Решение № 57 от 13.04.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. ***** , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20203130100801 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 4461/28.09.2020 г., подадена от Н. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област **** против З. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, област ****, *****, с която първоначално са предявени: иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, с който на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК е съединен небрачен иск по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК за определяне на режима на лични отношения на бащата с децата.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Страните са сключили граждански брак на 17.04.2014 г., за който е съставен акт за сключен граждански брак № 25/17.04.2014 г. от Община *****. Съвместното им съжителство започнало години по - рано, още през 2007 г., когато се установили да живеят в дома на родителите на ищеца в село ****, община *****. През 2010 г. се родили двете им деца Е. Н. Н., ЕГН **********, родена на 28.11.2010 г и Н.Н.Н., ЕГН ******, роден на 28.11.2010 г., след което животът им започнал да се организира изцяло около грижите, свързани с тях. Постепенно съпрузите се отдалечили емоционално, като общуването им разговорите, решенията, действията, всичко било свързано единствено с децата и техните нужди. Все по - често помежду им започвали спорове, прерастващи в скандали. Ответникът непрекъснато била недоволна от ищеца - от грижите му за дома, за децата, от работата му и най - вече от това, че не осигурявал достатъчно средства за издръжка. Едновременно с това тя не искала да работи, както преди раждането на децата, така и след като те поотраснали.

Воден от желанието да осигури спокоен живот на семейството си и предвид непрекъснатото недоволство на ответника, ищецът се съгласил да започне работа извън страната, като заминал за Република *****. Плановете им били след като се установи и си намери работа, да намери дом, в който да живее цялото семейство, което да се премести от България.

Твърди, че за времето, през което бил сам в чужбина и уреждал преместването, не е преставал да изпраща парични средства, да се интересува от децата и ответника. В 1 изпълнение на съвместните им планове се завърнал в България, където с ответника сключили граждански брак и заминали заедно за *****. В чужбина противоречията помежду им се задълбочили. Ответникът започнала да недоволства от условията, от времето, което ищецът ѝ отделял, от промяната в начина на живот и пр. В крайна сметка тя решила да се завърне в България, където вместо в дома им се преместила да живее в дома на нейните родители в град *****. Ищецът приел решението ѝ, като продължил да работи в *****, а в България се завръщал колкото е възможно по - често и изпращал почти всички пари, които печелил, на съпругата си. Въпреки това, продължителната раздяла между съпрузите, свързана с трудовата ангажираност на ищеца, неразбирателството между тях, неуспехът им да постигнат съгласие относно важните за семейството цели и да обединят усилията си за постигането им, довели до прекъсване на емоционалната връзка между страните. В началото на 2020 г. ищецът научил, че ответникът е срещнала друг мъж, с който е решила да живее съвместно, което поставило край на фактическото им съжителство. Твърди, че от тогава до настоящия момент двамата са преустановили изцяло контактите си. Разговаряли само няколко пъти по телефона във връзка с децата и срещите на ищеца с тях.

Изложеното обосновавало убеждението му, че между съпрузите непоправимото е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, разбирателство и доверие, необходими за съществуването на всеки брачен съюз, поради което продължаването на брака им е безпредметно и противоречащо на принципите на морала.

С оглед на това счита, че са налице условията на чл. 49, ал. 1 от СК, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.

Заявява, че не се противопоставя местоживеенето на децата Е. Н. Н. и Н.Н.Н. да бъде определено при тяхната майка, на адрес: град *****, община *****, област ****, ******; че не се противопоставя упражняването на родителските права по отношение на децата Е. Н.

Н. и Н.Н.Н. да бъде предоставено на тяхната майка З.И. А., като на ищеца бъде определен режим на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, първата половина от официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна година, както и 30 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.

Заявява готовност да предоставя месечна издръжка в размер на по 160 лева за всяко от децата, чрез тяхната майка, с падеж 10 - то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

Заявява, че няма претенции към ползването на семейното жилище, тъй като домът, в който страните са живели съвместно до датата на раздялата им в град *****, принадлежал на родителите на ответника.

С молба вх. № 4461/28.09.2020 г. уточнява, че не претендира издръжка от съпругата си. Заявява, че страните нямат придобити по време на брака недвижими имоти в режим на СИО, движими вещи на значителна стойност, както и МПС; че нямат съвместни /общи/ влогове, регистрирани на свое име търговски дружества и участие в такива, както и че не притежават дялове и акции в търговски дружества.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост на иска по чл. 49, ал. 1 от СК.

Посочва, че страните са сключили граждански брак на 17.04.2014 г. и са родители на 2 малолетните близнаци Е. Н. Н. и Н.Н.Н., родени преди брака - на 28.11.2010 г. Излага, че в началото на фактическото им съжителство, както и след сключването на брака, когато децата им били на съвсем невръстна възраст, живеели в дома на родителите на ищеца в село ****, община *****, област ****.

