Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 299 от 26.08.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 583/2024
Вид
Решение № 299
Подписан
26.08.2024
В сила
17.04.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 - 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 - 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 1, т. 6 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. С., 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20241800500583 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „М.С.“ ЕАД срещу разпределение на постъпилата по изп. д. № 20219260400676 по описа на ЧСИ Владимир Цачев сума в резултат от публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в парцел 11, с площ 73.450кв.м., обл. С., гр. Г., ул. „ А.С.“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 4, което разпределение е предявено на взискателите и на длъжника с протокол от 12.04.2024г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение поради това, че неправилно били приложени нормите относно привилегиите и реда на удовлетворяване, който следва от тях, неправилно били приложени чл. 76 от ЗЗД и чл. 136, ал. 3 от ЗЗД, както и поради обстоятелството, че е допусната грешка в пресмятането.

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и мотивите на ЧСИ на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК. Съдебният изпълнител счита, че жалбата е бланкетна, тъй като в нея се изтъква осъществяване на нарушения на процесуалния и материалния закон по общ начин, без да се посочва, в какво точно се състои то. Заявява, че разпределението е извършено законосъобразно, като моли, жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е надлежно администрирана, като е връчена на всеки от конституираните по делото взискатели, но възражения срещу нея не са постъпили.

С определение № 499/ 27.06.2024г. по гр.д. 405/2024г. по описа на Софийския окръжен съд съдебният състав е прекратил производството и е дал указания съдебния изпълнител да представи пълно копие от изп.д. № 1

676/2021г. по съображения за недостатъчност на представения набор от материали от изпълнителното дело, въз основа на който да може да бъде извършена преценка за допустимостта на жалбата и за нейната основателност.

В изпълнение на указанията, с молба вх. № 7220/23.07.2024г., съдебният изпълнител е представил по- пълно копие от делото и е изразил становище по засегнатите в определението въпроси. Посочил е, че длъжникът и неговите представители не са давали изричното си писмено съгласие да бъдат уведомявани по e-mail, като уточнява, че и адв. А. и адв. М. са били уведомявани на електронните си адреси и на мобилните си телефони, тъй като било невъзможно да бъде приложена процедурата по лепене на уведомление спрямо адвокати.

Изтъкнал е още, че адв. А. и адв. М. били упълномощени след отправянето на многократни искания от негова страна до собственика на „М.С.“. Изложил е съображения, че на адреса на дружеството, отразен в Търговския регистър (гр. С., ул. „К.“ № 28, вх. Б, ет. 1, ап. 1) няма негов представител от много години, както и че дружествата от тази групировка се управляват от централата на ул. „К.“ в индустриална зона „О.“, където е практически невъзможно да се осъществи връчване. Подчертал е, че тези си констатации е изложил подробно в протокол от м. октомври 2023г., препис от който е приложен по делото.

Във връзка с възникналите въпроси за надлежното конституиране на страните в производството е отбелязал, че всички възбрани от НАП са заличени, както и че към момента на извършване на разпределението НАП няма вземания към „М.С.“, но въпреки това е надлежно конституирана като взискател. По отношение на особения залог на ПИБ (вписан 09.08.2007г.) е посочил, че същият е изтекъл без да бъде подновяван, както и че съответното вписване е заличено през 2024г.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. От датата на пощенското клеймо може да се заключи, че, формално, същата е подадена извън законоустановения тридневен срок.

От друга страна, от представения препис на изпълнителното дело е видно, че на 09.04.2024г. на адв. А. и адв. М. е изпратено писмо по e-mail, с което ЧСИ ги известява за датата и мястото, на което следва да се явят за предявяване на разпределението. Съобщението е било съпроводени с изрични указания за потвърждаване на неговото получаване. По делото, обаче, не се установява да е постъпило такова потвърдително изявление от представителите на длъжника. Не се твърди от ЧСИ, а и не се установява по делото, страната да е дала съгласието си за уведомяване чрез електронната си поща.

Съгласно чл. 41а, ал. 2 от ГПК, когато връчването се извършва чрез електронна поща на страна или неин представител, съобщението се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай, че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.

Поради това, макар по делото да се установява, че е осъществявана предходна кореспонденция с адв. А. на посочения електронен адрес, императивният характер на процесуалните правила, касаещи връчването, налага извод, че липсата на потвърждаване е породила необходимост от 2 пристъпване към връчване по общия ред. Доказателства за прилагането на този способ за уведомяване на страната, обаче, не са ангажирани.

Поради това неявяването на представител на страната на посочения ден и час за предявяване на протокола за извършеното разпределение не може да постави началото на срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК. Следователно, към момента на постъпването на жалбата в съда срокът все още не е започнал да тече, поради което тя се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По изпълнителното дело са реализирани множество изпълнители способи, но предмет на обжалване в настоящото производство е само разпределението на сумите, постъпили в резултат на проведената публичната продан на Апартамент № 4, находящ се в гр. Г., ул. „А.С.“ № 7, вх. Б, ет. 1, поради което относими към процесния правен спор са само доказателствата, касаещи обжалваното разпределение.

От представения от ЧСИ препис на изпълнителното дело се установява, че производството е образувано от взискателя Р. Н. срещу „М.С.“ ЕАД за събиране на парични суми, присъдени в негова полза и обективирани в изпълнителен лист от 04.11.2020г.

