Решение № 6288 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6288 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110154064 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ГОЛДКОНСТРЪКШЪНС“ ЕООД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.

Ищецът твърди, че „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД е собственик на л.а. „Ауди СКУ7“, peг. № *****, отдаден по силата на договор за финансово лизинг от 21.10.2024 г. на ищеца. Твърди, че за автомобила е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ (полица № *****), клауза „Пълно каско“ с период на валидност 23.10.2024 г. – 22.10.2025 г., по който дължимата застрахователна премия е заплатена.

Твърди, че на 07.02.2025 г. около 09:00 часа Н.Н.Н., управлявайки процесния автомобил, се движи по АМ „Тракия“ с посока от гр. Пловдив към гр. София. В района на отбивка за гр. Велинград застига товарен автомобил, като от товарното МПС внезапно започват да изхвърчат камъчета. Водачът веднага предприема намаляване на скоростта и спира, за да предотврати настъпването на по-големи увреждания. Докато спира, подава звуков и светлинен сигнал, но водачът на товарния автомобил не спира. В причинна връзка с горното на л.а. „Ауди СКУ7“, peг. № ***** са нанесени щети.

Образувана е щета № ******, по която е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 51, 13 евро (100 лв.) – частичен иск от 16 584, 43 евро (32 436, 32 лв.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение. Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на 1 сумата. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на щетите. Оспорва настъпването на твърдените щети в причинна връзка с твърдения механизъм. Твърди, че е налице изключение от покритите рискове по застраховката. Позовава се на т.10.24 от ОУ – настъпване на вредите в резултат на експлоатационни или естествени причини. В условията на евентуалност се позовава на неизпълнение на задължението на застрахования да уведоми за щетите в срока по т.82.3 от ОУ, както и на неизпълнение на задължението по т.82.2 от ОУ.

Позовава се на неизпълнение на задълженията по т.76.1 и 76.2 от ОУ, като прави възражение за съпричиняване – поради неспазване на необходимата дистанция. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С протоколно определение от 05.03.2026 г. е допуснато, на основание чл.214, ал.1 ГПК, увеличение на размера на иска до сумата 5 000 евро – частичен от 16 584, 43 евро.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че за л.а. „Ауди СКУ7“, peг. № ***** с ответника е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ (полица № *****), клауза „Пълно каско“ с период на валидност 23.10.2024 г. – 22.10.2025 г.

Безспорно е между страните, че застрахованият е изплатил дължимата застрахователна премия в пълен размер.

Безспорно е между страните, че при ответника е образувана щета № ******, по която е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.

Горното се потвърждава от представения отказ от 01.04.2025 г., в който се сочи, че във връзка с уведомление от 07.02.2025 г. е образувана щета № ******, по която е установено, че увреждането се дължи на естествената експлоатация на автомобила.

По делото е представено уведомително писмо от „Порше Интер Ауто БГ“ до „ГОЛД-КОНСТРЪКШЪНС“ ЕООД, в което е посочено, че автомобилът е бил огледан обстойно, при което са били констатирани множество увреждания както по лако-бояджийското покритие на отделни негови детайли, така и увреждания по самите детайли, в т.ч. и по фаровете му, част от осветлението.

Посочено е относно фаровете на автомобила, че са били установени увреждания по лицевата им част вследствие на външно въздействие, найвероятно камъчета от предходно движещ се автомобил или друго идентично събитие; че уврежданията са в дълбочина на материала и са по цялата челна повърхност, в която зона преминава светлинният поток. Според предписанията на производителя при увреждания в зоната на светлинния 2 поток е забранено извършването на какъвто и да е ремонт. Евентуален такъв би променил разсейването на светлината и би довел до неправилно осветяване на пътния участък. Отделно от това, по челната част на фаровете има нанесено UV защитни покритие. При извършването на манипулации като шлайфане, пастиране, полиране или друг тип механично въздействие, въпросното покритие би се нарушило.

Установи се от заключението на АТЕ, че щетите са настъпили при следния механизъм: на 07.02.2025 г. около 09:00 часа л.а. „Ауди Ес Кю7“ с peг.

№ ***** се движи по АМ „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. София, като в района на отбивка за гр. Велинград върху превозното средство попадат инертни материали от движещия се отпред неизвестен товарен автомобил.

Вещото лице е посочило, че щетите по л.а. „Ауди Ес Кю7“ отговарят на посочения механизъм. Към датата на събитието автомобилът е бил в експлоатация 3 месеца и 12 дни, считано от датата на първоначална регистрация.

