Решение № 63 от 24.06.2024, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 473/2023
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 11.10.2024
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 13, ал. 2, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 3, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Севлиево, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят *** ООД гр. Севлиево, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. «****» № 15, представлявано от Т.Г.Т и И.Д.Т, чрез адв.
Е. Ф. от САК, е обжалвал наказателно постановление № 738608 – F724971 от 15.11.2023 година, издадено от Началника на Отдел «Оперативни дейности», Дирекция «Оперативни дейности» в ГД «Фискален контрол», с което за извършено нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК и на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, пледира да се отмени обжалваното наказателно постановление по изложените в жалбата мотиви, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
За ответника по жалбата – Началник отдел «Оперативни дейности», Дирекция «Оперативни дейности» в ГД «Фискален контрол» , редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
1
Дейността на дружеството – жалбоподател е свързано с търговия на месо и месни продукти, които продукти се получават и съхраняват в базата на „***“ ООД гр.
Севлиево, находяща се на ул. „Мармарча“ № 16 в гр. Севлиево. Работното време на базата е от 07:00 часа до 17:00 часа.
На 31.08.2023 година в 06:34 часа на адреса на базата на дружеството, посочен по – горе, била извършена проверка от свидетелите Т. Р. – С. И. С. Е. – служители в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, във връзка с изготвения Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902734963_1 от 30.08.2023 година /стр.
40/, издаден на 30.08.2023 година в 21:12 часа в пункт за фискален контрол ГКПП Видин – Дунав мост 2 за проверка на МПС марка „Скания“ с рег. № LJ75LRT и ремарке с рег. № LJ951HZ, превозващ 20500кг. разфасовки от домашни птици, пресни или охладени: необезкостени бутчета и разфасовки от тях с получател на стоката дружеството – жалбоподател, в който като час на получаване на стоката водачът на камиона е декларирал 06:00 часа на 31.08.2023 година. При проверката на място в 06:34 часа свидетелите констатирали, че на мястото на получаване на стоката: гр.
Севлиево, ул. „Мармарча“ № 16 посоченото по – горе транспортно средство с водач Александър Павлович от Сърбия, заявил пристигане на дата 31.08.2023 година и час 06:00 не се явил, както и не се явил представител на ЗЛ – дружеството – жалбоподател.
За тези констатации бил издаден Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050902734963_2 от 31.08.2023 година /стр. 39/. Въз основа на този протокол от проверка, на 31.08.2023 година свидетелката С. Н., в присъствие на свидетеля К. Л., съставила срещу дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № F724971 за това, че на 31.08.2023 година в 06:34 часа в гр. Севлиево, ул. „Мармарча“ № 16, база на фирма „***“ ООД, е установено с Протокол за извършена проверка на стока с висок фискален риск № 050902734963_2 от 31.08.2023 година, че „***“ ООД, в качеството му на получател на стоки с висок фискален риск, не се е явило и не е осигурило присъствие на упълномощен представител на посочените дата, място и час на разтоварване на стока с висок фискален риск, въпреки че съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК лицето, посочено като получател на стока с висок фискален риск, следва да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител. В акта е записано, че на 30.08.2023 година в 21:12 часа с Протокол № 050902734963_1 в 21:12 часа на ГКПП Видин Дунав мост е осъществен фискален контрол върху стока, превозвана с товарен автомобил марка „Скания“ с влекач с рег. № LJ75RT и ремарке с № LJ951HZ, управляван от А.Р. с превозвач: PANLOG SLOVENSKA REPUBLICA , съгласно CMR L013959 транспортното средство превозва Разфасовки от домашни птици, пресни, охладени: необезкостени: бутчета и разфасовка от тях с общо количество 205000к. нетно тегло с получател „***“ ООД гр. Севлиево, и декларирано от водача на МПС място, дата и час 2 на разтоварване на 31.08.2023 година/06:00 часа. Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК.
След съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е записал, че ще представи възражения. Такива са депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В същите жалбоподателят е посочил, че протоколът, съставен на ГКПП Видин Дунав мост, е бил съставен в 21:12 часа – извън работното време на дружеството – жалбоподател, както и че часът и датата на разтоварване – 31.08.2023 година в 06:00 часа са били определени от водача на транспортното средство, който не се бил свързал с представител на фирмата и не го е уведомил за това, че е заявил час за разтоварване извън работно време на дружеството, което е от 07:00 часа до 17:00 часа.
Освен това водачът на превозното средство обяснил, че е имал здравословен проблем и е нямал възможност да уведоми дружеството, а не знаел и по какъв начин да уведоми НАП.
Въпреки постъпилите възражения наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000,00 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите С. Н. и К. Л., съпоставени с писмените доказателства:
АУАН, Възражение по АУАН, НП, Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 31.08.2023 година в 06:34 часа, , Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 30.08.2023 година в 21:12 часа, НП от 15.11.2023 година, АУАН от 31.08.2023 година, писмени обяснения на водача на товарния автомобил и Декларация.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 22.11.2023 година. Жалбата е изпратена по пощата директно в Районен съд – Севлиево на 04.12.2023 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, правилност и обоснованост, прави следните изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
3
От събраните по делото доказателства се установи, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствие на нарушителя и свидетелите, които не са присъствали при извършване или установяване на нарушението, тъй като от разпита на свидетелите по акта стана ясно, че нарушението е установено при извършена проверка на дружеството-жалбоподател във връзка с доставка на стока с висок фискален риск в определен ден и час, а именно: на 31.08.2023 година в 06:00 часа, от свидетелите Т. Х. Р. – С. и И. С. Е.. Актът е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1-4 от същия законов текст, в които се предвижда в присъстването на кои лица се съставя акта. Освен нарушителят и/или негов представител, следва да присъстват към момента на съставяне акта и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му, без да се изисква никакъв специален брой на тези свидетели. В чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, когато отсъстват такива свидетели или няма възможност актът да се състави в тяхно присъствие, той да се изготви присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи в документа. Съдът намира, че именно тези две хипотези на чл. 40 от ЗАНН са нарушени в случая, тъй като от данните по делото безспорно се установи, че нито актосъставителят, нито лицето, вписано като свидетел в акта, са констатирали нарушението. Същото безспорно е констатирано от свидетелите Т. Р. – С. и И. Е., които обаче не са вписани като свидетели по АУАН, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Според тази разпоредба на закона: „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.“. Вместо това обаче актосъставителят е решил да състави акта в присъствието на друго лице, за което са налични данни, че не е участвало в проверката на място, не е констатирало нарушението и е участвало в съставянето на акта само и единствено като свидетел при съставянето на акта, без да е свидетел по констатиране или установяване на нарушението. Дори да е имало причина, която е възпрепятствала актосъставителят да състави акта в присъствие на свидетелите на констатиране или установяване на нарушението, то в този случай той е следвало да спази разпоредбата н а чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като състави същия в присъствието на други двама свидетели /а не на един/, като това изрично се отбележи в акта. Съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави в отсъствие на свидетели, но доколкото актът е съставен в присъствието на един свидетел, то настоящата хипотеза не е такава. При това положение в конкретния казус следва да се приеме, че е налице издадено наказателно постановление въз основа на съставен акт за нарушение от лице, което не е присъствало при констатирането на твърдяното нарушение, и без двамата свидетели, 4 присъствали при констатиране на твърдяното нарушение. Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното юридическо лице. За дружеството-жалбоподател, като санкционирано лице, не съществува възможност да се защити като се позове на показанията на свидетел, присъствал при констатирането на нарушението, в извършването, на което е обвинено. Именно поради това се наложи в хода на съдебното производство съдът служебно да призове и разпита в качеството на свидетели двете лица, констатирали нарушението и съответно очевидци на същото.
Това действие на съда обаче не санира този пропуск на актосъставителя.
Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН като е следвало преди да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на защита на дружеството-жалбоподател, което има право да узнае какво точно нарушение е осъществило и доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.