Решение № 962 от 20.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Цветина Костадинова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100510948 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7515 от 04.07.2022 г. по гр.д. № 45397/2021 г. Софийски районен съд, 78 състав: Осъдил „О.Л.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „С.” ЕООД, ЕИК *******, по предявения първоначален иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 434.06 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; Осъдил „С.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „О.Л.” ЕООД, ЕИК *******, по предявените насрещни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 24 900 лв.

(частично от 32 272.50 лв.) - сума по фактура № 35810/13.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2021 г., до окончателното плащане, и сумата от 5 318.92 лв. – лихва за забава върху главницата от 24 900 лв. за периода 02.08.2019 г. – 08.09.2021 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „О.Л.” ЕООД е осъдено да заплати на „С.” ЕООД сумата от 2 777.62 лв. - деловодни разноски; На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.” ЕООД е осъдено да заплати на „О.Л.” ЕООД сумата от 3 158.76 лв. деловодни разноски.

1

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.

Ищецът по първоначалния и ответник по насрещните искове - „С.” ЕООД, обжалва решението в частта, с която насрещните искове са уважени, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Изводите на районния съд били в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В решението не бил коментиран основен за делото факт – каква е действителната цена на процесния договор. Съдът приел, че тя е в размер на 131 765 евро без ДДС, както било посочено в чл. 2.1 от договора, но игнорирал фактите и обстоятелствата, доказващи действителната стойност на необходимото оборудване по позиция № 7. От доказателствата се установило, че действителната цена по договора е 127 834.30 евро без ДДС (левова равностойност 300 026.59 лв.). В Приложение № 1 към договора по позиция № 7 била посочена стойност от 9 200 евро за допълнително окомплектоване, но от приетия по делото приемопредавателен протокол било видно, че асансьорът – собственост на „С.“ ЕООД, бил в пълен комплект, единствено за монтажа били необходими релси. Нямало спор относно цената на релсите, която била 10 300 лв. без ДДС или 5 266.30 евро без ДДС. Поради това неясно останало защо съдът приел по тази позиция цена от 9 200 евро. Действителната цена на договора от 127 834.30 евро без ДДС била твърдяна и от ответника и ищец по насрещните искове, а едва когато се запознал с първоначалното заключение на ССЕ за първи път оспорил, че цената не е 127 834.30 евро, а е 131 765 евро.

Начислената от изпълнителя сума по фактури в размер на 321 618.97 лв. била завишена с 21 592.38 лв., а предвид заплатените от възложителя 289 346.47 лв. дължимият за плащане остатък по договора бил в размер на 10 680.12 лв.

Районният съд игнорирал писмените доказателства и кредитирал показанията на св. П. като приел, че е било налице бездействие от страна на възложителя, без да обсъди доводите му за липсата на клауза, която да вменява в задължение на „С.“ ЕООД да извърши избор на дизайна в определен срок. Съдът не изложил мотиви по насрещния главен иск защо го приема за основателен, единствено посочил, че фактура № 35810/13.12.2019 г. е осчетоводена от „С.“ ЕООД, но записванията били вътрешен акт на предприятието и не доказвали приемането и признаването на съдържащата се в тях информация. В нарушение на съдопроизводствените правила районният 2 съд не разгледал и възражението за прихващане, заявено с отговора на насрещната искова молба. Искането за съдебно прихващане било направено при условията на евентуалност, ако съдът не приеме за доказано извънсъдебното такова. След като съдът игнорирал този факт, той бил длъжен да го разгледа като възражение за съдебно прихващане. Чл. 298, ал. 4 ГПК не разграничавал двете хипотези. Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпвало с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното поне изпълняемо. Нямало никакво значение кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него, тъй като целта на законодателя била да се гарантира този погасителен способ чрез обратното му действие. Неправилен бил и изводът на съда, че неустойката за забава се дължи само за доставката на стоките по т. 4.1.1 от договора, но не и за забавата при монтажа на асансьорите по т. 4.1.2, който извод бил в противоречие с мотивите на съда, че няма логика неустойката се дължи само за неизпълнение на част от договорното задължение. Въпреки установения от ССЕ размер на неустойката за забава на доставка на стоката от 14 501.29 лв. и на неустойката за забава за извършване на монтажа от 25 002.22 лв., съдът неправилно осъдил „С.“ ЕООД да заплати на „О.Л.“ ЕООД сумата 24 900 лв., без да се произнесе по възражението за прихващане. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в частите, с които насрещните искове са уважени и вместо това постанови друго, с което да отхвърли тези искове. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък о чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.

5 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 15.12.2023 г.

Насрещната страна „О.Л.” ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в частта му по насрещните искове като правилно.

С подадената въззивна жалба от ответника по първоначалния и ищец по насрещните искове - „О.Л.” ЕООД, първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която първоначалният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е уважен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила 3 и необоснованост. Неправилно районният съд не възприел довода, че чл.