Оспорва изложеното в исковата молба, а именно че е била недоволна от съпруга си по причина, че не осигурява достатъчно средства за издръжка и че не е пожелавала да работи, като твърди, че разбирала, че ищецът полагал усилия да намери и започне високоплатена работа, което да позволява задоволяването в най-висока степен на нуждите на семейството. Имали заеми и всякакви други задължения. Твърди, че не можела да започне работа, защото се налагало, както и досега, да полага ежедневни грижи за децата и по - специално за Н., който страдал от идиопатична периферна вегетативна невропатия и вродена стеноза на клапата на белодробната артерия. Детето имало засегнати функции на организма. Излага, че когато децата били на около една година и половина, ищецът решил да замине да работи в *****, с уговорката, че като се установи с работа и квартира, тя и децата ще заминат за *****, за да са заедно цялото семейство. Още с пристигането си ищецът започнал добре платена работа – заварчик, но непрекъснато да отлагал момента за покана към нея и децата без причина. Това продължило една - две години. След дълго настояване от нейна страна ответникът заминала за ***** с децата. След кратък престой там установила промяна в характера на ищеца. Освен, че залагал непрекъснато в хазартни игри, поддържал и извънбрачна връзка с друга жена и злоупотребявал с алкохола. Вместо със съвместни усилия да печелят и спестяват пари, така че да се върнат в България, да си върнат заемите, да си изплатят задълженията и да продължат да градят живота си, отношенията им се влошавали. Освен това ищецът бил натрупал още заеми. Твърди, че не издържала, взела децата и се върнала в България, като се установила в ***** при родителите си. Въпреки че били разделени, конфликтите между тях продължавали. Преди три години решила да даде пореден шанс на съпруга си, за да спасят брака си и отново отишла при него в *****, но този път сама. Кратко време след пристигането ѝ, започнала работа на три места. Скоро обаче отношенията между съпрузите се влошили до степен, в която и при най - малка забележка от нейна страна, че закъснява или пропилява пари по хазартни игри, че пие алкохол и ходи на дискотеки и на заведения сам, водело до заплахи и конфликти, прерастващи в побои над нея. Това довело до решението ѝ да се върне в България след около седем месеца и заживяла в жилището на родителите си в град *****, ****** заедно с децата.

Твърди, че към момента страните по делото са с влошени отношения до стенен, препятстваща продължаването на съжителство им в дух на взаимно уважение, общи грижи за децата, разбирателство и споделено упражняване на родителските права. Посочва, че преди три месеца е създала друго семейство и заедно с двете си деца и партньора си се установили да живеят в град *****, *********, aп. 29. Твърди, че към момента ищецът работи в ***** като заварчик и месечните му доходи са минимум 2000 евро, но при наличието на доходи в такъв размер изпращал на децата недостатъчни за отглеждането им суми и то не регулярно. Твърди, че въпреки това, самата тя не е пренебрегвала родителските си задължения да се грижи и издържа децата си, включително ползвала подкрепата на приятели, като вземала пари на заем.

Заявява, че изцяло може да поеме грижата и възпитанието на децата, че за нея интересите на децата са от първостепенно значение и че грижите, които полага за тях съответстват изцяло на потребностите на децата, като при това детето Н. било със специални потребности, и че е в техен интерес да живеят при нея.

Счита,че дълбокото разстройството на брака не може да се преодолее, за да се 3 възстановят нормалните съпружески отношения, както и че фиктивното съществуване на брака им е неоправдано както от лична, така и от обществена гледна точка.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на страните, без да се произнася по въпроса за вината.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът З. И. М. предявява при условията и по реда на чл. 211 от ГПК насрещни небрачни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от СК, във вр. с чл. 143 от СК и по чл. 149 от СК за родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения на бащата с децата и издръжката на децата, както и по чл. 53 от СК за фамилното име на жената след прекратяването на брака и чл. 56 от СК за семейното жилище, инкорпорирани в отговора и уточнени с молба от 24.11.2020 г. и в с.з., проведено на 18.02.2021 г.

Моли да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, като бъде определено местоживеенето на децата при тяхната майка на адрес: град *****, **********. Да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, първата половина от официалните празници и ваканциите през всяка четна година и втората половина от същите през нечетна година с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с годишния отпуск на майката.

Моли да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 280 лева месечно на всяко едно от децата, считано от датата на подаването на исковата молба с падеж 10 - то число на месеца, за който се дължи.

На основание чл. 53 от СК прави искане след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - А..

Заявява, че не претендира издръжка от ответника.

Заявява, че съпрузите нямат придобити по време на брака в режим на СИО недвижими имоти, нямат придобити по време на брака МПС и движими вещи на значителна стойност, нямат придобити влогове, нямат регистрирани на свое име търговски дружества и не участват в такива, както и че не притежават дялове и акции в търговски дружества.