Решение № 1440 от 01.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. Русе, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520102790 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от М. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. Русе, чрез упълномощен адв. Я. Д. от САК, против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София за заплащане на сумата от 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие на ПТП от 30.12.2023 г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Опел“, модел „Комбо Ц” с рег. №..... ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на застрахователя - 07.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че на 30.12.2023 г. около 20,50 ч. в гр. Русе, по ул. „Г.П.”, в посока на движение към ул. „Д.Г. се движел л.а. „Опел Комбо Ц“, управляван от И. П. И.. В района на кръстовището с бул. „В.Л.“ водачът не упражнил достатъчно контрол върху управляваното от него МПС и ударил при потегляне пресичащата пешеходка М. Л. Д.. Местопроизшествието било посетено от дежурен екип на сектор „Пътна полиция” - Русе, бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и на водача бил съставен АУАН. Ищцата твърди, че ПТП се дължи на виновното поведение на водача на лекия автомобил, който нарушил правилата за движение по пътищата. Пострадалата 1 получила вследствие на инцидента травматични увреждания – повърхностни травми на главата и хематоми, установени при прегледа й в УМБАЛ „Канев” АД – гр. Русе непосредствено след произшествието, бил й издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 14 дни и била освободена за домашно лечение. Причинените травми предизвикали болки и страдания у ищцата, налагало се да приема обезболяващи медикаменти, изпитвала затруднения при посрещане на ежедневните си битови нужди, чувствала неудобство и срам от външния си вид поради наличието на хематоми. Твърди се, че автомобилът, причинил процесното ПТП, бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищцата предявила претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но липсвало произнасяне по претенцията й. Ищцата оценява претърпените болки и страдания за сумата от 8000 лв., която претендира в настоящото производство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез упълномощен адв. Т. П. от САК оспорва иска, заявява, че настъпването на ПТП се дължи на поведението на пешеходката, която пресичала в нарушение на ЗДвП. Навежда твърдения за случайно деяние и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата в размер на 95%. Оспорва характера и размера на вредите и причинно – следствената им връзка с ПТП. Счита размера на исковата претенция за силно завишен.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по отношение на процесния автомобил към датата на ПТП със застрахователна полица №B.... със срок на действие от 23.01.2023 г. до 22.01.2024 г. Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ /л.14-18/, същият се явява допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

От приложеното по делото копие на административно-наказателната преписка, включваща констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1090/365 от 30.12.2023 г., АУАН от същата дата и НП №23-1085-004079 от 2

13.02.2024 г., е видно, че на 30.12.2023 г. водачът на л.а. „Опел Комбо Ц“ - И.

П. И. извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, на път с надлъжен наклон /ул. „Георги Пърличев“/ допуснал автомобилът да потегли и блъснал пресичащата отляво надясно в посока ул. „Д.Г. пешеходка М. Л. Д.. За нарушението му бил съставен АУАН и издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба в размер на 20 лева.

От приетата по делото САТЕ се установява, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на МПС, който не е осигурил възможност на пешеходката да пресече кръстовището. Мястото на удара е било в участък на продължение на двата тротоара на пътното платно и пешеходката е имала предимство съгласно ЗДвП. В близост не е имало обозначена пешеходна пътека и единствената възможност за пешеходката да пресече кръстовището е била по начина, по който се е движила. По делото липсват данни тя да е навлязла внезапно на платното за движение. Според показанията на водача на лекия автомобил – свид. И. И. пешеходката не е излязла внезапно на пътното платно, тя вървяла и се ударила в автомобила. Вещото лице счита, че водачът е имал възможност да възприеме пешеходката, да прецени своите действия и да я пропусне, независимо, че няма обозначена пешеходна пътека. Съдът кредитира експертното заключение по приетата САТЕ като пълно, компетентно и обективно.

От писмените доказателства по делото – експертно заключение по приетата СМЕ, лист за преглед на пациент в СО от 30.12.2023 г., амб.лист от 02.01.2024 г., съдебно-медицинско удостоверение №8006/2024 г. и болничен лист за временна неработоспособност за срок от 14 дни се установява, че М. Д. е получила при ПТП хематом в дясната теменна област, разкъсно-контузна рана и хематом на челото вляво, кръвонасядания и охлузване на лява мишница, лява лакътна става и лява предмишница, кръвонасядания на дясна колянна става и дясна подбедрица. Посочените травматични увреждания според СМЕ обуславят разстройство на здравето, което не е постоянно и не е опасно за живота, като болките от тях са най-силни непосредствено след получаването на уврежданията и постепенно отслабват в рамките на няколко денонощия до 2-3 седмици. След преглед на медицинската документация и личен преглед на ищцата, вещото лице сочи, че не са налице данни, водещи до 3 извод за ненастъпило пълно възстановяване на пострадалата. Според вещото лице липсват данни за назначено лечение на потърпевшата непосредствено след ПТП.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза като компетентно, пълно и обективно, като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси.

