Решение № 4019 от 27.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4019 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330101027 по описа за 2025 година

Предявени са обективносъединени искове е по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал.3, ал. 5, т. 2, ал. 7 от ЗМВР и член 86 ЗЗД от Г. С. С., ЕГН: **********, с адрес: обл. П., общ. П., гр. П., ул."***" № ** чрез адв. К. срещу ОД МВР гр.

Пловдив ЕИК 129009870. с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди"№ 7 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3417,26 лв., представляваща сбора от дължимите допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд. получен в резултат на преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода от ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 642,93 лв., представляваща сбора на обезщетенията за забава върху всяко отделно, месечно, неизплатено възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд за процесния период получен в резултат на преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен, считано от падежа на всяко отделно възнаграждение до ****** г. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца работи по служебно правоотношение в ОД на МВР в периода ****** г. Съъщия е полагал труд през 1 деня и през нощта на смени от 12 часа. Въведено е сумирано изчисляване на работното време. В посочения период е положил извънреден труд от 340 часа общо или около 26,16 часа на тримесичие. Не е заплатен такъв за 13 тримесечия. Стойността на положения за всяко примесичие е 100 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват исковете. Потвърждава се работата на смени и полагането на 8 часа нощен труд при нощните такива. Заявява неправилност на превръщането на нощния труд в дневен и определяне на част от него като извънреден труд. Посочва, че нощния труд се възмездява чрез изплащане на допълнително възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи –месечни графици за ***** г.;

***** г.; ***** г.; ***** г.; протоколи за отчитане на работното време през ***** г.; *****г.; *****г.; *****г. и справка от разплащателна ведомост за положен и изплатен извънреден и нощен труд в часове на Г. С. за периода м.

***** г.-м. ***** г. ; заповеди от ***** г.; ***** г.; ***** г.; ***** г. ***** г.;

***** г.; ***** г.; ***** г. на Министъра на вътрешните работи е видно, че периода ***** г. включително ищеца е полагал извънреден и нощен труд и е получавал заплащане за това. От ***** г. до ***** г. са настъпили изменения на размерите на допълнителните възнаграждения за отработен нощен труд на час, за времето на разположение, труд на официални празници на държавните служители в МВР.

От изготвеното заключение от 21.03.2025 г. по извършената ССЕ е видно, че отработените часове нощен труд за периода ***** г. до ***** г. са 2016 ч. Възнаграждението за тях възлиза на 2159,63 лв. След приравняването им към дневен труд същите се равняват на 2304,90 ч. Разликата от 288,9 ч. между отчетения като нощен труд и приравняването му като дневен се явява извънреден труд. Стойността на същия е 3417,26 лв. На ищеца не е изплащан извънреден труд поради приравняване на нощния труд в дневен. Следващата се лихва за това възнаграждение за периода от 29 число на месеца следващ тримесичието на начисляването до завеждане на исковата молба-****** г. е 642,93 лв.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна 2 следното:

Не се спори между страните, че ищеца е работил в процесния период на заявената от него длъжност, както и, че е полагал труд на смени -дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време- тримесечно. Не е налице противоречие и по отношение броя на отработените от него часове нощен труд.

Спорът се състои в приложимия начин на изчисление и заплащане на положения нощен труд. Нормативно предвидени са два варианта единият, от които застъпен в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а другият в КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, чията уредба е по-благоприятна.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР).

Събразно дефиницията на чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР (чл. 187 ал. 1 ) е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени- сумарно за тримесечен период (чл.

187 ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.

Съгласно чл. 187 ал. 7 от ЗМВР, (предишни ал. 5 и 6 ), работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187 ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън 3 редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода от 01.04.2015 г. до 16.11.2022 г. са действали последователно няколко наредби: Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., (отменена изцяло с решение на ВАС от 11.07.2016 г.), Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. (отменена изцяло с решение от 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/ 2019 г. на ВАС), Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г. отменена с Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г., отменена с Наредба № 81213- 922/ 22.07.2022 г., като всички посочени наредби са издадени от министъра на вътрешните работи.

Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в първите две Наредби са идентични с текстовете на чл. 3 ал. 2 от следващите три Наредби, като според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, закомпенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обнародвана в ДВ, бр. № 69 от 19.08.2014 г., според която Наредба в чл. 31 ал. 2 изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143. В следващите три Наредби няма предвидена изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като едва в Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020 г.- чл. 22 ал. 3 и в Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022 г. в чл. 21 ал. 3 изрично е посочено, че „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187 ал. 4 от ЗМВР“. Нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР, гласяща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, е нова и е в сила от 11.07.2020 г., след изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ, бр. № 60 от 2020 4 г. Отделно от това член 187 ал. 1 от ЗМВР, допълнен- ДВ, бр. № 60 от 2020 г., предвижда изрично, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Още преди изменението на ЗМВР е образувано Тълкувателно дело № 1/ 2020 г. на ОСГК на ВКС, за приемане на Тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“. С ТР № 1/ 2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на ТР № 1/ 2020 г. от 15.03.2023 г. на ВКС, ОСГК, е изложено, че неблагоприятните последици от полагането на нощния труд от служители на МВР биват компенсирани с допълнително възнаграждение за прослужено време, по- голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия и пенсиониране при условията на първа категория труд.

Според същото ТР законодателното разрешение на положения от служителите на МВР нощен труд е в унисон и с правото на ЕС, доколкото за упражняващите труд през нощта служители на МВР са предвидени други мерки за защита, компенсиращи особената тежест на този вид труд с отчитане естеството на служебните правоотношения, основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2 ал. 1 от ЗМВР и статута наслужителите, работещи в системата на МВР. В ТР е посочено, че същото е съобразено образуваното дело от СЕС № С-262/ 20, направено по запитване от българския съд, и решението му, в което е налице произнасяне по въпроса за допускане на разлика в третирането касателно нормалната продължителност на нощния труд за работниците и служителите в частния сектор и тези в публичния сектор, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен 5 критерий, т. е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и съразмерно на тази цел /т.80/. С решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С- 262/ 2020 г., съдът приема в т. 73- 79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija, C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент не може да се приеме; всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите отпоследното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.