Решение № 339 от 23.10.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 667/2026
- Вид
- Решение № 339
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 339 гр. Перник, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500667 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по депозирана въззивна жалба от И. А. В., чрез адв. И. А., срещу решение № 313 от 27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 7761/2025 г., с което Районен съд - Перник е признал за установено, че И. В., ЕГН **********, *** дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК: 823073638, стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, от която:
- главница 162.20 евро/317.11 лв. за периода 05.01.2022 г. - 09.09.2024 г. до водоснабден имот, находящ се посочения адрес
- сумата 34.12 евро/66.71 лв. законната лихва за забава върху главницата, за периода 20.10.2023 г. - 12.08.2025 г.
- лихва за забава върху главницата считано от датата на заявлението 25.08.2025 г. по заповедно производство до окончателното плащане на вземането.
На основание чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
1
С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се атакува в частта, с която ответникът е осъден да заплати задълженията за водоснабдения имот за периода 29.09.2022 г. до 09.09.2026 г. Твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е изискал заповедното производство от Районен съд – Дупница и по този начин не се е запознал с възражението на И. В. по чл. 414 от ГПК, както и с представените от него доказателства. Допълва, че от същите става ясно, че от 29.09.2022 г. ответникът не е собственик на процесния имот и няма качеството на потребител, поради което не следва да отговаря за задълженията в периода след 29.09.2022 г. На следващо място се сочи, че в хода на производството пред районния съд ищецът не е представил доказателства, нито че ответникът е собственик на процесния имот, нито че притежава вещно право на ползване върху имота. Сочи, че от приетия по делото доказателствен материал не може да се достигне до извод за съществуващо в полза на ответника право на собственост върху процесния имот и не се доказва качеството му на потребител. В продължение с въззивната жалба се правят твърдения, че въпреки разпределението на доказателствената тежест, решаващият съд е уважил иска без ищецът да е доказал качеството на ответника като ползвател или собственик на процесния имот и излага съображения в тази насока. Сочи, че никъде в акта на съда не е посочено за кой водоснабден имот се дължат суми за доставена, отведена и пречистена питейна вода, като допълва, че в решението на районния съд е посочен адрес, различен от този посочен в исковата молба. В заключение отбелязва, че считано от 29.09.2022 г. въззивникът не е бил собственик или ползвател на имота и не е имал качеството на потребител, което от своя страна води до извод, че между страните не е налице валидно облигационно отношение. Въз основа на изложените съображения се твърди, че искът е неоснователен, поради което решението, в атакуваната му част, следва да бъде отменено като неправилно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В дадения от закона срок, по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Д.У., е депозирала отговор с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. За доказано по несъмнен и категоричен начин се сочи съществуването на валидно облигационно отношение между страните. Счита, че районният съд е достигнал да правилен и законосъобразен извод, че именно ответникът е лицето което отговаря за задълженията по процесните фактури, тъй като същото било титуляр на потребителската партида през процесния период. За безспорно установено се сочи, че заявление да закриване на партидата е депозирано на 12.09.2025 г., като до този момент договорното правоотношение между страните не е било прекратено по никой 2 от предвидените в Общите условия способи. Твърди, че вещноправното отношение, свързано със собствеността на имота и индивидуалното облигационно отношение следва ясно да се разграничават. Допълва, че прехвърлянето на правото на собственост само по себе си не води автоматично до прекратяване на вече възникнал договор за доставка на ВиК услуги, нито до автоматична смяна на титуляра на потребителската партида и развива подробни съображения в тази насока. За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба възражение, че съдът не е изследвал кой е бил собственик на имота. Излага доводи, че подобно изследване би било относимо единствено ако се касае за вещноправен спор, какъвто настоящият обаче не е. Моли се съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
С определение № 2346 от 07.07.2026 г., постановено по гр.д. № 7761/2025 г., Районен съд - Перник е оставил без уважение молба по чл.248 от ГПК от И. А. В., чрез адв. И. А., за изменение на решение № 313/27.04.2026 г. в частта за разноските.
