Решение № 4308 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4308 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100508151 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 1026 от 18.01.2024 г., постановено по гр.дело № 39999/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 144 състав, е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, че Г.

В. Г., ЕГН ********** , гр.София, п.к. 1680, обл.София, общ.*********, ж.к.“*********“, бл.********* aп.1 и А. М. Г., ЕГН **********, гр.София, п.к.1680, обл.София, общ.*********, ж.к.“*********“, бл.********* aп.1 на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД дължат на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 3081,54 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 356,07 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г., до 29.03.2023 г., както и цена за услугата „дялово разпределение“ от 65,71 лв. - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и 12,37 лв. - мораторна лихва за забава от 1

16.07.2020 г. до 29.03.2023 г., които суми са за ТЕ, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к.1680, обл.София, общ.*********, ж.к.“*********“, бл.********* ап.1 с аб. № ********* и за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 11952/ 26.04.2023г. по ч.гр.дело № 19928/ 2023 г. по описа на СРС, като сумите се разделят между ответниците в размер на по ½ за всяко едно от вземанията или както следва: за Г. В. Г. сумата от 1540,77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането и 178,04 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г., до 29.03.2023 г., както и цена за услугата „дялово разпределение“ от 32,86 лв. - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 13.04.2023. до окончателното изплащане на вземането и 6,18 лв. - мораторна лихва за забава от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г. и за А. М. Г., сумата от 1540,77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 178,04 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г., до 29.03.2023 г., както и цена за услугата „дялово разпределение“ от 32,85 лв. - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва от 13.04.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 6,19 лв. - мораторна лихва за забава от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г. С решението на съда са осъдени Г. В. Г., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1680, обл.София, общ.*********, ж.к.“*********“, бл.********* aп.1 и А. М. Г., ЕГН **********, гр.София, п.к.1680, обл.София, общ.*********, ж.к.“*********“, бл.********* aп.1 да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Ястребец“ № 23 Б на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1173.26 лева - съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 39999/ 2023 г. и ч.гр.дело № 19928/ 2023 г. по описа на СРС.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 144 състав е обжалвано от ответниците по делото.

Въззивникът-ответник Г. В. Г., чрез пълномощника си адв.А. Г. е подал въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде отменено, като неправилно в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по съображения изложени в жалбата. Излага доводи, че решението в обжалваната от него част е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.М.А. оспорва жалбата, по съображения изложени в 2 депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивникът-ответник А. М. Г., чрез пълномощника си адв.Г. Г. е подал въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде отменено, като неправилно в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по съображения изложени в жалбата. Излага доводи, че решението в обжалваната от него част е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Ф.И. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на ответника като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач „Термокомплект” ООД, гр.София, не взема становище по жалбите.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата с ъ д е б н а инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.

Обжалваното първоинстанционно решение отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Обжалваното първоинстанционно решение е и допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Обжалваното решение е и правилно, като настоящата въззивна инстанция напълно споделя изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София, срещу ответниците Г. В. Г. и А. М. Г., установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за недопустимост и нищожност на обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика - т.9 4 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, надлежно предявени от легитимирани страни при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно решение е допустимо - не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Обжалваното първоинстанционно решение е и валидно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност на съдебното решение - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение. Вярно е, че в закона няма определение за това кога едно решение е нищожно, но в теорията и практиката са изяснени хипотезите, при които следва да бъде прогласена нищожността на решението, изхождайки от естеството на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Налице е практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно, а именно: когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост /в този смисъл- решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр.дело № 1790/2009 г., I г.о., ВКС; решение № 73 от 18.05.2015 г., постановено по гр.дело № 5113/2014 г., III г.о., ВКС и др./. Съгласно правната теория едно решение е нищожно, когато не би могло да се приеме за валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Такъв е случаят, когато: решението е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав; решението е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда; не е спазена писмената форма на решението или решението не е подписано; волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване.