Решение № 310 от 28.12.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Б., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20221810200602 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. П. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., обл.С., жк ”***“ № ** е**, а**, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ - ***, упълномощен със заповед № *** от *** г. на МВР, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя М. се представлява от адв.

Х. Я. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП.

Въззивната страна – Началника на РУ ***, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени

1 доказателства: АУАН № ***/*** г.; НП № ***/*** г.; заповед № ***-***/*** г.;. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. В.

– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ ***, Л. П. С., М. В.

Г., В. И. Н. и К. Л. Г., се установява следната фактическа обстановка:

На 12.09.2022 г., около 07,40 часа в с. О.Л., в махала „***“, пред дом №*** жалбоподателя Ц. П. М. минавал с л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег.

№ ***, в посока към махала „Балините“, при разминаване с паркирал автомобил, навлязъл в ливада край пътя, не видял безстопанствено куче, което попаднало под едната от задните гуми на колата и загинало.

Жалбоподателят продължил напред с автомобила си, за да вземе работник, като дори не разбрал, че е сгазил кучето. Минавайки на връщане покрай дома на свид. К. Г., разбрал, че е сгазил куче порода „чихуа хуа“, което било собственост на свид. К. Г.. На място пристигнали полицаи от РУ ***, които снели писмени сведения от свид. К. Г. и от свид. Л. С., който бил единствен свидетел очевидец на случилото се. От неговото сведение се установява, че свид. К. Г. е пуснал кучето свободно да се разхожда на пътя. Водачът М., минавайки покрай дома на свид.Г., при разминаване с друг автомобил е блъснал кучето по невнимание. На жалбоподателя бил съставен АУАН № *** г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за това, че на 12.09.2022 г., около 07,40 часа, в с. О.Л., в махала „***“, пред частен дом № *** с посока на движение към махала „Балините“, като водач на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № ***, поради движение с несъобразена скорост с пътната обстановка на прав участък от пътя, не видял безстопанствено куче, удря го под автомобила и реализира ПТП, като в последствие кучето умира. Актът бил връчен на жалбоподателя на *** г.

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ ***, атакуваното наказателно постановление № ***/*** г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в 2 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление. Въпреки, че жалбоподателят е възразил срещу издадения акт за установяване на административно нарушение, което административно-наказващият орган не е приел за основателно, без да извърши допълнителна проверка на случая, той е издал атакуваното наказателно постановление.

Съгласно пар. 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивника, което не покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на лек автомобил и предизвикало материални щети. Както в АУАН, така и в НП, е описано, че е блъснато безстопанствено куче, поради което не може да се приеме, че са настъпили материални щети.

Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая не са описани достатъчно ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Видно от самия АУАН и НП, че в тях фигурира като нарушение движение с несъобразена скорост с пътната обстановка, но не става ясно каква точно е била тя. Не става ясно и нито каква е била скоростта на движение на жалбоподателя, нито с каква точно по- ниска скорост е трябвало да се движи, при което е било възможно да се избегне настъпването на ПТП.

Защото, ако не са изяснени тези обстоятелства, то не може да се говори за 3 настъпило ПТП по тези причини. Няма спор, че нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП изисква водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това е второто изречение на правната норма. Тя е обаче отделно правило за поведение от въведеното с първото изречение. Съгласно него пък водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тя касае превантивна хипотеза, преди възникване на опасност.

Докато второто изречение касае вече възникнала такава. В случая наказващия орган, а и актосъставителя, са направили компилация от двете, но съгласно трайната практика на ВКС, те не могат да бъда нарушени едновременно. При всички случаи липсата на конкретика е ограничила правото на защита на жалбоподателя М. да организира адекватна защита и това съществено е нарушило права на страна в процеса. Гореизложеното налага отмяна на процесното наказателно постановление.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023 г.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото съответства на минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ - ***, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което на Ц. П. М. с ЕГН: **********, с постоянен 4 адрес гр. Б., обл.С., жк ”***“ № ** е**, а**, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Началника на РУ ***, да заплати на Ц. П. М. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Б., обл.С., жк ”***“ № ** е**, а**, сумата от 400,00 лв., представляваща сторените в съдебното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

5