Решение № 3433 от 10.06.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 10.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

МАРИНА ГЮРОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4027 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 489590/17.09.2018г. по гр.д. № 65915 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 70-ти състав „О.”АД, ЕИК *******е осъдено да заплати на „А.Ю.” ООД, ЕИК *******на основание на чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от 14 285,08лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.09.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума начислена като стойност на потребена топлинна енергия по договор за наем от 16.10.2014г. по фактури № 5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.; № 5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; № 5702/04.05.2015г.;

№ 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; № 6276/04.01.2016г.; № 6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; № 6506/01.04.2016г. и кредитно известие към фактура от 04.01.2018г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1502,19лв. представляващи съдебни разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 14285,08лв. до предявения размер от 22100,13лв., като А.Ю.”ООД е осъдена да заплати на О.” АД на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски в размер на 353,62лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5162991/12.10.2018г. от ответника по исковете „О.”АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, офис 9 в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че по сключения между страните договор за наем ищецът следвало да му заплаща консумативните разходи за ползване на помещението до 5-тия работен ден на месеца , както и месечните разходи за общите части на сградата, включително и електричество за тях. За ползваната топлинна енергия от ищеца издал 13 бр. фактури за 18 416,78лв. без ДДС и тя му била платена от ищеца, сумата била определена по начина, посочен в приложение №1 към договора, преди да се издадат фактурите ищецът знаел и се съгласил с начинът й на определяне. Сградата, в която били наетите помещения се отоплявала с термопомпа, захранвана от електрическа енергия. Начисленото като задължение за топлинна енергия било определено съобразно потребеното електричество за захранване на термопомпата. Това количество било определено освен за изразходваната от ищеца електрическа енергия за захранване на термопомпата, така и от припадаща се част от разходи за електричество за общите части на сградата. За отоплението имало и други разходи, а не само тези за захранването на термопомпата с електрическа енергия, тези допълнителни разходи имали постоянен характер и те се покривали с посочената в договора цена от по 0,94лв. на кв.м. Дължала се и стойност на електричество за асансьор, хигиенизиране пропорционално на ползваната площ. Тези допълнителни разходи не били спорни по делото и неправилно районният съд приел, че дължимостта им не е доказана. Евентуално единствено недължима би била сумата от 342,48лв. като неправилно изчислена за октомври 2015г. По дело № 8658/2016г. на СГС предмет на делото било вземане на ищеца към ответника за 8535,86лв. като платена без основание цена на топлинна енергия, но същото било уважено само за 2000лв. Така по делото било установено основанието, на което се дължала сумата. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец А.Ю.” ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***.

Кръстова вада, ул. „*******, със съдебен адрес: адв. Б.Е.,*** в предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било правилно. Посочил е, че освен калкулираните суми за отопление (консумирана ел.енергия от термопомпата) той бил заплащал и суми за обща електрическа енергия (консумирана от всички други енерго-консуматори).

Така ел.енергията за поддържане на общите части на сградата била включена в едно от двете пера и без основание въззивникът бил добавял коефициенти, които не били договорени. Не били доказани и разходите на ел.енергия за общите части.

Оспорил бил заключението по счетоводната експертиза, то било направено въз основа на частни документи, за потреблението на ел.енергия от термопомпата се били взели показания на електромер, който не бил регистриран и не бил отчитан в негово присъствие. Наемателите плащани ел.енергия в пъти по-висока от тази, която била плащане на доставчика на ел.енергия. Формулата за определяне на процесните суми били произволна.

Осчетоводяването и плащането на сумите по фактурите не било признание на задължението, защото едва след плащането разбрал, че сграда се отоплява с термопомпа. Вземането, което бил предявил по дело № 8658/2016г. на СГС било за недължимо платена електрическа енергия, консумирана от всички други енергоконсуматори, тоест различна от потребена от термопомпа. Искът му по делото бил за връщане на платеното за начислена електрическа енергия, консумирана от термопомпа. Претендирало е разноски.

Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за адвокат.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2022987/18.09.2017г. на А.Ю.” ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***.

Кръстова вада, ул. „*******, със съдебен адрес: адв. Б.Е.,*** срещу О.”АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, офис 9, с която е поискало от съда да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 22 100,13лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.09.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание сума, начислена като стойност на разходи за отопление по договор за наем от 16.10.2014г. по фактури № 5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.; № 5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; № 5702/04.05.2015г.;

№ 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; № 6276/04.01.2016г.; № 6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; № 6506/01.04.2016г. и кредитно известие към фактура от 04.01.2018г. Навело е твърдения, че с ответника сключили договор за наем съгласно който му било предоставено за ползване за периода от октомври 2014г. до октомври 2016г. част от сграда в гр. София, ул. „*******и ищецът се задължил освен наема да заплаща на ответника и консумативните разходи за наетите отопления, включително и за отоплението й, ответникът му начислил процесната сума като стойност на разходи за отопление и ищецът ги платил, но в последствие ищецът узнал, че основание за същото нямало. Сградата се отоплявала с термопомпа, сградата не била абонат на топлофикационно дружество, не били направени разходи за отопление в размер на тези суми. Термопомпата се захранвала с електрическа енергия и потребената за отоплението на сградата електрическа енергия била в много по-нисък размер от платеното от ищеца. Претендирало е разноски.

