Решение № 1107 от 09.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. Стара Загора, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530103100 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.55 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между него в качеството му на кредитополучател и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем № ***г., по силата на който последният се е задължил да му предостави заемни средства в размер на 500 лева, а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.3, ал.7 от договора, месечния лихвен процент по заема е уговорен от 3,330 %; съгласно ал.5 от същия член на Договора, годишният процент на разходите е 48.379 %. Уговорен е срок на договора от 10 месеца.

Между същите страни и в същите им качества е сключен и втори договор - Договор за паричен заем № ***., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемни средства в размер на 800 лева, а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница, при месечния лихвен процент по заема е уговорен от 3,330 %, годишният процент на разходите - 48.314 % и срок на договора от 9 месеца.

На 01.12.2022г. между страните е сключен Договор за паричен заем № ***г., по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково се е задължило да предостави на ищеца заемни средства в размер на 1300 лева, а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва, при месечен лихвен процент - 3.330%, ГПР - 48.189 % и срок на договора от 15 месеца.

На 06.02.2023г. между страните е сключен четвърти договор - Договор за паричен 1 заем № 715438/06.02.2023г. за заемни средства в размер на 400 лева, дължими ведно с възнаградителната лихва, при месечния лихвен процент по заема - 3.330 %, ГПР 48.982 % и срок на договора от 5 месеца.

Ищецът сочи, че действително приложените в кредитните правоотношения стойности на годишен процент на разходите обаче, са различни от посочените в договорите и вписаните от Кредитодателя стойности на годишен процент на разходите по всеки от процесиите договори за кредит. Това е така, защото съгласно договорите се дължи „неустойка”, посочена във всеки от договорите в чл. 8, в случай, че ищецът не предостави в тридневен срок от подписване на всяко от съглашенията гарант/и и ценна книга издадена в полза на заемодателя. Освен неустойката, съгласно чл. 15 от ОУ към Договорите за заем, със сключването на последните Кредитодателят има право да сключи и застраховка „Живот“ на кредитополучателя, в която да се обезпечи погасяването на заема в случай на смърт.

Кредитодателят, залагайки като клауза на чл.8 в договорите за потребителски кредит и чл.15 от ОУ към Договорите за заем, всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът, използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя. С такива клаузи в Договорите „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Хасково цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл.11 от ЗПК във връзка с чл.19 от ГПК във връзка с чл.22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Това е така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепя и от факта, че съгласно чл.

8 от всеки от четирите договора за потребителски кредит във връзка с чл. 10, ал. 2 от Общите условия, ищецът е следвало да предостави в срок от 3 дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да се приеме конкретното обезпечение, като в противен случай се дължат неустойки, които са в различен размер по всеки от заемите и които неустойки се дължат пропорционално към всяка вноска по кредитите и са отразени в погасителните планове, като представляват неразделна част от Договорите.

Поставените в чл. 6 от всеки от договорите изисквания за предоставяне на обезпечения, които задължително трябва да бъдат изпълнени, за да не се дължи неустойки са следните: 1/ предоставяне като гарант/и по кредита, отговарящи на условията, посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия към Договорите, а именно: две физически лица, всеки от които да има нетен доход от 1000 лева, съгласно справочните данни на НОИ, да работи на безсрочен трудов договор, да не е Заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма кредити към банки и финансови 2 институции, с класификация различна от „Редовен“, както и по активни, така и по погА.и задължения, съгласно ЦКР към БНБ, 2/ Заедно с още едно от следните обезпечения, а именно: залог на движима вещ, да учреди първа по ред ипотека или да предостави банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Уговорените възнаграждения под формата на „неустойка“ и „застраховка“ са разходи по кредитите, които следва да бъдат включени при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на тези възнаграждения в посочения от потребителските договори размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитните правоотношения. Посочването в Договорите на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че всеки от четирите процесии договора за заем е нищожен на основание чл.22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл.11, ал.11, т.20 от ЗПК. Цитира съдебна практика.

Сочи, че изложената теза се потвърждава и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която дава легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в чл.8 от всеки от Договорите е уговорено заемът да бъде обезпечен с някое от изброените в последния варианти на обезпечение, отговарящо на условията посочени по-горе. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл. 8 от договорите, същият дължи „неустойка“ на кредитора, която неустойка се начисляват пропорционално към всяка вноска по съответния кредит. Тоест се кумулира месечната вноска за „неустойка“, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Иначе казано, вноската по всеки от процесиите кредити става значително поголяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

„Неизпълнението“ на задължението от ищеца да посочи обезпечение, отговарящо на конкретно посочени условия, вдига лихвения процент на кредита на месец неколкократно, 3 тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителните планове по договорите. Предвид неизпълненото изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистите стойности на кредитите, без лихви или други разходи по кредитите.

Ищецът се позовава и на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, съгласно който преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, което задължение става изискуемо до 3 работни дни от подписване на договор за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson/.

В заключение, посоченият месечен лихвен процент в процесиите договори, в размер от 3,330 %, не отговаря на действително приложените лихвени проценти, тъй като 4 уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 3, ал. 1, т. 5 от договорите в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като считам, че това обстоятелство води до нищожност на договорните съглашения.