Решение № 165 от 11.12.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Кнежа, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100108 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Т. Г. М.,с ЕГН********** от гр.И.,ул.“***“№** чрез пълномощията си адв.Й. Х. от АКПлевен ул."***"*,ет.* са предявили против Е. А. М.,с ЕГН********** и А. Е. М.,с ЕГН********** и двете от с.П.,общ.И.,обл.Пл.,ул.“***“№* иск с правно осн.чл.45 от ЗЗД,с цена на иска от 4000лв./четири хиляди лева/.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане солидарно на с у м а т а 4000лв./четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинена лека телесна повреда на 19.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане,както и за разноските по делото.

Ищцата описва в исковата си молба и последващите писмени бележки,че е била дългогодишен старши учител в ДГ„Мара Балева“-гр.Искър,с над 42г. трудов стаж в системата на предучилищното образование.

На 19.01.2023г.,около 10:00ч.,по време на работа,директорката на детската градина я повикала в кабинета си,където се намирали двете ответници – майка и дъщеря,баба и родител на дете от групата, в която ищцата е учител. Според ищцата още с влизането си била физически нападната от двете ответници – удари с ръце,блъскане в гърдите,шамари,дърпане за дрехите и скубане.

Според ищцата след излизане от кабинета, в коридора на детската градина, нападението продължило като ответниците я блъскали, удряли в главата и я замерили с бутилка вода и свидетели на това станали служителки в детската градина –помощник-възпитател и кухненски персонал.

Ищцата сочи,че вследствие на нападението от двете ответници й били причинени телесни увреждания,установени със Съдебномедицинско удостоверение №25/2023г. – драскотина по дясната слепоочна област /около 2 см./ и зачервяване на лявата буза. Тя твърди,че още същата вечер получила силно главоболие,световъртеж,сърцебиене и повишено кръвно налягане като на следващия ден потърсила медицинска помощ,било й измерено стойностно 1 високо артериално налягане /180/90/,извършена ЕКГ,препоръчан кардиологичен преглед и медикаментозна терапия ,като в последствие се наложило наблюдение от кардиолог и психиатър,както и прием на лекарства.

Според ищцата инцидентът довел до значителен психически стрес

– страх,тревожност,нарушение на съня,чувство за унижение и накърнено достойнство,особено предвид обстоятелството,че побоят е нанесен на работното й място,пред ръководството и колегите.

Ищцата счита,че репутацията на учител с дългогодишен безупречен стаж била уронена,започнала да избягва контакти,да не излиза по улиците в населеното място,да се изолира,да се срамува от случилото се. Описва се ,че за деянието на ответниците е било образувано наказателно производство,което е приключило със споразумение по НОХД №180/2024г. по описа на РС-гр.Кнежа,одобрено с протоколно определение от 01.08.2024г.,с което двете ответници са признати за виновни в причиняване на лека телесна повреда на ищцата по хулигански подбуди.

Ищцата чрез процесуалния си представител адв.Й.Х. от АК-Плевен иска от съда да осъди солидарно двете ответници да заплатят сумата от 4000лв./четири хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди,законна лихва от 19.01.2023г. и разноските по делото.

Ответниците чрез адв.Б. в отговора на исковата молба и писмената защита не оспорват допустимостта на иска,но поддържат, че е неоснователен и недоказан по размер.

Ответниците чрез процесуалния си представител поддържа различна фактическа обстановка за отношенията между страните като твърдят, че конфликтът е възникнал поради неправомерно поведение на ищцата спрямо детето Я.,която е дете на ответницата Е. М. и било хващано за гушата,силно стискано за раменете и обиждано с дума „шкембе“,налаган натиск върху детето да спи и отказ да го пуска до тоалетна.

Ответниците твърдят,че преди инцидента са сигнализирали директорката и компетентни органи за поведението на ищцата,а на 19.01.2023г. са отишли в детската градина,за да подадат жалба.

Според ответниците,в кабинета на директора ищцата влязла агресивно,с повишен тон,ръкомахала,заплашвала,което е провокирало физическо спречкване „са прекрачили границата на физическата неприкосновеност“, за което вече са понесли наказателна си отговорност. Навежда се възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД ,като се твърди,че поведението на ищцата спрямо детето е било повод за конфликта и следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението.

Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като завишен и несъответстващ на действителните болки и страдания, както и липсата на документи за проведено лечение при кардиолог и психиатър. При условията на евентуалност се иска,ако съдът приеме иска за основателен,да го уважи само до 1/5 от претендираната сума т.е. за 800лв.,при приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Иска се присъждане на разноските на ответниците.

По делото са били приети и обсъдени от съда следните доказателства:

I.Писмени доказателства:

1.Искова молба и приложения към нея;

2.Съдебномедицинско удостоверение №25/2023г. от 19.01.2023г., издадено от съдебен лекар д-р Николай Симеонов;

3.Фиш за спешна медицинска помощ от 20.01.2023г.;

4.НОХД№180/2024г. по описа на РС–Кнежа,включително споразумението,одобрено с протоколно определение от 01.08.2024г.;

5.Писмо от РУО–Плевен,че не е регистрирана и не е извършвана проверка по жалба на Е. М. срещу ищцата;

2

6.Писмо и преписка от ДГ„Мара Балева“–гр.Искър,включително жалба на Е. М. до директорката и издадена заповед за вътрешна проверка;

II.Гласни доказателства: разпитани са свидетелите : Н. М. – помощник-възпитател в групата на ищцата; В. К. – директор на ДГ„Мара Балева“-гр.Искър; Г. М. – съпруг на ищцата; д-р И. И. – лекар в Спешна помощ – гр.Искър, разпитан в последното заседание; Ц.

Й.–живее на семейни начала с ответницата Е. М. и Ю. А. – свидетел на ответниците.

Между свидетелите В.К. и Ц.Й. е проведена очна ставка относно това дали директорката е казала на ищцата „да не идва“ в детската градина –свидетел К. потвърждава,че лично я е поканила да дойде,а свид.Й. коригира показанията си,че е възможно да е разбрал неправилно.

След като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:

Ищцата Т. М. е била дългогодишен учител в ДГ„Мара Балева“ – гр.Искър,с над 42г. стаж. На 19.01.2023г.,по повод подадена от Е. М. жалба за твърдяно насилие над детето й Я.,директорката В. К. е поканила родителите и ищцата в кабинета си за изясняване на ситуацията. В кабинета, в присъствието на директорката и Ц. Й., двете ответници физически нападали ищцата,нанасяйки удари по лицето и тялото,което се потвърждава от показанията на директорката К.,а непосредствените последици се потвърждават от св.М., която вижда част от побоя в коридора,след излизане от кабинета.

След излизане от кабинета на ищцата нападението на двете ответници продължило в коридора на детската градина с удари по гърба и главата и хвърляне на бутилка вода,непосредствен очевидец на което е била св.Н. М..

Съдебният лекар д-р Симеонов е констатирал на 19.01.2023г. видими травматични увреждания – драскотина по дясната слепоочна област и зачервяване на лявата буза,а д-р И. свидетелства за състоянието на ищцата в Спешна помощ на 20.01.2023г.,която е била със силно главоболие,високо кръвно налягане /180/90/,учестена сърдечна дейност и е препоръчал преглед при кардиолог и медикаментозна терапия.

Съпругът на ищцата св.Г. М. подробно описва психосоматичните последици от нанесения побой от ответниците над съпругата му,която изживяла силен стрес,имала безсъние,изпитвала страх,избягвала срещи с хора и публични места,отказала да излиза от дома им, ходила на редовни медицински консултации,включително с кардиолог и психиатър и приемала на медикаменти.