Установява се също, че едновременно с образуването на делото е наложена и възбрана (л. 38 от изпълнителното дело) в полза на взискателя върху четири недвижими имота от имуществото на длъжника, вкл. върху процесния апартамент.

По делото е представено разпореждане от 28.05.2021г. (л. 39 от изпълнителното дело), от което е видно, че е постъпила молба от М. Н.а за присъединяване на основание чл. 456 от ГПК, въз основа на която същата е конституирана като взискател в настоящото производство.

Представено е и разпореждане от 12.08.2021г., което свидетелства за това, че като взискател по делото е конституирана и държавата чрез НАП (л.

335 от изпълнителното дело).

На л. 351 и л. 423 от изпълнителното дело се откриват протоколи за опис на процесния недвижим имот, като е изготвен и доклад от вещо лице оценител за определяне на пазарната цена на имота (л. .

По делото е представен и соченият от ЧСИ протокол от 10.10.2023г., който свидетелства за трудности при връчването на книжа на длъжника и на неговите представители, както и за невъзможността да бъде изпратено съобщение на адреса на процесуалния му представител адв. А. .

Установява се също, че за насрочването на публичната продан са изпратени съобщения на електронните пощи на адв. М. и адв.А. (л. 442 - 443 от изпълнителното дело). По същия начин им е изпратено и изготвеното постановление за възлагане на имота на купувача по проданта (л. 451 от изпълнителното дело). В тази връзка съдът констатира, че независимо от изричните указания на съдебния изпълнител представителите на страната не са потвърдили получаването на нито едно от изпратените им съобщения.

По делото е представено и Удостоверение от НАП за наличие на публични задължения в размер на 28 603,13лв. от 18.03.2024г., (л. 456 от изпълнителното дело).

3

Представено е и постановление за възлагане на недвижимия имот в полза на купувача Г. Б. Г. (л. 457), вписано в служба по вписванията с вх. № 885/15.04.2024г., акт. № 194, том 111 по дело 447.

Представена е и справка от община Г. за неплатени задължения, възникнали във връзка с процесния апартамент № 4, възлизащи на 76,20лв. (л.

463 от изпълнителното дело), както и удостоверение от НАП за липса на публични задължения на длъжника към 10.04.2024г. (л. 468 от изпълнителното дело).

По делото се установява също, че с разпореждане е изготвено разпределението на постъпилите суми, като е насрочена дата за предявяването му – л. 470 от изпълнителното дело. Изпратено е съобщение за уведомяване на адв. М. и адв. А. за предявяване на разпределението – л. 465 от изпълнителното дело, като същото е било съобщено и на взискателите Р. и Миглена Н.и.

По делото е представен протокол за предявяване на разпределението от 12.04.2024г., който свидетелства за това, че нито длъжникът, нито присъединените взискатели са се явили за предявяването му (л. 472).

В хода на производството пред настоящата инстанция е извършена и служебна справка в Имотния регистър по партидата на длъжника, от която е видно, че процесният имот, а именно апартамент, находящ се в парцел 11, с площ 73.450кв.м., обл. С., гр. Г., ул. „А.С.“ № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 4, е служил за обезпечение чрез особен залог като част от търговското предприятие на длъжника, както и е бил възбраняван в полза на различни кредитори на дружеството – напр. НАП, Т.Р., Г., вкл. взискателя по настоящото дело Р. Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г. по т.д. 2/2021г.

ОСГТК, в производството по чл. 463 от ГПК окръжният съд не действа като контролно- отменителна инстанция. В тези случаи съдът разполага с правомощията на въззивна инстанция, което включва възможността, при основателност на жалбата, да реши спора по същество, като при необходимост може дори да събира доказателства. В тълкувателното решение се подчерта също, че по тези дела съдът не следи служебно за всяка незаконосъобразност на цялото разпределение, а напротив - жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството. В тази връзка изрично се отбелязва, че няма основание, при проверка на законосъобразността на разпределението, принципът на служебното начало да се прилага по- разширено, отколкото в общия исков процес.

В съответствие с така цитираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на жалбата не може да се изведе насока за това, как общо формулираните твърдения за допуснати от съдебния изпълнител материалноправни и процесуалноправни нарушения са се отразили на правилността на акта, нито в кои негови действия и операции те намират проявление.

Нещо повече: за релевиране на неправилността на акта жалбоподателят изцяло се позовава на мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г. по т.д. 2/2021г. ОСГТК на ВКС, като дословно възпроизвежда общо формулираните в него принципни основания за незаконосъобразност на разпределението. Поради това следва да се приеме, че жалбата е бланкетна и 4 като такава не е в състояние да сезира съда с надлежно искане за изследване на всяко едно от заявените основания.

Поради това в обхвата на реализираната в рамките на производството по реда на чл. 463 от ГПК проверка попадат единствено онези обстоятелства, за чието изследване е даден превес на служебното начало поради необходимостта от защита на обществения интерес. Съгласно цитираната погоре задължителна съдебна практика, такова обстоятелство е фактът на своевременно и надлежно конституиране на всички присъединени по право взискатели в производството по разпределение на постъпилите суми от извършената публична продан на процесния недвижим имот.