Решение № 61 от 03.02.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Враца, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20221420102289 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба вх. №10809/ 21.07.2022 г. от ”Опал 94”АД,ЕИК 106011086,със седалище и адрес на управление гр.Враца бул.”Мито Орозов”№28, представлявано от изп. директор Тодор Кръстев Топалски, чрез адв.В. Ч. от АК Враца гр.Враца ул.”Лукашов”№10 ет.5 офис 502,против И. М. Ш. с ЕГН ********** от гр.П. бул.***************.

Ищецът твърди,че ответникът бил предявил обективно съединени осъдителни искове срещу ищеца за сумата от 30 000 лв.-неимуществени вреди за причинена трудова злополука на 30.06.2020 г. в гр.Мюнхен Германия/иск по чл.200 ал.1 от КТ/,както и за сумата от 1 200 лв.обезщетение за забава,считано от 30.06.2020 г. до завеждането на делото/иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД/,или общо за 31 200 лв..Образувано било гр. дело №3059/2020 г. по описа на ВРС.

По молба на ответника с определение №260529/ 23.11.2020 г. било допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в общо 25 банки в страната до размера на сумата от 31 200 лв.. Въз основа на обезпечителната заповед от 24.11.2020 г. било образувано изп. дело №718/2020 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Цветелина 1

Дахлева.В резултат на допуснатото и наложено обезпечение на 24.11.2020 г. била блокирана сметката на ищеца за сумата от 31 200 лв..

С влязло в законна сила решение №85/09.04.202 2 г. по в.гр. дело №31/2022 г. на ВОС,на ответника били присъдени 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 157.78 лв. обезщетение за забава,или общо предявените за 31 200 лв. искове били уважени за 4 157.78 лв..

По молба на ищеца,с определение от 12.07.2022 г. допуснатото обезпечение било отменено.

По този начин,през периода 24.11.2020 г.-12.07.2022 г. неоснователно ответникът бил блокирал парични средства на ищеца в размер на 27 042.22 лв. по банкова сметка в ”ОББ”АД клон Враца.В резултат,на ищеца били причинени вреди в размер на законната лихва/4 476.99 лв./.

Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 476.99 лв.-обезщетение за вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва върху сумата и разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока за отговор,ответникът не е дал такъв.Преди първото по делото с.з.,по делото е постъпило становище от ответника,чрез адв.Н. Г. П. от АК Пазарджик гр.Пазарджик ул.”И. Вазов”№9 ет.3 офис 307.Оспорва иска като неоснователен.Искът по чл.200 ал.1 от КТ бил приет за доказан по основание.Съгласно съдебната практика,когато искът бил доказан по основание,но бил уважен за част от търсена сума,обезщетение за вреди не се присъждало за запорираната сума над тази,която била присъдена.На следващо място,сумата била в банковата сметка на ищеца и същият бил получавал лихви за нея,забраната за разпореждане със сумата не била пречка.На последно място, видно от публикуваните годишни финансови отчети на ищеца за 2020 г. и за 2021 г.,същият бил разполагал с големи наличности,т.е. запорираната сума не била затруднила дейността му.

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото допустими,относими и необходими доказателства,приема за безспорно установено от фактическа страна 2 следното:

Ответникът е предявил против ищеца обективно съединени осъдителни искове за сумата от 30 000 лв.-неимуществени вреди за трудова злополука на 30.06.2020 г. в гр.Мюнхен Германия/иск по чл.200 ал.1 от КТ/,както и за сумата от 1 200 лв.-обезщетение за забава,считано от 30.06.2020 г. до завеждане на исковата молба/иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД/. По исковата молба е било образувано гр. дело №3059/2020 г. по описа на ВРС.

По молба на ответника,с определение №260529/ 23.11.2020 г. е било допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца във всички търговски банки в Република България/ 25 бр. по списък/ до размера на исковете/сумата от 31 200 лв./.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед е било образувано изп. дело №718/2020 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Цветелина Дахлева.На 24.11.2020 г. е била блокирана сметката на ищеца в ”ОББ”АД клон Врац а за сумата от 31 200 лв..

С решение №260464/01.11.2021 г.,на ответника с а били присъдени 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 78.90 лв. обезщетение за забава.

С влязло в законна сила решение №85/09.04.202 2 г. по в.гр. дело №31/2022 г. на ВОС,на ответника с а били присъдени още 2 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 78.88 лв. обезщетение за забава.

По молба на ищеца,с определение от 12.07.2022 г. допуснатото обезпечение е било отменено.

Горното е видно от приложеното гр. дело №3059/2020 г.,както и от представените по делото съобщение по чл.400 ал.1 от ГПК,постановление от 27.11.2020 г. и удостоверение от 08.06.2022 г./стр.стр.7-9 по делото/.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим/като предявен от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е изцяло неоснователен.

Искът с правно основание чл.403 ал.1 от ГПК ангажира отговорността за всички преки и непосредствени последици, които обезпечаването на иска е причинило на търсещия защита и за да бъде уважен този иск следва да са 3 налице при условията на кумулативност следните предпоставки:

-наличие на обезпечително производство,по което да е допусната обезпечителна мярка;

-искът,по който е допуснато обезпечението ,да бъде отхвърлен,да не бъде предявен в указания срок или делото да бъде прекратено;

-наличие на вреда в правната сфера на длъжника,която може да бъде както претърпяна загуба,така и пропусната полза;

-наличие на причинна връзка между допуснатото обезпечение и настъпилия вредоносен резултат.

Въпреки,че отговорността по чл.403 от ГПК лежи на плоскостта на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД ,но същевременно съществено се различава от нея,тъй като изискуемия фактически състав е различен.Отговорността по ГПК е безвиновна обективна отговорност,макар и да визуализира част от специфичните белези на непозволеното увреждане,уредено в нормата на чл.45 от ЗЗД.Тя обаче не е деликтна,тъй като се отличава от последната с оглед изискването за вина.Отговорността по чл.403 от ГПК,като безвиновна,се отличава и от отговорността за злоупотреба с процесуални права,която изисква наличието на умисъл.

В случая е безспорно установено,че пред ВРС е било образувано гр. дело №3059/2020 г. по предявен от настоящия ответник против настоящия ищец иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за сумата от 30 000 лв. главница,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили вследствие на трудова злополука,както и и с к за сумата от 1 200 лв. мораторна лихва върху главното задължение от датата на увреждането 30.06.2020 г. до 18.11.2020 г. .В хода на исковото производство е била издадена обезпечителна заповед от 24.11.2020 г.,с която е било допуснато обезпечение на предявените искове за сумата от общо 31 200 лв. чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството в 25 бр. банки,като въз основа на посочената обезпечителна заповед е било образувано и изп. дело №718/2020 г. на ЧСИ с район на действие ВОС Цветелина Дахлева,по което е бил наложен запор в банкови сметки на ищеца за сумата от 31 200 лв..

Установено е още,че ВРС уважил иска за главница за сумата от 2 000 лв.,а иска за мораторна лихва за думата от 78.90 лв.,като е отхвърлил исковете 4 в останалата им част до пълния им размер.ВОС е отменил частично решението на ВРС и е присъдил още 2 000 лв. обезщетение и 78.88 лв. мораторна лихва.

Тази отговорност е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане.Ето защо,доколкото в тази норма липсва изрична регламентация относно вредите, които подлежат на обезщетяване,съответно за същите следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД.

По въпроса, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, е налице установена съдебна практика: ППВС№4/23.12.1968 г.,както и постановени от ВКС на основание чл.290 от ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции решения: решение №111/13.07.2010 г. по т. д ело №935/2009 г. на II -ро т.о.,решение №499/30.06.2010 г. по гр. дело №647/2009 г. на IV -то г.о. и др. .Тази практика е в смисъл,че според правилото на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като ищецът следва да докаже претърпени вреди,които да са в причинна връзка с вредоносното поведение,като съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,като изразът ”всички вреди” обхваща както вредите,които са настъпили, така и тези,които ще настъпят,ако ищецът докаже,че са в причинна връзка с увреждането,и че такива действително са настъпили,или непременно ще се осъществят.

Така в съответствие с чл.51 ал.1 от ЗЗД,обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,респ. претърпени загуби и пропуснати ползи.Пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило,ако не е било осуетено от поведението на друго лице.Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице,когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на събитията,отчитайки особеностите на конкретния случай,може да се направи достатъчно обоснован извод,че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

Дали по конкретното дело са доказани вреди и причинната връзка между тях и допуснатото обезпечение,се установява във всеки конкретен 5 случай с оглед изискването на чл.51 ал.1 от ЗЗД,че обезщетение се дължи за настъпила вреда,пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предвид общия принцип на доказателствената тежест при деликта,че ищецът е този,който следва да ангажира доказателства за наличието на вредите,за които са исковите му претенции,в случая такива също не бяха представени.

По делото не бяха представени доказателства запорираното вземане да е изискуемо към периода,за който се претендира лихвата за забава.

За да се претендират вреди от неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва,трябва да е налице забава на изпълнението за запорираната сума,която от своя страна е предпоставена от настъпване на изискуемостта на вземането.Следователно,когато обезпечителната мярка е запор,а претендираната вреда-законна лихва върху запорираното вземане,е необходимо запорираното вземане да съществува и да е изискуемо,като на основание чл.154 жт ГПК,в тежест на ищеца по иска по чл.403 ал.1 от ГПК е да докаже тези обстоятелства,като ползващи го.

Не бяха представени и доказателства за намерение или необходимост на ищеца да разполага с парите,блокирани по банковата сметка,респ. за вредата на имуществото или пропуснатата полза,която е можел да реализира,но не е реализирал единствено поради това,че сумата е била запорирана.Установяването на размера на законната лихва не е доказване на конкретни вреди,а използване на една презумпция за размера на вредите при забава на парични плащания на договорно или деликтно основание,но същата не би могла да се ползва за установяване на реалния размер на вредите,още повече че в случая нито има договор,нито деликт.В този смисъл са решение №101/05.08.2013 г. по т. дело №1029/2012 г. на ВКС ТК,I-во т.о.,постановено по чл.290 от ГПК,определение №317/02.06.2014 г. по т. д ело №3895/2013 г. на ВКС ТК,II-ро т.о.,както и решение №37/ 08.04.2016 г. по т. дело №75/2015 г на Врачанския окръжен съд.

Липсата само на един от релевантните факти от изискуемия фактически състав на иска по чл.403 ал.1 от ГПК води до неговото отхвърляне.Извън хипотезите на чл.403 от ГПК,увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от страната,инициирала обезпечителното производство,само ако е действала при злоупотреба с права.Няма злоупотреба с право тогава,когато 6 страната подава молба по чл.390 от ГПК със съзнанието,че защитава съществуващо свое субективно право.