Решение № 12 от 05.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501635 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.258 и следващите от ГПК, по въззивната жалба на С. С. С. ЕГН **********,с постоянен адрес: *****, чрез процесуален представител адвокат Сава Каров - БАК, с адрес на кантората:гр. Бургас, ул.“ Пиротска“ № 26партер, офис №2, против Решение №1433 от 28.06.23 година по гр.д.№8231/20 година по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 83183482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“ Джеймс Баучер“ №87 искове: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4500лв., претърпени от катастрофа, станала на 30.10.15г. в 17:45 часа, в участъка преди разклона за кв. „Долно Езерово“ на гр.Бургас, в посока гр. Камено, където собственият на ищеца л.а.“Волво“ се сблъскал челно с л.а. „Фиат“, модел „Типо“ с рег.№***** и погинал, а също и за неимуществени вреди- претърпени от С. в резултат от ПТП- уплаха, стрес, притеснения в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на произшествието- 30.10.15г., до пълното изплащане на тези суми.

В жалбата решението на първата инстанция се сочи за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон.

Въззивникът счита, че има право на обезщетение, независимо от това, че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския и в рамките на същата е установена вината му за произшествието и настъпилата от това смърт на водача на другия автомобил, който имал сключена валидна застраховка гражданска отговорност със срок на действие от 17.01.2015г. до 17.01.2016 г.

Поддържа се съпричиняване на вредоносния резултат от произшествието в размер на 50% 1 от покойния водач на другия автомобил „Фиат“, който го управлявал в тъмната част на денонощието без никакви светлини. Поддържа се, че тази била и основната причина за настъпването на катастрофата.

Обяснява се, че с оглед горното С. е претендирал половината от стойността на погиналия си в следствие на катастрофата автомобил, струващ около 9000лв., както и половината от размера на причинените от катастрофата болки и страдания, възлизащи на 40 000лв.

Обсъжда се механизмът на случилото се ПТП, установен от експерта, разпитан пред първа инстанция и от събраните гласни доказателства, за да се обоснове извод за основателност на заявените претенции.

Моли се за отмяна на съдебното решение като неправилно,включително в частта за разноските, присъдени в полза на ответника и за произнасяне с друго, с което исковете бъдат уважени в заявените по делото размери на главниците, ведно с компенсаторна лихва за забава от датата на деликта, до пълното изплащане на обезщетенията. Моли се за прилагане на наказателното дело, водено срещу въззивника С..

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ЗД“Бул Инс“ АД чрез пълномощник- адв. М. Г., с посочен съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87.

Страната изцяло оспорва оплакванията, изнесени във въззивната жалба, като поддържа, че данните по делото не установяват твърдяното от ищеца противоправно поведение на водача на застрахованото МПС „Фиат“ с рег. № А 90 34 ВР- бележещо нарушение на правилата на ЗДвП- да управлява посоченото превозно средство без светлини в тъмната част от денонощието. Оспорва се доказателствената сила на мотивите на присъдата и се акцентира, че в същност последната установява виновното поведение на въззивника ищец за настъпилото ПТП и вредите от него, включително за смъртта на водача на другия автомобил, участвал в произшествието, като се позовава на задължителността на наказателната присъда за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК. Евентуално се поддържа и възражението за изтекла погасителна давност , заявено още с отговора на исковата молба.

Моли се за потвърждаване на постановеното решение, като правилно и законосъобразно.

Дирят се деловодни разноски за производството и се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, по чл.78,ал. 5 от ГПК. Не се ангажират нови доказателства.

Трети лица- помагачи на ответната страна – Я. Д. А. и Р. Д. А.- малолетна (ЕГН **********) чрез настойник Л. Б. К. , не са заявили становище по въззивната жалба.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е сочила въззивната жалба за редовна и допустима.

Тази по чл.269 от ГПК определя обжалваното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените с жалбата доводи за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано след изпращането на делото по подсъдност от БОС, по исковата молба на С. С. от гр.Камено против ЗД“БУЛ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , претърпени от ПТП с МПС, станало на 30.10.2015г. в 17,45 ч. на път №7909 в участъка преди разклона за кв. „Долно Езерово“ гр.Бургас, в посока гр.Камено, като претенциите са с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ(отм.), ведно със 2 законна(компенсаторна) лихва за забава по чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Искът за неимуществени вреди е бил намален на осн. чл.214 от ГПК от първоначално претендираните 40 000лв.на 20 000лв. и за имуществените- от 9000лв. -на 4500лв., т.к. ищецът намира противоправния резултат за съпричинен наравно от двамата водачи на МПС, катастрофирали на 30.10.15г. Направил е и уточнение на претенцията си за естеството на претърпените неимуществени вреди с молба от 28.04.21г..

В исковата молба са описани както механизмът на произшествието, причинило претендираните щети, включително обстоятелството, че тогава водачът на другия автомобил шофирал в тъмната част на денонощието без светлинно обозначение, така и конкретните вреди, нанесени от сблъсъка на двата автомобила върху МПС на ищеца и по отношение на самия него, т.к. бил стресиран от произшествието и от вида на водача на другото превозно средство, от което преживял болки и страдания, подробно заявени.

Позовал се е на обстоятелството, че загиналият при произшествието водач на л.а. „Фиат Типо“ бил със застрахована „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със срок на действие 17.01.15г.-17.01.16г.

В отговора на исковата молба застрахователят на загиналия водач на л.а. „Фиат“ модел „Типо“ е признал наличието на валидно правоотношение касателно посоченото МПС в горния период от време, включващ и датата на катастрофата, но е оспорил претенциите изцяло. Счита ги неоснователни, поради липсата на деликт - оспорва механизма на ПТП, изложен от ищеца, като намира твърденията му за недоказани по делото;в условие на евентуалност, ако и доколкото се установи противоправно поведение на застрахования водач, намира вредоносния резултат за съпричинен от неправомерното поведение на ищеца, карал МПС с несъобразена с пътните условия скорост и предприел изпреварване на място, където то е забранено, освен това пътувал без поставен предпазен колан, с което нарушил изискванията на ЗДВП и така допринесъл значително за собствените си увреждания, които иначе не биха настъпили или биха били много по-леки.

Оспорва ищецът да е получил телесни повреди в следствие процесното ПТП, сочи ги за резултат от хронично-дегенеративни изменения и страдания на ищеца отпреди катастрофата; както и наличието на продължителен възстановителен времеви период за травмите, а също твърденията за преживян стрес и душевни страдания от ищеца. Ако такива се установят, поддържа, че са предизвикани от лабилната психика на последния и предходна обремененост. Оспорва се заявената претенция и като несъобразена с принципите на справедливост, залегнали в чл.52 от ЗЗД.

Оспорва се изцяло също искът за имуществени вреди, т.к. такива не били настъпили от описаното ПТП, нито са причинени от застрахования водач, а също се сочи, че са прекомерно завишени и не отговарят на средните пазарни цени на увреденото имущество. Следвало да се приспадне също така стойността на запазените части на МПС, както и да се отчете приносът на ищеца за настъпването на деликта.

Страната счита, че не дължи и лихва за забава, т.к. ищецът не е сезирал дружеството с претенция по чл.380 от КЗ, нито е представил банкова сметка за изплащане на претендираните суми.

Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на исковете.

Конституираните по делото като трети лица-помагачи на застрахователя – Я. Д.А.

(баща на водача на л.а. „Фиат Типо“) и малолетната дъщеря на пострадалия- Р. Д. А. чрез законен 3 представител – настойник Л. К., са възразили срещу участието си в процеса, излагайки съображения,че няма данни автомобилът „Фиат Типо“ да е бил технически неизправен; че водачът Д. А. не е знаел и не е съзнавал сочената от ищеца неизправност на управлявания автомобил, че регресната отговорност на водача на МПС „Фиат Типо“ не следва да се понася от неговите наследници.Оспорват като неоснователни заявените искове.Не считат установено по делото правото на собственост на ищеца върху пострадалия автомобил „Волво“, поради което намират за недоказана активната материално правна легитимация на С. да дири обезщетение за погиването на тази вещ. Оспорват и размера на обезщетението, намирайки го за завишен,както и вида, и стойността на заявените увреждания, а също и причинно следствената връзка между тях и описаното ПТП.

Считат изцяло неоснователен и иска за неимуществени вреди, т.к. такива ищецът не бил претърпял лични увреждания от катастрофата,включително в емоционален план. След като е признат в наказателен процес за виновен в причиняването на процесното ПТП, намират, че ищецът не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Досежно вземанията за лихви се позовават на изтекла погасителна кратка тригодишна давност от датата на деликта, до заявяването на претенцията пред съда.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни поради липсата на доказателства за противоправно поведение по време на катастрофата на 30.10.15г. от страна на загиналия в нея шофьор и опирайки се на обстоятелството, че с влязла в сила присъда от 14.10.21г. по НОХД№177/21г.по описа на БОС, обжалвана и потвърдена от две инстанции, ищецът е признат за виновен за причиняването на процесното ПТП, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.2 и чл.63 ал.2,т.1 от ППЗДвП и последвалата от това, причинена по непредпазливост смърт на Д. Я.в А..

Въззивният съд изцяло споделя този краен правен извод на първоинстанционния съдебен състав.

Фактическата обстановка по казуса е оспорена в жалбата, като въззивникът е счел същата за неправилно възприета от районния съд, поради неправилна преценка на събраните в процеса доказателства и с оглед обстоятелството, че в кориците на гражданското дело не е приобщено наказателното - вече приключило.

БОС намира възражението за изцяло неоснователно .

На първо място, защото всички релевантни за спора обстоятелства досежно механизма на произшествието и противоправното поведение на другия участник в процесното ПТП-загиналият в следствие катастрофата водач на л.а. „Фиат Типо“ -Д. А., подлежат на доказване посредством САТ експертиза и гласни доказателства, а съвкупната преценка на събраните по делото такива потвърждава напълно фактическите изводи на районния съд.

Експертизите, изслушани в рамките на наказателното производство, както и свидетелските показания, събрани в него не могат да се ползват като източник на информация в гражданското съдопроизводство поради това, че прилагането и преценката им в съвкупност с останалите данни по делото биха нарушили принципа за задължително устно и непосредствено възприемане на гласните доказателства от съда, отразен в чл.11,чл.171 и чл.200 от ГПК. Именно по тази причина гражданските състави, разглеждащи спора, са оставили без уважение искането за приобщаването на наказателното дело към настоящото.