Определение № 261986 от 06.11.2023, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е гр. София, 06.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1816 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Синдикът на „С.” ЕООД – в несъстоятелност е представил пред съда по несъстоятелността списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 10.12.2021 г.

Срещу списъка на неприетите вземания са постъпили единадесет възражения, както следва: 1) възражение от кредиторите „Т.с.“ ЕООД и „Н.-Ч.“ ЕООД, които възразяват срещу включване на предявените от тях вземания в т. 6 от списъка на неприетите вземания; 2) възражение от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 4 от списъка на неприетите вземания; 3) възражение от кредитора „Директ иннвест“ АД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 11 от списъка на неприетите вземания; 4) възражение от кредитора „Г.И.З.Б.“ ЕАД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 10 от списъка на неприетите вземания; 5) възражение от кредитора „М.т.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 9 от списъка на неприетите вземания; 6) възражение от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „Т.БСК“ ЕООД, които възразяват срещу включване на предявените от тях вземания в т. 5 от списъка на неприетите вземания; 7) възражение от кредитора „Т.с.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 12 от списъка на неприетите вземания; 8) възражение от кредиторите „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, които възразяват срещу включване на предявените от тях вземания в т. 3 от списъка на неприетите вземания; 9) възражение от кредитора „К.“ ООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 7 от списъка на неприетите вземания; 10) възражение от кредитора „З.М.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 2 от списъка на неприетите вземания; 11) възражение от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД, който възразява срещу включване на предявените от него вземания в т. 8 от списъка на неприетите вземания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

Всяко едно от възраженията на кредиторите „Т.с.“ ЕООД и „Н.-Ч.“ ЕООД, „Н.-Ч.“ ЕООД, „Директ иннвест“ АД, „Г.И.З.Б.“ ЕАД, „М.т.“ ЕООД, „Т.ц.Т.“ АД и „Т.БСК“ ЕООД, „Т.с.“ ЕООД, „Т.ц.Т.“ АД и „К.“ ООД, „К.“ ООД, „З.М.“ ЕООД срещу списъка на неприетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което и доколкото изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу неприемането от синдика на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.

Предмет на подадените възражения са вземания, които са предявени от дружества, които твърдят, че са кредитори на несъстоятелния длъжник, като общото между тях е, че те са породени от един и същи по вид юридически факт, а именно по сключена търговска сделка, която представлява договор за заем на парична сума. Ето защо и в настоящото определение съдът първо ще изложи мотиви, които са общи за крайния извод дали всяко едно от предявените от различните юридически лица вземания са възникнали срещу „С.” ЕООД – в несъстоятелност, които са свързани с това при настъпването на какви конкретни факти възникват вземания за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва по договор за заем, след което ще се произнесе и по това дали такива факти са осъществени отделно за всяко едно предявено вземане съобразно представените в производството доказателства.

Заемът за потребление, какъвто характер има заемът на парични средства, е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на парите или заместимите вещи на заемателя. С оглед на това и за да се приеме, че между всеки един кредитор и несъстоятелния длъжник са възникнали облигационни отношения по договор за заем, следва да се направи извод, че от представените в производството доказателства се установява, че между тези лица е постигнато съгласие по всеки от съществените елементи на този вид сделка, а именно за паричните средства, които се предоставят за временно ползване, както и за условията, при които се дължи тяхното връщане, но също така и че се доказва, че уговорената парична сума реално е предадена от заемодателя на заемателя. Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД основното задължение, което възниква за заемателя по сключен договор за заем е да върне на заемодателя получената в заем сума или вещи. Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заемателя може да възникне и задължение за заплащане на заемодателя на възнаградителна лихва, която по своя характер представлява възнаграждение, което се следва за времето, през което заемателят ползва предоставените му парични средства, но такова задължение ще възникне само ако между страните по договора е постигнато изрично съгласие за това в писмена форма, който факт подлежи на доказване в настоящия процес, като тежестта за това е върху кредиторите, които съгласно твърденията имат качеството на заемодатели, защото те извличат изгодни от неговото настъпване правни последици.

По възражението, подадено от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353615/ 07.10.2021 г.:

Вземанията, които кредиторът „Н.-Ч.“

ЕООД е предявил с молба с вх. на СГС № 353615/ 07.10.2021 г., са такива, които той има срещу длъжника „С.” ЕООД – в несъстоятелност за връщане на предоставената в заем сума и за заплащане на възнаградителна лихва, които са възникнали по силата на договор за заем, сключен между тези лица на 06.10.2015 г.

От приетите в производството писмени доказателства се установява че между „Н.-Ч.“ ЕООД, от една страна като заемодател, и дружеството „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, в качеството му на заемател от друга страна, е сключен договор за заем от 06.10.2015 г. Това е видно от представения с молбата за предявяване на вземания писмен договор от 06.10.2015 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.

