Определение № 806 от 04.12.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Плевен, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Частно наказателно дело № 20244400200862 по описа за 2024 година

За да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 111, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба от А. Р. М., подадена срещу постановление от 8.XI.2024 г. на зам. окръжен прокурор Цветомир Папурков при Окръжна прокуратура - гр. Ловеч, с което е отказано на М. да й бъдат върнати иззетите като веществени доказателства по досъдебно производство № 19/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Ловеч парични средства в размер на 25 000 лева и златни накити.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на прокурора. Твърди се, че сумите от 25 000 лева е част от дарение направено от брата на жалбоподателката И. Р.

Ф., за което обстоятелство се твърди, че са представени доказателство. Що се касае до златните е направено изявление, че същите са били закупувани с нейни лични средства.

Предвид на това е направено искане за отмяна на постановлението на прокурора и за връщане на иззетите като веществени доказателства парична сума в размер на 25 000 лв. и златни накити.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, и след като извърши проверка на атакуваното постановление на прокурора, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 19/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Ловеч е образувано за извършено престъпление по чл. 255, ал. I, т. 1 във връзка с чл. 26 от НК.

С протокол за претърсване и изземване от 9.Х.2024 г. извършено в къща находяща се в гр. Ловеч, ул. *** от М. М. бивш съпруг на жалбодотелката се били иззети златни накити и парична сума в размер на 25 000 лв. В обясненията на М. посочени в протокола за претърсване и изземване, същият е посочил, че паричната сума е от паричен кредит, който се обслужвал редовно, а що се касае до златните накити същите били собственост на А. М. получени в наследство от нейните родители.

В депозираната до съда жалба М. твърди, че сумата е дарение дадено й от нейния брат, а златните накити били закупувани с нейни лични средства.

Като доказателство за твърдяното са представени банкови извлечения от сметките на жалбоподателката за периода 30.VII.2021 г. и 1.I.2022 – 6.ХI.2024 г. В банковото извлечение от 30.VII.2021 г. представено, като доказателство за извършването на дарението, няма данни за извършена парична транзакция от И. Ф. към А. М.. Едва ли претендираната парична сума е била носена и предадена в брой на М..

На следващо място са налице противоречиви доказателства, касаещи собствеността на въпросните златни накити. От една страна М. М. заявява, че те са получени като наследство от родителите на А. М., докато тя в жалбата си твърди, че ги е закупувала с лични средства. Необходимо е по време на извършване на разследването да се извърши съпоставка на намерените и иззети парични суми и златни накити с останалите събрани по делото доказателства.

Поради това жалбата срещу постановлението на прокурора е неоснователна.

Образувано е досъдебно производство, по което паричните суми в левове и златни накити са иззети като веществени доказателства по реда, предвиден в НПК.

Въпросът дали паричните суми и накити са предмет на престъплението, за което е образувано досъдебно производство и е въпрос по съществото на 2 делото. Поради това той не може да бъде обсъждан и решаван от съда в производството по чл. 111, ал. III от НПК, още повече, че досъдебното производство не е приключило.

Именно в хода на висящото досъдебно производство подлежи на изясняване обстоятелството дали паричните суми и златни накити са предмет или средство на престъпленията.

При всички случаи обаче е ясно, че веществените доказателства са предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото по смисъла на чл. 109 от НПК. Ето защо те не следва да бъдат връщани на А. М. преди завършване на наказателното производство. В противен случай би се затруднило разкриването на обективната истина, а съобразно императивната разпоредба на чл. 111, ал. II от НПК предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди завършване на наказателното производство, само ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна.

По изложените съображения и на основание чл. 111, ал. III от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 8.XI.2024 г. на зам. окръжен прокурор Цветомир Папурков при Окръжна прокуратура - гр. Ловеч, с което е отказано на А. Р. М. да й бъдат върнати иззетите като веществени доказателства по досъдебно производство № 19/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр.

Ловеч парични средства в размер на 25 000 лева и златни накити.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3