Решение № 202 от 24.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Русе, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело № 20224520100136 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба от УМБАЛ „Канев“АД, гр. Русе, представлявана от Директора И.С.И. против Доктор Ю. В. М., ЕГН **********, от гр. Русе, с която е предявен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата в размер на 8000 лв. неустойка, пропорционална за неотработени 2 години по неизпълнен Договор за повишаване на квалификацията на специалист в системата на здравеопазването, сключен между страните на 17.01.2011 г., с който е уговорено 4 години срок на обучение и до 2 години след него ответницата да придобие специализация, като от датата на придобиването й да работи в ответното дружество за срок от 5 години на осн. чл. 234 от КТ във вр. с Наредба № 34/29.12.2006 г./отм./, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че ответницата като Специализант, се е задължила след като придобие специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, която й била призната на 01.06.2017 г., да работи при ищеца – работодател за срок от 5 години, като преди изтичане на срока и неотработени 1

2 години, по нейна молба било прекратено трудовото й правоотношение със Заповед № 77 от 24.06.2020 г. на осн. чл. 326 ал. 1 т. 1 от КТ. Твърди се, че уговорената неустойка по чл. 10 от Договора била в общ размер на 20 000 лв., като се претендира сумата 8000 лв. пропорционално на неотработените две години.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез адв. Т. В...., с който се оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че е отменена Наредба № 34 въз основа, на която е сключен договора между страните и е влязла в сила Наредба № 1 от 22.10.2015 г., с която се отменят разпоредбите на чл. 11а от Наредба 34 относно задължението за работа на специализанта за определен срок след придобиването на специалността, както и имуществената отговорност за неизпълнение на това задължение. Твърди, че ищеца е неизправна страна по договора, тъй като не е осигурил на ответницата условия за работа по специалността за срок от 5 г. и не е функционирало в този период отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“. Отделението е функционирало с един единствен лекар и когато ответницата излизала в отпуск приема на пациенти спирал. Излага твърдения, че не е отказала да работи като лекар по специалността, а като лекар „началник на отделение“, каквото задължение за административна длъжност не е поемала по договор. Прави възражение, че искът е предявен преди изтичане на срока, за който се твърди, че е следвало да работи за ищеца и го оспорва като неоснователен и на това основание. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 10 вр. чл. 9 от Договора на осн. чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави и на осн. чл. 92 ал. 2 от ЗЗД поради прекомерност. В условие на евентуалност прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 9 вр. чл. 10 от Договора поради противоречие със закона и конкретно на чл. 11а от Наредба 34, съгласно която срока за работа на специализанта е следвало да е равен на продължителността на обучението, което не е спазено в чл. 3 от Договора между страните, където срокът е бил определен на 4 години, а с чл. 9 от Договора се задължава да работи 5 г.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

2

Безспорно между страните е сключен Трудов договор № 10/10.01.2011 г. и Договор за повишаване на квалификацията на специалисти в системата на здравеопазването от 17.01.2011 г., с който в чл. 3 е уговорено ищецът да осигури на ответницата 4 години срок на практическо обучение, който може да бъде удължаван по реда на чл. 12 ал. 8 от Наредбата, като в чл. 8 се предвижда до 2 години след обучението ответницата да придобие специализация и в чл. 9 от датата на придобиване на специалност ответницата се задължава да работи, а ответното дружество се задължава да й осигури условия да работи по тази специалност за срок от 5 години. Съгласно чл. 10 от Договора, при неизпълнение на задължението по чл. 9 Специализантът дължи на Работодателя неустойка в размер на 20 000 лв. В чл. 13 е уговорено, че договора се разваля от Специализанта - в случай, че Работодателят не осигурява условия за практическо обучение в продължение на повече от два последователни месеца или не изпълнява задълженията си по този договор през същия период.

Договорът е сключен на осн. чл. 234 от КТ във вр. с Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, където в чл. 11а е предвидена и отговорност за неизпълнение на задължението специализантът да работи по придобитата специалност след завършване на обучението. Наредба № 34 от 29.12.2006 г. е отменена с § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2015 г., в сила от 31.01.2015 г.).

В Преходни и Заключителни разпоредби § 1а, предишен пар. 1, е предвидено изрично в ал.1, т. 1, че „Специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г., могат да продължат обучението си при условията, при които са приети, без да се прилагат по отношение на тях разпоредбите на чл. 11а от отменената Наредба № 34 от 2006 г.“ Съгласно чл. 12 ал. 1 от Наредба 1 „обучението за придобиване на клинична специалност започва от датата на постъпване на специализанта на работа“ и по ал. 3 „обучението приключва с успешно полагане на държавния изпит за специалност в срок не по-дълъг от 5 години след изтичане на срока, определен в приложение № 1 за съответната специалност“.

Не е спорно, че ответницата се е обучавала първоначално 4 години, 3 считано от 17.01.2011 г. до 17.01.2015 г., като съгласно чл. 8 във вр. с чл. 3 от Договора за повишаване на квалификацията, срокът на обучението е удължен до 01.06.2017 г., когато приключва с успешно полагане на държавния изпит за специалност, в срока определен в приложение № 1 за съответната специалност. Видно от Свидетелство за призната специалност на ответницата се признават права на „специалист по физикална и рехабилитационна медицина“ на 01.06.2017 г., като за периода от 31.01.2015 г. до 01.06.2017 г. обучението й е продължило при действието на новата Наредба 1 от 22.01.2015 г.