10.1.1 от договора урежда само хипотезата на закъснение при предаване на стоките по смисъла на дефиницията в чл. 6.1 от договора, но не и за изпълнение на договора в останалата част. С чл. 4.1 страните били уговорили етапност в изпълнението на възложените работи, като за всеки отделен етап бил определен срок за изпълнение. В чл. 4.1.4 било уговорено, че датата на узаконяване е според Приложение 1-2 – Линеен график за изпълнение на проекта, но такъв график не бил подписан, т.е. не била уговорена крайна дата за узаконяване на асансьорите. Съобразно дефиницията в чл. 6.1, неустойка се дължала само при неспазване на срока за окончателно предаване на извършените дейности, а тъй като такъв срок не бил уговорен неустойка не се дължала. Евентуално поддържа, че дори неустойка да се дължи, тя не била в приетия от СРС размер и за посочения период. Правилно съдът приел, че кредиторът е бил в забава по чл. 95 ЗЗД, но не съобразил неоспорената електронна кореспонденция от 21.03.2019 г., на която дата управителят на възложителя избрал дизайна на шестте асансьора и го изпратил на изпълнителя. Едва от тази дата – 21.03.2019 г., започнал да тече срокът за доставка на стоките по чл. 4.1.1, който бил 4 седмици, т.е. до 18.04.2019 г., а стоките били доставени на 13.05.2019 г. Изчислена съобразно чл. 10.3 от договора (5 дни след датата на падежа), неустойка евентуално се дължала за три седмици и изчислена на седмична база била в размер на 7 731.47 лв.

(3 953.04 евро). Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли първоначалния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Насрещната страна „С.“ ЕООД с писмен отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в частта му по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства 4 съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С първоначалната искова молба съдът е сезиран от „С.“ ЕООД с иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 10 434.06 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 10.1.1 от договор за доставка и монтаж на асансьори № H1NF657С от 28.02.2019 г., като се твърди, че целият размер на неустойката бил в размер на 42 706.66 лв., за която от ищеца била издадена фактура № 000000010/21.12.2020 г. С извънсъдебно изявление от същата дата направил изявление на основание чл. 103 ЗЗД, че прихваща от дължимата сума от 42 706.66 лв. сумата 32 272.50 лв., претендирана от ответника по фактура № 35810/13.12.2019 г., и го поканил да му заплати разликата от 10 434.06 лв., което до завеждане на исковата молба в съда не било направено.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „О.Л.“ ЕООД е оспорил предявения иск с възражения, част от които се поддържат и във въззивното производство, и е предявил насрещни искове – с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 24 900 лв. (частично от 32 272.50 лв.), представляваща част от дължимо възнаграждение по договора за изработка от 28.02.2019 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 318.92 лв. – лихва забава върху главницата от 24 900 лв. за периода 02.08.219 г. – 08.09.2021 г.

С отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, „С.“ ЕООД оспорило насрещните искове с възражения, поддържани и във въззивната му жалба, вкл. при условията на евентуалност е релевирал възражение за прихващане със сумата 42 706.66 лв. – неустойка за забава по чл. 10.1.1 от договора.

Съобразно разясненията, дадени с т. 1, 2 и 3 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г., ОСГТК на ВКС, възражението за прихващане е допустимо до размера от 32 272.60 лв., който не е предмет на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД (42 706.66 лв. – 10 434.06 лв. = 32 272.60 лв.).

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

5

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но с оглед оплакванията въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Не е било спорно и по делото се установява, че на 28.02.2019 г. между тях е бил сключен договор за доставка и монтаж на асансьори № H1NF657С, по силата на който възложителят „С.“ ЕООД възложил, а изпълнителят „О.Л.“ ЕООД приел да изпълни срещу заплащане на цената по чл. 2 от договора описаните в оферта № H1NF657С от 15.02.2019 г. (Приложение № 1 – неразделна част от договора) дейности по доставка, монтаж и други дейности при условията на договора. Според чл. 1.1.1, дейностите включват доставка на 6 бр. асансьори марка Отис („стоките“) според офертата – Приложение 1 (като в последното освен 6 бр. асансьори по позиция № 7 е предвидена и допълнителна окомплектовка на собствен на възложителя асансьор, при стойност по тази позиция без ДДС 9 200 евро); монтаж на доставените стоки, вкл. настройка и пускане в експлоатация; осигуряване на техническата документация и организиране и извършване на узаконяване на доставените и монтирани асансьори от изпълнителя, за което възложителят оказва необходимото съдействие. С чл. 2 е уговорена цена на договора в общ размер 131 768 евро без ДДС в левовата им равностойност (кореспондираща с посочената обща цена в Приложение № 1 – оферта), като в чл. 3.1 е уговорено плащането на цената да се извърши: авансово – 50 % в срок до 7 дни от подписване на договора; 30 % - в срок от 7 дни от изпълнение на етап 1 доставка на асансьорите, удостоверено с двустранен протокол; 20 % - след изпълнение на етап 2 – предаване на узаконени и годни за експлоатация съоръжения, в срок от 7 дни след приемане на обекта с протокол по реда на чл. 6.1.