От показанията на свид. И. И. и свид. И. Н.а – сестра на ищцата се установява, че непосредствено след ПТП М. Д. е получила разкъсно-контузна рана на челото. Свид. Н.а сочи, че ищцата имала оток на лицето и усещала болки в ръката, крака и главата. Изпитвала затруднения да обслужва самостоятелно ежедневните си битови нужди, била стресирана, срамувала се от синините по тялото и лицето си, изпитвала страх да излиза и да пресича.

Към момента все още се оплаквала от болки и имала белег на главата на видимо място, от който чувствала неудобство. Съдът кредитира показанията на свид. Н.а относно претърпените болки и страдания от ищцата и негативните й емоционални преживявания, предвид обстоятелството, че свидетелката е възприела непосредствено тези факти, тъй като лично е оказвала помощ на сестра си след инцидента. На осн. чл.172 ГПК съдът преценява показанията на тази свидетелка, отчитайки нейната заинтересованост от изхода на делото с оглед родствената й връзка с ищцата.

Свидетелката сочи, че ищцата не е излизала много дълго време от вкъщи, но по делото липсват данни отпускът й поради временна нетрудоспособност да е продължил повече от 14 дни, което навежда на извод за нейното възстановяване в рамките на този период.

Свид. И. И., управлявал процесното МПС при настъпването на ПТП, посочва, че непосредствено след инцидента ищцата отказала да изчака органите на КАТ и напуснала мястото на произшествието. Когато бил повикан от полицията на мястото на ПТП повторно същата вечер, ищцата била там и освен наличието на лепенка над веждата й, нямала други видими травми, била весела и го поздравила. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като се потвърждават от писмените доказателства по делото.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

4

Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да се установи наличието и на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въз основа на приетите експертни заключения по СМЕ и САТЕ и на останалите писмени доказателства по делото е установено наличието на противоправно поведение на водача на МПС, застраховано при ответника, при което в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата от негова страна, на пешеходката М. Д. са причинени телесни увреждания, болки, страдания и негативни емоционални преживявания, като между деянието и вредоносните последици е налице причинно- следствена връзка, а вината на деликвента се предполага на осн. чл.45, ал.2 ЗЗД и същата не е оборена въз основа на събрания доказателствен материал.

С оглед на посоченото съдът счита, че по делото е доказано осъществяването на всички елементи от състава на непозволеното увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД. Предвид неоспорения факт за наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че за ищцата в качеството й на пострадала от ПТП е възникнало правото да получи обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства, установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, предявеният иск се явява доказан по своето основание.

5

Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Според приетите обективни критерии за справедливост в ППВС №4/1961 г. и ППВС №4/1968 г., приложими и към настоящия момент, този размер е обусловен от възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и душевни преживявания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания кръвонасядания, хематом и разкъсно-контузна рана, предизвикали разстройство на здравето й, което не е постоянно и не е опасно за живота.

Травмите й са предизвикали у нея болки и страдания, продължили около 2-3 седмици, съпроводени със затруднения, но не и пълна невъзможност да се самообслужва поради липса на фрактури или други по – значителни телесни увреждания. След произшествието не е било необходимо провеждане на специално лечение или хоспитализация. Освен периодично изпитваните болки на ударените места по тялото й, към настоящия момент ищцата се е възстановила напълно от физическите травми. Според гласните доказателства случилото се й се отразило негативно и в емоционален план, тъй като била стресирана, изпитвала страх да излиза от къщи и да пресича, срамувала се от останалия белег на главата й. Предвид възрастта на пострадалата, характера и вида на травмите, установените болки, страдания и стрес, които е преживяла, обстоятелствата, свързани с краткия възстановителен процес и факта, че ищцата е напълно физически възстановена от причиненото увреждане, съдът приема, че претърпените от нея неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 6000 лева, който размер, по преценка на съда, съответства в най - голяма степен на критерия за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД.