Решение № 36 от 24.03.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Девин, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100142 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, чл.

143, т. 19, чл. 11, ал. 10 от ЗПК; с правно основание на насрещните искове чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, с цена на главния иск: 2630.63 лева и цена на евентуалния иска: 2800.00 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № 270*/17.01.2023г. с „К.“ ЕАД, а с „А. Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 6000.00 лева. Твърди, че Договора за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 от 33П, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 от ЗПК. Твърди, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № 270*/17.01.2023г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19,75 %, а годишният процент на разходите е 21,64%. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,64 % е заблудил потребителят като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната 1 сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Твърди, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21,64 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата поръчител. Счита, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 21,64 %/.

Твърди, че е посочен лихвен процент по кредита – 19,75 % /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 21.64 %. Твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит № 270*/17.01.2023г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 4, ал. 3 от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Твърди, че тъй като спешно се е нуждаел от финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 17.01.2023г. е подписал с втория ответник „А. Т." ЕООД договор за 2 предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 3320.99 лева, платимо като добавък към падежната вноска. Счита, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК и изложил съображения.

Счита, че е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Твърди, че поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с поръчителя, „К." АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД.

Моли съда, да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 270*/17.01.2023г., както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.01.2023г., сключен с „А. Т." ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А. Т.“ ЕООД, с който счита, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва изцяло по размер и основание предявения иск.

Относно твърдените от ищеца факти, не оспорва твърдението на ищеца, че на 17.01.2023г. е сключен договор за потребителски кредит № 270*/17.01.2023г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „А. Т." ЕООД и потребител С. М. К.. Твърди, че размера на главницата по договора за кредит възлиза на 6000.00 лева и следва да бъде върнат за срок от 24 месеца при ГПР от 21,64 % и ГЛП от 19,75%.

Общият размер на дължимите по кредита суми възлиза на 7 346.79 лева. „А.

Т." ЕООД е сключил с „К." ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 5220.35 лева, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на 3 ответника за периода след пълно изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение - така например първата вноска е в размер на 303.50 лева, тъй като в този случай гарантираното задължение е 7346.79 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска е в размер на 0.00 лева, тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 322.41 лева. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното задължение е дължимо по-голямо възнаграждение, което с времето намалява.

След подписване на договора за кредит и в случай, че е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А. Т." ЕООД кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника, където се визуализира договора за предоставяне на поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „А. Т." ЕООД, до която „К." ЕАД няма достъп. Впоследствие предоставя на „К." ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. „К." ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. Твърди, че наличието на свързаност между К. и А. Т. ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“ и излага съображения. Следва да се има предвид, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на „А. Т." ЕООД или по сметка на „К." ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) .В 4 този случай „К." ЕАД единствено получава от името и за сметка на доверителя му плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия). Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца иск за прогласяване за нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Претендира за разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК. Моли съда да отхвърлите претенцията на ищеца за разноски оспорваме, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв, оспорва, че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответното дружество „К.“ ЕАД, чрез пълномощника им ст. юрк. Е. В., с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Моли съда служебно да провери редовността и допустимостта на исковата молба.

Оспорва исковете изцяло по основание и размер и моли съда да ги отхвърли в цялост. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 270*/17.01.2023 г., (договора за кредит) между ищцата, като кредитополучател, и „К.“ ЕАД, като кредитодател, за сумата от 6000.00 лева, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 19.75 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 21.64%. Съгласно приложения към настоящия Отговор договор за кредит, ищцата се е задължила да върне сумата по кредита в срок на 24 месечни погасителни вноски, като общият размер на плащанията е 7346.79 лева (сбор от 6000.00 лева главница и 1346.79 лева договорна възнаградителна лихва). Оспорва, че за ищцата било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник и излага съображения. Счита, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.

Т.“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. „К.“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „А. Т.“ ЕООД. Счита, че дори съда да приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ние изрично оспорваме), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на 5 задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на ответника по договора за потребителски кредит е действително и първият главен иск следва да бъде отхвърлен. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит. Моли съда да им присъди и всички направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл. 78, ал.