С Допълнително споразумение № 11/18.01.2019 г. към Трудов договор № 10/10.01.2011 г. ответницата е назначена на длъжност „лекар, началник отделение“, след спечелен конкурс, за срок от 3 години, считано от 21.01.2019 г. до 20.01.2022 г., с месечно трудово възнаграждение 1000 лв. и 1% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит, чиято продължителност е посочена 13 г. или 1130 лв.

От представения по делото Колективен трудов договор в Отрасъл „Здравеопазване“ от 2018 г., сключен на осн. чл. 51б от КТ в присъствието на Министъра на здравеопазването се установява, че за длъжността на ответницата е прието началната основна месечна заплата да бъде не по-малко от 1500 лв., а тя е назначена със заплата под предвидения минимален размер за „Лекар с една специалност“ и за „Началник на отделение“.

За проблемите във функциониране на отделението по „Физикална и рехабилитационна медицина“/ФРМ/, ответницата е подала до Изпълнителния Директор множество заявления, искане и рапорти, представени по делото: заявление вх. № 5207/15.07.2018 г.; искане вх. № 5383/02.10.2018 г.; заявление № 3630/12.10.2018 г.; заявление вх. № 5741/19.10.2018 г.; заявление вх. № 5742/19.10.2018 г.; заявление вх. № 6340/15.11.2018 г.; рапорт вх. № 901/07.02.2019 г.; рапорт вх. № 902/07.02.2019 г.; рапорт вх. № 1718/26.03.2019 г. От тези писмени доказателства се установява, че отделението ФРМ не е осигуряван втори лекар, който да замества ответницата при отсъствие, като при липса на такъв, който тя трябвало да намери, не й е разрешаван отпуск. При належащо ползване на отпуск от нея, като единствен лекар със специалност, е предприемано спиране временно приема на пациенти по клиничните пътеки по НЗОК и персонала е насочван към други 4 отделения от Главната сестра или също да си вземат отпуските, а рехабилитаторите да работят по секторите. Поради намален лекарски състав и невъзможност да ползва платения си годишен отпуск за 2018 г. ответницата е помолила за прехвърляне част от него за следващата година. При ползване на отпуск от специализантите Х.С. и св. М. М.., също е ограничаван приема на болните и преработван графика за работа и на рехабилитаторите.

Видно от рапорт вх. № 3103/6.06.2019 г. ответницата е настоявала да бъде освободена от заетата длъжност „Началник отделение ФРМ“ и да бъде преназначена на длъжност „Лекар“ в Отделението по ФРМ, считано от 07.06.2019 г., но и е отказано с мотива, че е назначена след конкурс за срок до 21.01.2022 г., който не е изтекъл, като е необходимо да бъде намерен друг кандидат – лекар, с придобита специалност ФРМ, който да е съгласен да заеме длъжността, в противен случай, тя не може да бъде преназначена.

Видно от рапорт вх. № 4476/26.08.2019 г. ответницата е молила да й бъде разрешена смяна на работното време на 4 часов работен ден, за периода от 17.09.2019 г. до 31.05.2020 г., тъй като се налагало да се грижи за дете първокласник, но и е отказано с мотива, че, ако премине на непълен работен ден не може да бъде изпълнител по клинични пътеки, тъй като документацията в отделението се подписва от лекуващия лекар и началник отделение и в случай на намалено работно време тя няма да има право да подписва документи, при което е счетено за невъзможно и нецелесъобразно.

С писмено предизвестие с вх. № 1726/30.03.2020 г. ответницата подала молба за прекратяване на трудовия договор.

Със Заповед № 77 от 24.06.2020 г. трудовото правоотношение между др М. и УМБАЛ „Канев“ АД е прекратено на осн. чл.326, ал.1, т. 1 от КТ, като е посочено, че дължи на Работодателя обезщетение по чл. 10 ал. 1 от Договора за повишаване на квалификацията сумата 20 000 лв.

След повече от една година от прекратяване на договора ищцовото дружество изпратило на ответницата писмо, изх. № 1683/06.08.2021 г., с което й отправя ново предложение за работа по специалността „Физикална и рехабилитационна медицина“ по трудов договор, като заявява, че Болницата може да предостави материални и организационни условия за работа по тази специалност, без посочено трудово възнаграждение и работно време, с покана, в случай, че не приеме предложението, да заплати обезщетение в 5 размер на 20 000 лв. по чл. 10 от Договора от 17.01.2011 г. Поканата е получена на 10.08.2021 г.

По делото не е спорно, че ответното дружество притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-35/29.03.2019 г. издадено от Министерство на здравеопазването на РБ, с което е разрешено на УМБАЛ „Канев“АД гр. Русе да осъществява дейности по медицинската специалност:

„Физикална и рехабилитационна медицина“, спорно е как е функционирало това отделение в периода, в който е работила в него ответницата, дали е имало назначен поне един лекар с такава специалност и завеждащ отделение, дали са извършвани такива дейности.

Видно от представеното писмо от РЗОК-Русе, изд. на 20.07.2022 г. се установява, че за месеците юни и юли 2021 г. /когато е изпратено писменото предложение от ответното дружество с уверение, че може да предостави условия за работа по специалността ФРМ/ и за месеците май и юни 2022 г.

/когато е отправена покана за сключване на нов трудов договор в хода на делото/, се установява, че за посочените периоди от лечебното заведение УМБАЛ „Канев“АД не са отчетени дейности в РЗОК по клинични пътеки от областта на медицинската специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“, респ. няма данни да функционира това отделение.