Решение № 762 от 26.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. Сливен, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103206 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2022г. М. Д. Б. се возела на предната седалка на лек автомобил БМВ, управляван от приятеля й. Около 14.30ч. спрели пред пешеходна пътека на ул.“Г.С.Раковски“ в гр.Сливен, за да изчакат преминаването на пешеходец-дете, и внезапно колата им била блъсната отзад от друг лек автомобил. Между двамата водачи бил съставен двустранен протокол за ПТП, а ищцата счита, че вината за настъпването на инцидента е на лицето, шофирало другото моторно превозно средство.

Твърди, че в резултат на удара автомобила, в който пътувала, получил деформации в задната част, а самата тя- телесни повреди, изразяващи се в силни болки в областта на врата и постоянни изтръпвания на последните два пръста на лявата ръка, които все още не са отзвучали. Тези увреждания били констатирани от неврохирург, при който тя преминала преглед. В издаден нарочен документ медика посочил, че са налице ограничени активни и пасивни движения на главата; констатирана била временната й неработоспособност и й бил издаден болничен лист за период от 10 дни. Болки в областта на главата, ирадиращи към лявото рамо и горния крайник, усилващи се при опипване с ръка и при раздвижване на главата, били констатирани и при нов преглед, на следващия ден, осъществен от д-р Т.Ч.. Два месеца по-късно Б. посетила и психиатър, защото изпитвала постоянен стрес, нарушения в съня и силен и непреодолим страх да пътува в моторни превозни средства. От лекарят било констатирано, че са налице психотравма и стрес, а ищцата е тревожна, неспокойна и напрегната; с напрегнато и променливо настроение, емоционално лабилна. Плакала по време на прегледа. Поради резултатите от него психиатъра й изписал лекарства.

Жената счита, че претърпените от нея болки и страдания са неоценими в пари, но въпреки това е убедена, че те следва да бъдат възмездени, макар подобно възмездие да е частично, със сумата 5 000лв. С искане за такова се обърнала към застрахователя, при който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил, връхлетял колата, в която се возела тя. /съдията-докладчик все още не се е уморил да посочва във всяко подобно решение непоносимия и неотстранен и с настоящия КЗ нонсенс, че застраховката се нарича „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но се сключва не за автомобилиста, т.е. физическото лице, управляващо моторно-превозно средство, а за самото него- превозното средство!?!!/. „Лев инс“ обаче отказало да й го заплати и поради това жената предявява иск да бъде осъдено то да й плати обезщетение за 1 претърпени неимуществени вреди в цитирания размер, заедно с лихва за забава- законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното й изплащане.

Ищцата претендира разноски, а адвоката- нейн пълномощник, да бъде осъден ответника да му заплати адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗАдв.

Застрахователят своевременно депозира писмен отговор, в който по същество оспорва всички твърдяни в исковата молба факти. Намира иска неоснователен.

Ищцата се явяваше на проведените съдебни заседания, а и се представляваше от пълномощник-адвокат. Също пълномощник представляваше ответното дружество. Чрез тях се поддържат иска, съотв. възраженията против него.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от представен с исковата молба документ- двустранен протокол за ПТП, че такова е възникнало около 14.30ч. на 08.03.2022г. в гр.Сливен. От изчертаната в него схема и извършени записвания с ръкописен текст се установява, че докато лек автомобил БМВ с рег.№ СН0398АХ, с водач И. И. е изчаквал пред пешеходна пътека на улица „Раковска“, е бил блъснат отзад от лек автомобил Мерцедес с рег.№ 4885ВА, с водач С. Д.. В резултат на това на първия са били повредени задна броня, парктроници, стопове, заден капак; подобни повреди, но в предната част, са получени и по втория от автомобилите. Съдът приема, че вината за настъпване на инцидента е именно на неговия водач- защото така е записано от самата нея, в долния ляв ъгъл на протокола.

От документът, представляващ лист № 9 от материалите по делото е видно, че на 23.03.2022г. при ЗД“Лев инс“ е била входирана застрахователна претенция на М. Б. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени от нея в резултат на това ПТП. Застрахователят обаче е отказал, с аргумент, че в случая няма основание да бъде ангажирана отговорността му, защото в представения пред него протокол- цитирания в предходния абзац, не е записано, че от ПТП-то има пострадали лица, а за липата на пострадали е индиция и липсата на посещение на инцидента от службите за контрол на МВР.

Амбулаторен лист № 000128 е съставен от д-р Й.Й. за извършен от него на 10.03.2022г. на Б. преглед. Тя е съобщила на медика за постоянни болка и скованост след инцидента, засилващи се при движения на главата и за изтръпване на 4-ти и 5-ти пръст на лявата ръка.

Лекарят е преценил, че тя ще е временно неработоспособна 10 дни и й издал болничен лист за толкова дни. Така също, предписал й медикаменти и шийна имобилизация.

От документът л.11 от делото съда установи, че д-р Й. е извършил и образна диагностика -рентгенография, на гръбначни прешлени.

На 11.03.2022г. Б. е прегледана и от д-р Т.Ч.- управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“Сливен. И пред него жената съобщила за болки в областта на врата, които ирадирали /каквото и да означава това!/ към лявото рамо и левия горен крайник. Болките се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на главата. Други видими травматични увреждания при прегледа не са били установени.

Видно от амбулаторния лист № 000511, на 04.05.2022г. жената е посетила и д-р Н.А..

Пред нея съобщила, че след стрес, предизвикан от ПТП, е станала тревожна, неспокойна, напрегната. Настроението й било променливо, често подтиснато, не спяла добре, имала намален апетит. Често сънувала кошмари и сънувала инцидента. Страхувала се той да не се 2 повтори. Плакала по време на прегледа.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на три лица: по уважено доказателствено искане на ищцата- И.А.И., с който тя съжителства на семейни начала и М.А.К.- нейна приятелка, а по инициатива на ответното дружество- С. Н. Д.- жената, шофирала автомобила, за който с него е била сключена застраховка „ГО“.

От показанията на всички тях съда приема, че процесния инцидент се е случил на 08.03.2022г., на ул.“Раковска“ в гр.Сливен, на място, известно в града като „Двата аслана“, пред пешеходна пътека в непосредствена близост до магазин „Близнаците“. Също, че последната от тези свидетели е блъснала, с управлявания от нея лек автомобил, автомобила, в който са били първия от тях, заедно с ищцата. Той е пък е бил „с обратен волан“, т.е. шофьорското място, на което е стоял свид.И. е в дясната част на автомобила, а мястото за пасажер отпред- вляво; там е била ищцата. Установява се също, че се е наложило И. да спре пред пешеходната пътека, тъй като вдясно, до нея, е имало пешеходец-дете. Налице е обаче съществено разминаване в показанията на свидетелите: първите двама, според които автомобила, управляван от И. е бил спрял, неподвижно и изчаквал пред пешеходната пътека, за да премине през нея пешеходеца, от една страна и от друга- третия от свидетелите, според която автомобила пред нея, също като нея, е бил в движение, и е спрял внезапно и именно поради това тя не успяла да избегне удара в него.

Това съществено разминаване в свидетелските показания е налице и касателно други, съществени за делото факти. Така напр. свид.И. и свид.К. изложиха, че след процесното ПТП ищцата е била силно стресирана; загубила съня си, дори се страхувала, които й опасения не са отминали и към момента, да се качва в автомобил; имала оплаквания от болки в главата, които също не са отминали. Свидетелката Д. обаче бе категорична, че Б., а и спътника й, са били съвсем спокойни след ПТП-то; не са имали видими наранявания или пък оплаквания; приели съвсем нормално инцидента и както твърде живописно се изрази тази свидетелка, след като видяла свид.И. и ищцата тя се притеснила не за състоянието им, а от евентуални неприятности със съпруга си поради това, че лекия им автомобил е имал повреди от катастрофата. Ето защо и тъй като и двамата свидетели са силно възможно заинтересовани от благоприятен за ищцата изход на делото /мъжа-като нейн съжител, а жената-като нейна приятелка/, съда, на осн.чл.172 от ГПК, не кредитира тези им показания.

Основания за съмнения в достоверността на отговорите им съдията-докладчик черпи и от т.н. опитни житейски правила, които също са източник на информация/ представляват доказателство за релевантни за граждански дела факти. Т.н. „Двата аслана“ в гр.Сливен е популярно, общоизвестно за буквално всички жители на града, място, което се намира в централата му част и през което преминават основни пътни артерии. Това освен всичко друго означава, че едва ли не всеки, вкл. и съдията-докладчик, има непосредствени впечатления от същото. Именно в резултат на тези общоизвестни /а юридически- ноторно известни/ факти съда с достатъчна степен на сериозност и убеденост приема за вярно казаното от свидетелката Д., че тя не се е движела с висока скорост, а със скорост по-скоро ниска. На съда, а и на всички граждани, особено шофьори, е добре известно, че движейки се в гр.Сливен, по пътя на двата автомобила точно преди инцидента- по ул.“Раковска“, в посока Новоселски мост към „Двата аслана“, на метри- не повече от петнадесет-двадесет, преди магазин „Близнаците“ от години има изграден т.н. легнал полицай, който е широк и висок и който заставя водачите, изпълнявайки по този начин добросъвестно целта, за която е поставен, съществено да намалят скоростта си на движение, почти до спиране. Ето защо според съда е вярно казаното от свид.Д., че като водач на автомобила, с който се е блъснала в предния на него, в който се е возела ищцата, не е успяла да развие скорост по-висока от напр. разрешената за движение в населени места- 50км./ч. или най-много: малко над нея.

Впрочем, тези факти биха били много повече и вероятно- направо напълно осветлени/ изяснени, от становище/заключение на специалист, чрез назначаването на авто-техническа експертиза.

3

Ищцата обаче не стори необходимото за назначаването на такава, нито за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, за изследване на състоянието й и „разчитане“ на представените по делото медицински документи. Тази й пасивност също създава у съда впечатление за недостоверност на свидетелските показания- тъй като, при липса на заключения на вещи лица, свидетелите много по-свободно, без притеснения, биха давали отговори на поставените им от ищцовата страна въпроси, без да се опасяват, че казаното от тях може да бъде проверено чрез експертиза.

От показанията на свидетелите И. и К. съда приема обаче, че в продължение на десетина дни след ПТП-то ищцата е насила медицинска яка на врата си- съда все пак се доверява на тази информация, тъй като необходимостта от носене на такава яка е отразена в медицински документ, приет като писмено по делото доказателство.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е осъдителен, оценяем иск, за парично вземане. То представлява обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Физическото лице, което ги е понесло, насочва претенцията си не срещу физическото лице, което му ги е нанесло, а срещу застрахователно дружество. Твърдението на ищцата е, че е претърпяла вреди вследствие ПТП, тъй като трето за делото лице е ударило, блъснало отзад лекия автомобил, в който тя е била на предната пасажерска седалка и който автомобил е бил управляван от съжителя й.

Тъй като счита, че вина за инцидента носи водача на автомобила, нанесъл удара в колата им отзад, предявява претенцията си срещу застрахователното дружество, в което е била сключена задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, за този автомобил. Тези обстоятелства налагат иска да се подведе под нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ- т.н. пряк иск.