Решение № 10526 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10526 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110148018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са установителни искове от „Софийска вода“ АД срещу Д. К. М. по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 311.85 евро (равностойност в евро на сумата от 609.92 лева), представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 30.09.2023г. – 30.09.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 05.06.2025г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Ф.“, блок ..., ап.

..., договорна сметка .... към клиентски № **********, както и на сумата 18.01 евро (равностойност в евро на сумата от 35.22 лева) - мораторна лихва върху главницата за периода 27.11.2023г.-30.10.2024г., за които суми е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 33541/2025г. на СРС, 55 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника Д. К. М. съществува договорно отношение с предмет предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Ф.“, блок..., ап. ...., като в базата данни на дружеството била създадена договорна сметка ..... към клиентски № **********. Сочи, че облигационното правоотношение, възникнало по повод продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, се уреждало от общоизвестни общи условия за 1 предоставяне на водоснабдителни услуги, одобрени от КЕВР, и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди, че ответникът и лицето М. В. А. са наематели на процесния имот, който е собственост на Столична община, с оглед на което ответникът имал качеството на потребител на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги в имота. Сочи, че като наемател на имота ответникът е бил задължен да заплаща стойността на услугите. Заявява, че за отчетния период 30.09.2023г. – 30.09.2024г. общото задължение възлизало на 311.85 евро (равностойност в евро на сумата от 609.92 лева) за главница и 18.01 евро (равностойност в евро на сумата от 35.22 лева) за лихва за периода 27.11.2023г.30.10.2024г. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 33541/2025г. по описа на СРС, 55 състав, и указанията на съда по чл. 415 ГПК.

Представя доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски.

Ответникът Д. К. М., редовно уведомен за исковата молба, в срока по чл.131 ГПК подава писмен отговор, в който е изложено становище за нередовност на исковата молба, както за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е пасивно легитимиран по предявените искове поради липса на надлежни доказателства между страните по делото през исковия период да е съществувало облигационно отношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, доколкото не е доказано ответникът да е собственик или ползвател на имота, както и да е въведен във владение на имота и да е владял или държал същия, така и поради недоказаност да е подал заявление за откриване на партида за имота. Поддържа и че лицата, посочени в Заповед № РЛН22-РД66-18 от 11.04.2022 г., не са живели в имота и нямат адресна регистрация на адреса на имота. Оспорва до имота да е реално доставено соченото от ищеца количество услуги и правилността на извършените изчисления, като оспорва и доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства.

Представя доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на 2 потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

По делото се възразява, че не са представени доказателства за облигационна връзка между страните. За доказване на обстоятелството е представена Заповед № РЛН22-РД66-18 от 11.04.2022г. на кмета на Столична община, район Люлин, от която е видно, че в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. Л., ж.к. Ф., блок ..., ап. ..., е настанен Д. К. М., заедно с неговото семейство, състоящо се от още десетина души.

Представено е заявление за откриване на партида от ответника Д. К. М. от 10.06.2022г. до ищеца за имот в гр. София, ж.к. Ф., блок .., ап..... Налична по делото е декларация съгласие за откриване на индивидуална партида за заплащане на изразходваните количества питейна вода и предоставените услуги по отвеждане на отпадъчни води от кмета на район Люлин, Столична община, с която се изразява съгласие за откриване на партида за този имот на името на ответника Д. К. М..

Представените доказателства, според този съдебен състав, са достатъчни, за да се докаже облигационната обвързаност между страните. Настанителната заповед доказва облигационно правоотношение между ответника и Столична община, район Люлин, по силата на което за ответника е възникнало правото да ползва имота, респ. като такъв същият следва да понася и разходите по обикновеното му ползване, които се свеждат до заплащане на изразходваните консумативи за ток, вода и топлинна енергия.

