Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1067 от 15.06.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 222/2026
Вид
Решение № 1067
Подписан
15.06.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Кремена Борисова, Маргарита Стергиовска, Христинка Димитрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1067

Шумен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА БОРИСОВА канд № 20267270600222 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на началник отдел ОККРПМ към Дирекция АРОК при АПИ – [населено място], депозирана чрез юрисконсулт С. Г., против Решение № 49/03.02.2026г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2365/2025г. по описа на съда. Депозирана е и касационна жалба от П. И. Д., депозирана чрез адвокат С. И. И. от Адвокатска колегия – Бургас. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 9681/30.10.2025г. на началник Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на П. И. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева /1533,88 евро/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като съдът е намалил размера на наложеното административно наказание на 255,64 евро /500 лева/.

Касаторът и ответник началник отдел ОККРПМ към Дирекция АРОК при АПИ – [населено място] счита, че районният съд неправилно е редуцирал размера на административното наказание, считайки, че на лицето правомерно е била наложена санкция в размер на 3000 лева съобразно актуалната санкционна разпоредба. Поради това отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на НП. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Касаторът и ответник П. И. Д. излага аргументи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, навеждайки доводи за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Счита също, че е бил лишен от предвидената в чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП възможност да заплати предвидената компенсаторна такса, посредством което би се освободил от последиците на административно-наказателната отговорност. Поддържа и становище за „маловажност“ на деянието. Оспорва и резултатите от измерването. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на НП, както и за присъждане на разноски. Депозира писмени бележки, в които възприема касационната жалба на насрещната страна за неоснователна, като поддържа изложените вече отменителни основания. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявените касационни жалби и обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирани лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на П. И. Д. се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 13.10.2025г. в 11.31 часа на път № 1-2 км 114+800 на отбивна площадка до крайна точка [населено място], П. Д. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси [Марка] модел АС440 С 46ТП с рег. № [рег. номер] и полуремарке с 3 оси с рег. № [рег. номер], като било установено, че водачът извършва превоз на фураж Х 16. Била му извършена проверка от служители в Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

При направените измервания с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW - 10 сер. № К0200009, проверена на 09.06.2025 г. и ролетка се установило, че:

/измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 12. 550 тона, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11. 500 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, превишението било с 1. 050 тона;

За извършеното измерване, бил съставен протокол за измерване на превозно средство № 0000089/2025 г. –13.10.2025 г. в 11, 31 часа, / стр. 19/, в който е посочено измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС от 12, 550 тона и превишението 1050 тона. Протоколът бил предявен на водача - жалбоподателя и подписан от него.

На место бил съставен АУАН № 0011093/13.10.2025г. за констатираното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. а от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС срещу жалбоподателя, от инспектор в Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбоподателят подписал акта, като саморъчно отразил, че няма възражения. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акта впоследствие било издадено обжалваното НП.

При постановяване на решението районният съд приел описаното деяние за осъществено от обективна и субективна страна, като формирал извод, че наказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на водача на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП. В тази връзка, съдебният състав изложил и съображения за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от това районният съд констатирал, че наказващият орган неправилно е индивидуализирал наложеното на водача наказание, поради което изменил размера му.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната инстанция не споделя решаващия извод на предходния съдебен състав за липса на допуснато в хода на административнонаказателното производство на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Фактите по делото са установени с категоричност, като не се спори, че на инкриминираната дата и място П. Д. е управлявал описаното в акта превозно средство, като му била извършена проверка от служители в Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, в резултат на която срещу водача е съставен АУАН № 0011093/13.10.2025г. за констатираното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Макар и да не споделя твърдението на касатора Д. за некоректна правна квалификация на приписаното му нарушение, касационният съд счита, че изначално административнонаказателното производство е било опорочено и това е рефлектирало върху правото му на защита. Аргументи в тази насока настоящата инстанция извлича от съдържанието на чл. 189е, ал. 2 – 6 от ЗДвП, изм. с ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г. и приложими към момента на установяване на нарушението. Тяхното съдържание ясно регламентира задължението за контролните органи да уведомят нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата при констатирано нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, имащо за последица освобождаването му от административнонаказателна отговорност. Това задължение в случая не е било изпълнено от проверяващите, което се установява както от показанията на актосъставителя Г., така и от съдържанието на самия акт, в който никъде не е указана правната възможност, уредена в коментираното законово съдържание. По този начин правото на защита на соченото за нарушител лице изначално и неправомерно е било ограничено от контролните органи, отнемайки му възможността да избегне последиците на административнонаказателната принуда в рамките на съответния срок. Това опущение е с решаващ характер, не може да се санира впоследствие и е достатъчно основание за отмяна на конкретното НП.

Наличието му не е било съобразено от решаващия състав на РС – Шумен, който неправилно е незаконосъобразно е достигнал до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото санкционно производство. Това налага постановения от него съдебен акт да бъде отменен, като на отмяна подлежи и процесното НП.

С оглед изхода на правния спор и заявеното изрично искане в тази насока, в полза на П. И. Д. следва да бъде присъдено претендираното от него адвокатско възнаграждение за две инстанции съобразно предоставените доказателства, а именно в размер на по 332,34 евро за всяка една инстанция или в общ размер на 664,68 евро.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 49/03.02.2026г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 2365/2025г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9681/30.10.2025г. на началник Отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на П. И. Д. от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева /1533,88 евро/, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - София да заплати на П. И. Д., [населено място], [ЕГН] разноски в общ размер на 664,68 евро за двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