Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1163 от 14.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2514/2024
Вид
Решение № 1163
Подписан
14.10.2024
В сила
14.10.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502514 по описа за 2024 година

Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Пловдив, против отказ на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК, обективиран в разпореждане от 28.06.2024 г. В жалбата се сочи, че съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист, послужил за завеждане на горепосоченото изпълнително дело, е изпълнено. По- конкретно се твърди, че подобряването на качеството на атмосферния въздух може да се постигне единствено чрез изпълнение от страна на Община Пловдив на заложените в Програмата за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на Община Пловдив и План за действие към същата мерки. Единственият механизъм за контрол, с който жалбоподателят разполага е да предприема административнинаказателни мерки по отношение на Община Пловдив, което било сторено от страна на Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Пловдив.

От взискателите от М. Т. Е., ЕГН: ********** и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, чрез процесуалния и представител адв. К.Б. е подадено възражение по жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна.

От ДСИ, ІІ р. при ПдРС са представени мотиви, в които се сочи, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Производството по изп.дело № 2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС е образувано по молба от М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и 1 права на човека“ от 08.02.2023г. и въз основа на представен със същата изпълнителен лист от 09.01.2023г., издаден по гр.д.№ 24/2013г. на Окръжен съд- гр.Смолян. В изпълнителния лист е записано следното: „Осъжда Община- гр.Пловдив и РИОСВгр.Пловдив да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив, допуснато в периода 2007- 2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр.Пловдив, като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града. Осъждането е постановено с Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ 2584/2017г. на ВКС. Дванадесетмесечният срок е изтекъл на 27.07.2022г. С решение по в.гр.д.№1710/2023 г. на ПдОС, 14 гр.с. съдът е изследвал въпросът относно това, какво следва да се разбира под „достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града“ като се е позовал на таблица 2 от Приложение № 1 към Наредба № 12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух са отразени средноденонощните и средногодишните норми за опазване на човешкото здраве, както и допустимите отклонения от тях. С цитираното решение съдът е приел, че не е налице основание да се счита, че решението на ВКС е изпълнено, в случай че на 28.07.2022г. концентрацията на ФПЧ10 е била в норма, че следва да бъде отчетено уреденото в горепосочената таблица правило, че концентрацията на ФПЧ10 не следва да бъде превишавана повече от 35 пъти / в 35 денонощия/ в рамките на една календарна година, през която допустимите нива на ФПЧ10 следва да са в определена норма през поне една цяла календарна година. Следователно, за да бъдат спазени изискванията на наредбата относно допустимите нива на ФПЧ10, то същите следва да са в определена норма през поне една цяла календарна година. Календарната година, следваща датата, на която е изтекъл 12- месечният срок по решението на ВКС, е 2023 година. Броят превишения, регистрирани на АИС „Тракия“ за календарната 2023 г., е 47 пъти в рамките на посочената календарна година, през която допустимите нива на ФПЧ10 са били над определената норма. Ето защо, за да се приеме, че решението е изпълнено и е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело следва нормативно допустимите нива на ФПЧ10 в атмосферния въздух на гр.Пловдив да са в съответствие с изискванията по таблица през целите 2023 и 2024 години. Искането за прекратяване на изпълнителното производство досежно 2023 г. е неоснователно, а за 2024 г. е преждевременно заявено и поради това-също неоснователно, поради което и жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника по изп.дело №

2024/2023г. на ДСИ, ІІ р. при ПдРС – Регионална инспекция по околната среда и водите- гр.Пловдив, жалба против отказа на ДСИ да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал. 2 от ГПК, който отказ е обективиран в разпореждане от 28.06.2024 г.

2

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3