В срок е постъпила частна жалба от И. В., чрез адв. И. А., с която се правят твърдения, че районният съд неправилно е приел, че липсват предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение без да бъде извършена конкретна преценка на всички релевантни критерии, заложени в разпоредбата на чл.78, ал.5.
Сочи, че съгласно практиката на ВКС преценката за наличието на прекомерност е комплексна и следва да се вземат предвид вида на спора, материалния интерес, обема на свършената работа, фактическата и правна сложност и др. Допълва, че ако претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство е съобразено с минималните размери по Наредбата, то размерът на възнаграждението за заповедното производство е явно прекомерен. По изложените съображения се твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат намалени. Моли се за отмяна на атакуваното определение и уважаване на направеното възражение за прекомерност на присъдените в полза на ищеца разноски.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Т. Н., с който частната жалба се оспорва като необоснована и неоснователна, като се излагат редица аргументи въз основа на които същата следва да се остави без уважение. Сочи, че в конкретния случай предявените искове са уважени изцяло, поради което ищцовата страна има право на възстановяване на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и исковото производство. Счита, че районният съд е извършил цялостна и комплексна оценка относно сложността на делото и размера на присъденото обезщетение, като счита, че в конкретния случай 3 договореното и заплатено възнаграждение изцяло съответства на положения професионален труд, спецификата на спора и постигнатия резултат. В заключение твърди, че обстоятелството, че размерът на присъденото възнаграждение надхвърля цената на предявения иск, не представлява основание за неговото намаляване. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – Перник определение да бъде потвърдено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Производството пред Районен съд – Перник е образувано въз основа на депозирана искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. "Средец” № 11, чрез адв. Т. Н. срещу И. А. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.422, вр.415, ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. Ищецът е изложил твърдения, че между дружеството от една страна и ответника от друга страна, са налице валидни облигационни отношения, по силата на които И. В. се явява “задължено лице“ и като такова последния следва да заплати дължимите суми по предоставените от дружеството услуги. Въз основа на изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да бъдат признати предявените искове, че И. В. дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Перник стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, а именно:
- главница 317.11 лв. за периода 05.01.2022г.-09.09.2024 г. до водоснабден имот, находящ се посочения адрес;
- сумата 66.71 лв. законната лихва за забава върху главницата, за периода 20.10.2023 г. - 12.08.2025 г.;
- лихва за забава върху главницата считано от датата на заявлението 25.08.2025 г. по заповедното производство до окончателното плащане на вземането и - разноските по делото и по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Предвид предявените установителни искове, първоинстанционният съд изрично е указал на ищеца с проекта на доклад по чл.146 от ГПК, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, че в доказатествена тежест на ищеца е да докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало 4 облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на твърдяното договорно основание и в претендирания размер, както че през процесния период е извършвал доставка на В и К услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на вода за имот, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***. В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил собственик или ползвател на водоснабдения имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия. Ищецът следва да докаже и че е извършвал реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги. В тежест на ищеца е да установи падежа на задълженията и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е доказването на извършено плащане, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е имал открита партида за доставяне на питейна и отвеждане на канална вода за имот, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***.
Приложен по делото е Нотариален акт № ***, том *** рег.№ *** дело № 128 от 2016г., от който е видно, че И. В. е придобил процесния имот, нахдящ се в ***, общ.
***, обл. ***, на 28.10.2016 г.
От представените с исковата молба доказателства се установява, че на 09.11.2016 г. между „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник и И. А. В. е сключен Договор за доставка на вода № ***.
Представено по делото е и заявление от ответника, с дата 09.11.2016 г., с което същият моли да бъде сменена партидата за студената вода за процесния имот.
Представена пред първата инстанция е и справка – извлечение от счетоводството на дружеството /№ 22546 от 20.11.2025 г./, от която става ясно, че за посоченото жилище при ищеца е разкрита партида с абонатен № * * * на името на ответника, както и задълженията които същият има, разбити по месеци.