Ответникът О.”АД, ЕИК *******в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително на 16.10.2014г. с ищеца сключили договор за наем за част от сградата, ответникът издал процесните фактури и сумата по тях му била платена от ищеца. Основание за плащането, обаче, съществувало.

Съгласно договора ищецът следвало да плаща консумативите за ползването на наетите помещения, сградата се отоплявала с термопомпа, захранвана с електрическа енергия, като сумите били начислени за електрическата енергия, потребена за захранване на термопомпата за отопление на помещенията. Количеството електрическа енергия за захранване на термопомпата било разпределено по правилата на Приложение № 1, към всяка фактура било издавано приложение, сочещо начина на определянето им. Термопомпата имала отделен електромер и по нейните показатели била разпределяне енергията изразходвана за отопление. В тези фактури отделно от процесните суми били посочени и стойността на наема, както и стойността на електрическа енергия, различна от потребената от термопомпата.

Посочил е, че в Приложение № 1 бил посочен начин на формиране на сумата за отопление, тя включвала не само стойността на потребената електрическа енергия, но и другите разходи за отоплението, те били с постоянен характер и затова бил определен и коефициент от 0,94лв./кв.м. От януари 2016г. формулата за изчисление на разходите за отопление била променена, като вместо площта на наетите помещения от значение била отопляемата площ. Ищецът своевременно бил уведомяван за начислената и определената му стойност на разходите за отопление. Претендирало е разноски.

С определение от 15.02.2018г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът е получил от ищеца процесната сума и за служебно известно на съда, че ответникът е дружество, регистрирано по ЗДДС.

Приет е неоспорен от страните договор за наем от 16.10.2014г., носещ подписи за страните, съгласно който О.”АД се е задължило да предостави на А.Ю.”ООД за 5 години, считано от 01.11.2014г. ползване

4 бр. офиса в сграда в гр. София, ул. „*******на първи, втори, трети надпартерен етаж с площ от общо 745 кв.м. , съответно от 88кв.м., 214кв.м., 237 кв.м., 206 кв.м. срещу наем от 1907 евро без ДДС месечно, както и консумативи за ползването им платими в срок до 5-ти работен ден на месеца, за който се дължат. Съгласно чл. 2.7 от договора ищецът заплаща пропорционално допълнителните месечни разходи за общите части на сградата-електричество за общите части на сградата, за поддръжка на асансьори, за хигиенизиране на сградата, разпределени пропорционално между всички наематели. Съгласно чл.

4.1.1. от договора ищецът следва да заплаща на наемодателя или на доставчиците консумативните разходи за помещенията, като електричество, вода, отопление, телефон, такса смет и други, като наемодателят е длъжен да информира наемателя за дължимата от него част от консумативите, съразмерно на ползваните площи.

По делото не се спори, че „О.”АД е предоставило на А.Ю.”ООД за ползване помещенията по договора за наем през процесния период.

По делото са приети неоспорени от страните фактури № 5369/03.11.2014г.; № 5308/01.12.2014г.; № 5362/05.01.2015г.;

№ 5453/02.02.2015г.; 5523/04.03.2015г.; № 5611/01.04.2015г.; № 5702/04.05.2015г.; № 6148/02.11.2015г.; № 6220/01.12.2015г.; № 6276/04.01.2016г.; № 6371/01.02.2016г.; № 6429/01.03.2016г.; № 6506/01.04.2016г. и кредитно известие към фактура от 04.01.2018г., с приложения № 1 към тях, съгласно които ответникът е издал на ищеца фактури за , всяка от които сочи три отделни задължения - наем; електрическа енергия; за отопление, като сумите за отопление представляват стойност на електрическа енергия, потребена от термопомпа по показания на еле8тромер за нея. В приложението към всяка фактура е посочен начин на изчисление на електрическата енергия за отопление по формулата: показание на електромер Х цена на електроенергия разделено на 873кв.м. отопляема площ, като към така получена сума е добавено 0,94 и сбор от тях е умножен с площта на наети помещения от 745кв.м. Общата отопляема площ е различна за отделните месеци, цената електроенергията е една и съща по всички фактури до февруари 2015г. – 0,19134лв., след това е 0,19137лв.

Приети са списъци с наематели в сградата, ползващи отопление, съгласно които отопляемата площ е била различна в отделните месеци поради променени наети помещения и е била съответно – 873кв.м., 955кв.м., 1051кв.м., 1214кв.м. за три месеца, 991кв.м., 1140кв.м.

,909 кв.м., 1029кв.м., 1264кв.м., 1168кв.м., за два месеца.

Приета са хронология на салда, счетоводни справки на ответника за фактурирани суми в тежест на ответника