Решение № 3066 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3066 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330118053 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. С. Г. против „Вива кредит“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 668,07 лева, недължимо платена по договор за паричен заем от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.04.2023 г. по телефона, ищцата кандидатствала и на същата дата й бил отпуснат паричен заем от ответника в размер на 1000 лева, като не й бил предоставен договор. За периода 12.05.2023 г. – 17.08.2023 г., ищцата върнала на ответното дружество сумата от 888,56 лева, а на 18.08.2023 г. сключила нов договор за паричен заем, съгласно който част от заемната сума в размер на 779,51 лева била отнесена за погасяване на задължения по договора от 13.04.2023 г. С това общо платената сума по договора възлизала на 1668,07 лева. Според ищцата, правоотношението между страните е недействително на основанията на чл. 22 ЗПК, тъй като липсвало посочване на: приложим лихвен процент, на ГПР и общодължимата 1 сума по договора, на информация за правото на потребителя да получава извлечения по сметка под формата на погасителен план. Поради изложеното, ищецът твърди, че договорът е недействителен, поради което потребителят връща единствено заемната сума, а заплатеното над нея, подлежало на връщане, на плоскостта на неоснователното обогатяване.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Вива кредит” АД, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Възразява се, че исковата молба е нередовна, тъй като не били изложени обстоятелствата, обосноваващи претенцията на ищеца, не ставало ясно как е формиран размерът на осъдителната претенция, не било представено копие от договора за паричен заем. Оспорва иска по основание и размер, като заявява, че не е осъществен фактическият състав на всяка от хипотезите, в цитираната от ищеца норма на чл. 22 ЗПК. Твърди, че не се е осъществил и фактическият състав на неоснователно обогатяване, респ. не били ангажирани доказателства в тази насока. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на исковата молба и присъждане на сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представена разписка № ***** г., издадена от „Изипей“ АД, от която се установява, че на 13.04.2023 г. са предадени пари в брой в размер на сумата от 1000 лева с наредител „Вива кредит“ ООД /с правоприемник "Вива кредит" АД/ и получател ищцата С. Г..

Представени са разписки на „Изипей“ АД за предаване на парични суми с вносител – ищцата С. Г. и получател - „Вива кредит“ ООД /с правоприемник "Вива кредит" АД/, както следва: на 12.05.2023 г. – сумата в размер на 110 лева, на 31.05.2023 г. – сумата в размер на 115 лева, на 16.06.2023 г. – сумата в размер на 109,56 лева, на 26.06.2023 г. – сумата в размер на 109 лева, на 17.07.2023 г. – сумата в размер на 225 лева и на 17.08.2023 г. – сумата в размер на 220 лева, като всичко общо в размер на 888,56 лева.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен 2 заем № ***** г. се установява, че е сключен между ответника „Вива кредит“ АД, в качеството на заемодател, и ищцата С. Г., като заемател, по силата на който на последната е предоставена в заем сумата в размер на 1200 лева.

Съобразно чл. 2, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие за рефинансиране, като се погасят изцяло задълженията по Договор за паричен заем № ***** г. в размер на 779,51 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за връщане на платеното при начална липса на основание, е обусловена от проявлението на следните факти в обективната действителност, а именно: ищцата да е платила процесната сума на ответното дружество по договор за паричен заем от 13.04.2023 г., който е недействителен. В доказателствена тежест на ищцата е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че посочения договор за заем е действителен.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. В тази насока по категоричен начин се установи, че на 13.04.2023 г. ищцата С. Г. е получила от „Вива кредит“ ООД /с правоприемник „Вива кредит“ АД/ сумата в размер на 1000 лева. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

В чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по 3 един за всяка от страните по договора. Тази разпоредба установява форма за действителност на договорите за потребителски кредити, неспазването на която води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В настоящия случай по делото не е представен сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител процесният договор за паричен заем от 13.04.2023 г. Това е достатъчно основание да се приеме недействителност на договора поради нарушаване на изискването за писмена форма съобразно чл.

22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. От друга страна липсата на писмен договор е пречка да се провери дали са спазени и останалите изисквания, регламентирани в специалния закон, обезпечаващи действителност на договора. При това положение следва да се приеме, че ответникът, който носи доказателствената тежест, не установи в хода на производството по делото наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит, който отговаря на законовите изисквания. Предвид изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен заем от 13.04.2023 г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата в общ размер на 888,56 лева. По реда на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът е задължен да представи извлечение от счетоводните си регистри относно обстоятелствата на кои дати и какви суми са получавани от ищцата по процесния договор за паричен заем от 13.04.2023 г. Доколкото не е постъпила изисканата информация, на основание разпоредбата на чл. 161 ГПК, за приложението на която ответникът е изрично предупреден, съдът намира, че с оглед събраната по делото доказателствена съвкупност следва да се приеме, че заплатената от ищцата на ответника сума в общ размер на 888,56 лева е използвана за погасяване на задължения по процесния договор за паричен заем. Наред с това по делото се установи, че остатъка от задълженията по договор за паричен № ***** г. в размер на 779,51 лева са погасени чрез рефинансиране със сключения между страните друг договор за паричен заем № ***** г. От изложеното следва, че по процесния договор за паричен заем от 13.04.2023 г. ищцата е погасила задължения в общ размер на сумата от 1668,07 лева. Предвид изложеното следва, че сумата в размер на 668,07 лева, 4 представляваща горница над чистата стойност на кредита в размер на 1000 лева, поради констатираната недействителност на договора за паричен заем от 13.04.2023 г., е недължимо платена и подлежи на връщане.

С оглед изложеното предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца. В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 43,50 лева. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат Д. Б. въз основа на сключен Рамков договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адвокат Д. Б. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във 5 връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, ниският материален интерес, броя открити съдебни заседания и извършените процесуални действия, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адвокат Д. Б. следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Вива Кредит” АД, ЕИК: 207343548, да заплати на С. С. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 668,07 лева /шестстотин шестдесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем от 13.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.