По силата на този договор „Н.-Ч.“

ЕООД е поело задължение да предостави на заемателя „С.” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 5 000 000 лв., а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума в уговорен в съдържанието на сделката срок.

От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, в която вещото лице е отговорило на поставените задачи след извършена проверка на представените по делото документи, както и на записванията в счетоводствата на дружеството-заемодател и на дружеството-заемател, се установява, че заемателят „Т.АС” ЕООД, с ново наименование „С.” ЕООД, е получил парични средства в размер на 4 726 400 лв. от „Н.-Ч.“ ЕООД в изпълнение на уговореното в писмения договор от 06.10.2015 г. Този извод е направен от експерта както въз основа на наличните платежни документи за извършен превод на парични средства с вписано основание „договор за заем“, така и въз основа на записванията в счетоводството на несъстоятелния длъжник, който е отразил в счетоводството си възникване на задължение за връщане на предоставената в заем сума по описания договор в размер на 4 726 400 лв. Тези счетоводни записвания имат доказателствено значение на признание от „С.” ЕООД, направено чрез конклудентни действия, на следните обстоятелства: - че между „С.” ЕООД и „Н.-Ч.“ ЕООД са възникнали облигационни отношения по сключен договор за заем, което включва и признание на факта на предаване на сумата от 4 726 400 лв. от заемодателя на заемателя; - че по силата на тази сделка за „С.” ЕООД е възникнало задължение за заплащане на главница в размера, до който то е осчетоводено.

Предвид горното се налага крайният извод, че по делото се установи, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, при който възникват облигационни отношения по сключен договор за заем за потребление и такива са възникнали между „Н.-Ч.“ ЕООД и длъжника „С.” ЕООД с предмет предоставяне за ползване на парична сума в размер на 4 726 400 лв. По силата на тази сделка в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да върне на заемодателя „Н.-Ч.“ ЕООД получената в заем сума, която е в размер на 4 726 400 лв. Падежът на това срочно задължение съгласно уговореното между страните в чл. 1.02. от договора, изменен с анекси към него, подписани на 30.07.2017 г. и на 30.07.2019 г., е 31.10.2021 г. Той не е настъпил към момента на предявяване на вземанията на кредитора в настоящото производство по несъстоятелност, но към настоящия момент вече е настъпил, който факт трябва да се съобрази. Съдът приема за доказано по делото от изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, че част от задължението за връщане на дадената в заем сума е погасено доброволно от длъжника, като към момента размерът на непогасената част от него възлиза на сумата от 4 052 437, 91 лв. До този размер предявеното от „Н.-Ч.“ ЕООД главно вземане следва да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, като за разликата над тази сума до пълния посочен в молбата за предявяване размер от 4 057 417, 91 лв. подаденото възражение като неоснователно трябва да се остави без уважение.

С чл. 4.01. от договора за заем от 06.10.2015 г. заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и лихва, чийто годишен размер се изчислява като 6 % от предоставената в заем сума. С тази договорна клауза страните по заемната сделка са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна лихва, като това е направено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Следователно въз основа на чл. 4.01. от договора за заем в тежест на заемателя „С.” ЕООД е възникнало задължение да заплати на заемодателя „Н.-Ч.“ ЕООД възнаградителна лихва, която съгласно изводите на вещото лице в заключението на изготвената ССЕ е в размер на 995 176, 86 лв. за периода от 07.10.2015 г. до 13.08.2021 г. В производството не са представени доказателства за погасяване на това задължение. Размерът, до който се установи, че предявеното акцесорно вземане за заплащане на възнаградителна лихва е възникнало и не е погасено, е по-висок от този, до който се претендира то да бъде включено в списъка на приети вземания на кредиторите на „С.” ЕООД, който е от 970 948, 71 лв., което прави подаденото от кредитора „Н.-Ч.“ ЕООД възражение в тази му част изцяло основателно.

Вземанията на „Н.-Ч.“ ЕООД за получаване на дадената в заем сума от 4 052 437, 91 лв., която подлежи на връщане и за получаване на възнаградителна лихва в размер на 970 948, 71 лв. по договор за заем от 06.10.2015 г. са възникнали преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника и доколкото се доказа, че съществуват към момента, както и че са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, те следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания на кредиторите на „С.” ЕООД с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от синдика списък на приетите вземания.

По възражението, подадено от кредитора „М.т.“ ЕООД срещу включването от синдика в списъка на неприети вземания на вземанията на дружеството, предявени с молба с вх. на СГС № 353620/ 07.10.2021 г.: