**********.3 с площ от 18 кв.м. и 3) недвижим имот Вилно място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“ съставляващо имот с ид.************* по КК на гр.Варна с площ от 879 кв.м. и имот с ид*************** по КК на гр.Варна с площ от 1003 кв.м./с пл.№ 2262 по плана на комплекса/, ведно с построената в него вилна сграда с ид***************.1 с площ от 150 кв.м. и стопански постройки, с които се е разпоредила в полза на ответниците по делото, както следва: С първия имот се е разпоредила с нот.акт за покупко-продажба № 170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010г. в полза на ИЛК. М. П. и М.И. М.; С втория имот се е разпоредила с нот.акт за покупко-продажба ************, дело № 665/2010г. в полза на ИЛК. М. П. и С. Д. Д., а с третия имот – с нот.акт за покупко-продажба *************, дело № 532/2002г. в полза на ИЛК. М. П. и К. Й. П..

Ищцата твърди, че Б.А не е получила пари за продадените имоти от купувачите, поради което твърди, че и трите сделки, с които са продадени на ответниците са нищожни поради противоречие със закона, а в евентуалност поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорената продажна цена за всеки от тях е значително занижена в сравнение с пазарната цена на имотите и следователно е налице нееквивалентност на престациите. Пак е условията на евентуалност твърди, че сделките са сключени при липса на съгласие от страна на продавачката Б.А, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която и е пречела да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно. На посочените основания предявява искове за прогласяване нищожността на трите сделки касателно ½ ид.част от разпоредените имоти.

Отделно от това посочва, че ответникът И.П. разполага със саморъчно завещание от Б.А съставено на 26.03.2014г., след разпоредителните сделки, с които тя се разпорежда в негова полза с процесните имоти. Счита, че завещанието е нищожно поради липса на предмет, тъй като към датата на съставянето му завещателката А. вече не се е легитимирала като собственик на завещаните имоти, тъй като вече се е била разпоредила с тях и предявява 3 иск за прогласяване на нищожността. В условията на евентуалност от него, предявява иск за унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г., поради това че към датата на съставянето му завещателката Б.А поради влошеното си психично състояние не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С. Д. Д., в който чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявената срещу нея искова претенция. Не оспорва твърденията на ищцата Г.И., че е наследник на съпруга си С.И, който е биологичен брат на Б.А, но твърди че същата е била осиновена при условията на пълно осиновяване от Б. и С.И с определение на ВОС, публикувано в бр.131 от 10.09.1928г. на Държавен вестник, с което е прекъсната правната връзка с роднините й по произход. На това основание излага, че ищцата не е процесуално и материално правно легитимирана по исковете, тъй като нейният съпруг С.И е загубил качеството наследник на Б.А, предвид нейното осиновяване.

Оспорва иска за нищожност на сделката по нот.акт № 70/2010г., с която ответницата С.Д. получава собственост поради противоречие със закона, като твърди, че тя е платила дължимата от нея продажна цена за имота, за удостоверяване на което твърди че продавачката е издала писмен документ.

Оспорва иска за нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави, като твърди че дори да е налице нееквивалентност на престациите, то това е следствие на свободата на договаряне между страните. Отделно от това посочва, че с нот.акт Б.А си е запазила правото на ползване на имота, поради което и продажната цена е редуцирана.

Твърди общо, че всички искове насочени срещу С.Д., с които се оспорва собствеността й са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците ИЛК. М.

П., К. Й. П. и М.И. М., чрез процесуалния им представител.

Излагат аналогични на възраженията на ответницата С.Д. такива за липса на активна процесуална и материалноправна легитимация на ищцат Г.И. поради това, че нейният наследодател и съпруг – С.М.И е загубил качеството си на наследник по закон на сестра си Б.А от момента на нейното осиновяване от Б. и С.И през 1928г.

Излагат, че приживе Б.А е разпознала в лицето на И.П. и семейството му хора, на които може да разчита за старините си, поради което на 26.03.2014г. съставя в негова полза саморъчно завещание, с което заявява волята си след смъртта й цялото й имущество да премине в полза на И.П.. Посочват, че завещанието е обявено с Протокол от 31.05.2016г.от нотариус П.П и е заявено за вписване под № 155/01.06.2016г.

Твърдят, че предявените срещу тях искове – за нищожност на сделките по нот.акт № 151/2002г. и по нот.акт № 170/2010г. и за нищожност, а в евентуалност за унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г. са погасени по давност.

Оспорват и исковете за нищожност и в евентуалност за унищожаемост на завещанието от 26.03.2014г. като твърдят, че същото е имало предмет и това са 4 притежавните от завещателката към този момент 1000 кв.м. ид.части от имота - Вилно място цялото с площ от 3735 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ведно с построената в него вилна сграда и стопански постройки, а също ид.части от имота на ул.“П.“ № 16, както и множество движими вещи, луксозни предмети, произведения на изкуството и др. По отношение на евентуалния иск за унищожаемост на завещанието прави възражение за погасяването му по давност с изтичане на 3 години след смъртта на завещателката /09.11.2014г./., а отделно от това твърди, че Б.А е била в пълна психична и умствена годност, поради което завещателното й разпореждане не е унищожаемо на основание чл.43, ал.1 от ЗН.