В случая се касае за заплащане на стойността на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 30.09.2023г. – 30.09.2024г., в който период и от доказателствата по делото се извежда несъмнено, че е действала процесната настанителна заповед, която не е ограничена сама по себе си със срок, поради което и облигационна обвъзрзаност между страните е налице. В допълнение, приложенoто заявление за промяна на титуляр на партида от ответника Д. К. М., дава основание да се заключи, че ответницата е ползвател на имота, предоставен му от Столична община, район Люлин, както той сам е декларирал в заявлението си и е представил същата заповед. С поведението си ответникът извънсъдебно признава качеството си на потребител, което следва да се цени от съда при доказване на това обстоятелство. Приложими в отношенията между страните са Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената в приложение от министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 3

4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, са потребители на ВиК услугите, предоставяни от съответния оператор на територията, на която се намира съответния имот. Правилото кореспондира на понятието потребител на услугата в Закона и в ОУ на „Софийска вода“ АД. Същевременно, чл.9 от Наредбата (преди отмяната й с решение на ВАС по дело № 3887/2005 г., в сила от 13.05.2005 г.) е предвиждала, че при промяна на собствеността за водоснабдения имот всички права и задължения по договора с прехвърлителя преминават към приобретателя. Нормата е отменена преди процесния период. Създаден е нов чл.9а, според който промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. От една страна, тази разпоредба е в колизия с норма от по-висок ранг - § 1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, поради което по преценка на съда следва да се прилага разпоредбата от по-висш правопорядък. От друга страна, правилото мотивира приобретателя на правото на собственост за съответния водоснабден обект да не уведомява ВиК оператора за настъпилото прехвърляне на собствеността, за да не се открива партида на негово име и да отрече качеството си на потребител на услугите на оператора и задължено лице за заплащането на потребения консуматив. Така се стига до недопустимото в правния мир толериране на недобросъвестно поведение, от което собственикът черпи права, като отрича задължението си, като не подава или отрича това си качество, въпреки подаденото от него заявление. Ето защо, този съдебен състав намира, че следва да цени заявлението като такова, доказващо качеството на потребител на ответника като собственик на имота.

По изложените мотивите, възражението на ответника остава несподелено и неподкрепено с доказателства по делото. Наличието на настанителна заповед със заявление от самия ответника за целите на това производство се явяват достатъчни, за да се заключи, че е налице облигационна връзка. Обстоятелството, че няма въвод във владение не се отразява върху този извод, тъй като от една страна облигационното правоотношение, респ. задължението за плащане на сочения консуматив, се поражда от документа – настанителната заповед, без значение дали титуляра на правото на ползване, посочен в нея, го упражнява или не, още повече след като и липсват доказателства това право да е преотстъпено на трето за спора лице, каквото преотстъпване в подобен случай е немислимо с оглед статута на имота и липсата на предвиждане на клауза в този смисъл в настанителната заповед. Нещо повече, видно от текста на настанителната заповед, семейството на ответника ползва имота далеч поотдавна.

4

Предвид изложеното, ответника, като ползвател на имота, се явява страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като потребител, ответника има задължението да заплащат на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите.

По делото е изслушана комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, вещите лица по която са установили, че:

Имотът представлява обособена част от жилищна сграда с изградени комуникации, в това число е водоснабден и е с изградена канализация. Сградната ВиК инсталация е с изградени главни вертикални водопроводни и канализационни клонове с изградени хоризонтани връзки към имота с възможност за обособяване на индивидуални водомерни възли и монтиране на водомерни устройства.

Количеството потребена за процесния период вода е формирана на база 11 броя обитатели и определено месечно потребление на основание чл. 39, а. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 и ОУ на ищеца. Начина за определяне на потребените водни количества и формираните дължими суми са съобразно разпоредбите на нормативните документи, като в справката са посочени месечното количество на фактурираната питейна вода. За процесния период от 12 месеца са фактурирани само начислени потребени водни количества „на база“ /по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6/ в общ размер на 661,808 куб.м, като не е начислявано „общо потребление“.