Установи се от заключението на АТЕ по делото, че стойността, необходима за отстраняване на щетите по цени на официалния представител на марката, възлиза на сумата 4 205, 38 евро (8 225 лв.). Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че тази стойност съответства на описа на застрахователя, в който е предвидено полиране на фаровете и боядисване на решетката – видно от представения опис по делото.

Уврежданията на двата фара обаче са върху рефлекторите, поради което технологично не се предвижда отремонтиране чрез полиране или друг вид механично въздействие. Стойността в случай, че ляв, десен фар и решетка радиатор не мога да бъдат възстановени, а следва да бъдат подменени, възлиза на сумата 16 397, 34 евро (32 070, 41 лв.).

Стойността, която е необходима за възстановяване на щетите, ако бъдат подменени двата фара, а решетката бъде само боядисана, е 14 852, 36 евро (29 048,70 лв.)

Пред СРС е разпитан свидетелят Д.А.П., който депозира показания, че си спомня да е станал свидетел на ПТП, настъпило в началото на 2025 г. с участието на л.а. „Ауди СКУ7“, черен на цвят; че е бил заедно с водача на автомобила – Н., с когото са пътували в посока Пловдив – София рано сутринта, около 09:00 ч. на АМ „Тракия“ и около разклона за гр. Велинград са настигнали тежкотоварен автомобил, от който са започнали да излитат камъчета; че Н. е започнал да му свети и да свири, но камионът не е отбил, след което те са отбили, за да видят дали има щети по автомобила; че е имало следи от камъчета по цялата предница – по фарове, по броня, по капак. След това са установили, че стъклото е спукано. Депозира показания, че са се движили в дясна лента с не повече с 90 – 100 км/ч. и при настигането на тежкотоварния автомобил са започнали да излитат камъчета; че не може да посочи на каква дистанция точно са се намирали от тежкотоварния автомобил, нито марка и модел на същия; че камъчетата са отскачали от гумите му и 3 нищо не е падало от камиона. Пораженията са били по предната част на лекия автомобил.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.405 КЗ:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, действителния размер на вредите – обстоятелства, които в случая се установява от ангажираните по делото доказателства.

Установи се настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, в срока на застрахователно покритие на сключения между страните договор по имуществена застраховка „Каско“, в причинна връзка с което процесният автомобил е бил увреден.

Механизмът на настъпване на щетите се установи от заключението на АТЕ и показанията на свидетеля П., които съдът кредитира като логични и последователни, основаващи се на непосредствени възприятия на свидетеля.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице изключение от покритите рискове по т.10.24 от ОУ, според която застрахователят не представлява застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на корозия, износване, изхабяване, умора на материала, изтриване, обезцветяване, напукване и други подобни повреди в резултат на експлоатационни или естествени причини – доколкото от ангажираните по делото доказателства не се установява осъществяването на която и да е горните предпоставки. В случая не се касае за вреди от експлоатационни или естествени причини.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на водача на автомобила поради неспазване на необходимата дистанция, доколкото такова не се установява от ангажираните по делото доказателства.

Ответникът се позовава на неизпълнение на задълженията на застрахования по т.82.2 от ОУ – да уведоми съответните компетентни държавни органи според характера на събитието за настъпването му, и по т.82.3 от ОУ – да уведоми писмено застрахователя в рамките на 5 работни дни от узнаване за събитието. На първо място, не е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования, и на следващо – дори такова да беше налице, то не е от естество да освободи застрахователя от задължението му за заплащане на застрахователно обезщетение при положение, че се доказва настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката.

4

Неоснователно е и възражението на ответника за неизпълнение от страна на застрахования на задължения по т.76.1 – във връзка с пазенето и ползването на застрахованото МПС, и 76.2 от ОУ – във връзка с във връзка с предприемане на предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди и въздържане от поведение, повишаващо риска.

Установи се настъпването на щетите в причинна връзка със застрахователното събитие. По отношение на доводите на ответника за ляв, десен фар и решетка радиатор, съдът намира следното:

В описа на застрахователя е посочено, че ляв и десен фар са за полиране, а решетка радиатор – за боядисване. От представеното уведомително писмо от „Порше Интер Ауто БГ“, както и заключението на АТЕ, се установява обаче, че ляв и десен фар са за подмяна, като се установяват и техническите причини за това. По отношение на решетка радиатор вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че няма как да установи дали тя може да бъде възстановена чрез боядисване, тъй като това не е описано в уведомителното писмо от сервиза, нито е възможен оглед към минал момент – датата на събитието. Тежестта за доказване на вредите обаче се носи от ищеца, който следва да докаже пълно и главно, че решетката е за подмяна, а не за боядисване. Такива доказателства по делото не са ангажирани.

Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на застрахованото лице.