По случая е било образувано наказателно производство, приключило със споразумение по НОХД№180/2024г. по описа на РС-гр.Кнежа,където двете ответници са се признали за виновни в причиняване на лека телесна повреда на ищцата по хулигански подбуди,а споразумението е влязло в сила на 01.08.2024г. и има сила на присъда.

От приложената преписка по жалбата на Е. М. и писмото на РУО–Плевен се установява,че е извършена проверка от компетентните органи и не са констатирани данни за упражнено насилие от ищцата над детето.

Свидетелските показания на св.М. и св.К. относно самия побой от двете ответници на ищцата са ясни, последователни и непротиворечиви,и кореспондират с данните от наказателното дело. Показанията на свидетелите на ответниците :Ц. Й. и Ю. А., относно твърдените предходни „насилия“ над детето са общи,лишени от обективна подкрепа и стоят в противоречие с официалните отговори на социалните служби и РУО.

Съдът приема,че фактическият състав на непозволеното увреждане,които е съвкупност от деяние,противоправност,вина,вреди и причинна връзка е налице.

Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните си правни изводи:

Относно основанието на иска

Съгласно чл.45,ал.1 от ЗЗД,всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил 3 другиму.

Съгласно чл.300 от ГПК,влязлата в сила присъда/включително одобрено споразумение по НПК/е задължителна за гражданския съд относно това: дали е извършено деянието; неговата противоправност и виновността на дееца.

От съдържанието на НОХД №180/2024г. е видно,че: на 19.01.2023г. двете ответници Е. М. и А. М. като съизвършители са причинили на ищцата лека телесна повреда; деянието е противоправно и извършено виновно по хулигански подбуди. С оглед чл.300 от ГПК, тези обстоятелства не подлежат на преразглеждане от гражданския съд.

Предмет на настоящото дело е размерът на вредите и евентуално наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал. 2 ЗЗД.

Относно твърдяното съпричиняване /чл.51,ал.2 от ЗЗД/

Ответниците поддържат, че ищцата чрез свои действия спрямо детето Я. -физическо и психическо насилие е провокирала конфликта и поради това следва да се намали обезщетението.

Чл.51,ал.2 от ЗЗД допуска намаляване на обезщетението, ако самият пострадал е допринесъл за настъпване на вредите,като това участие трябва да бъде виновно и причинно.

По делото няма нито едно доказателство: официален акт, констатация на орган или свидетел с непосредствени впечатления,че ищцата е упражнила реално насилие над детето,а проверките на социалните служби и РУО не установяват различно или неправомерно отношение на ищцата към детето.

Свидетелите М. и К., които работят с ищцата,дават категорични показания,че тя не е проявявала насилие към децата и в частност към детето Я.,а детето в групата се е държало спокойно и е търсело близост с нея и с помощник-възпитателя.

Нещо повече дори твърденията на двете ответници относно предходни конфликти с ищцата да са субективно възприети от тях,това по никакъв начин не оправдава физическа им саморазправа и не обосновава вина на ищцата за настъпилия побой над нея.

Поради това,съдът не приема,че в случая е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД от страна на ищцата,тъй като не е доказано виновно поведение на ищцата,което да е в причинна връзка с настъпването на конкретната й вреда.

Относно неимуществените вреди и техния размер /чл.52 от ЗЗД/ Съгласно чл.52 от ЗЗД,обезщетението за неимуществени вреди -болки и страдания се определя по справедливост, с оглед: характера и тежестта на увреждането; начина и обстоятелствата на извършване; възрастта на пострадалия; последиците върху психическото и физическо здраве; накърняването на обществено и професионално достойнство и продължителността на страданията.

В случая съдът е длъжен да отчете следното:

Характерът на увреждането причинено от ответниците на ищцата е лека телесна повреда,изразяваща се драскотина и зачервяване по лицето по смисъла на НК, но съпроводена със сериозни функционални смущения– хипертонична криза,силно главоболие, световъртеж, сърцебиене, наложили спешен преглед и последващо лечение.