Решение № 38 от 21.02.2020, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 38

21.02.2020 г., град Добрич

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд - Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ

ПАШАЛИЕВ при участието на секретаря Павлина

Пенева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 890 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4539/13.11.2019 г. на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу Решение № 141/22.10.2019 г., постановено от Районен съд – Б. по гр. д. № 64/2019 г., с което първостепенният съд е признал за установено, че Н.П.К. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 1 102,74 лв., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г. за имот, находящ се в гр. Б., ул. „Ст.пл.“ № *** с кл. № *** и абонатен № ***.

Срещу решението на районния съд е депозирана жалба от ответника „Енерго-Про Продажби” АД, в която се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Въззивникът отрича установяването на виновно поведение за манипулиране на електромера да е предпоставка за извършване на едностранна корекция на сметката на потребител. Счита, че такава промяна може да бъде осъществена и при наличие на неизмерена, неправилно или неточно измерена електроенергия. Позовава се на чл. 98а, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т.

6 от ЗЕ във вр. с чл. 51 и чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ (правила за измерване количеството електроенергия).

Коментира и законосъобразността на корекционната процедура, като изтъква, че дори да се приеме неприложимост на ПИКЕЕ, то количеството реално разходвана електроенергия може да бъде установено с всички допустими доказателствени средства по ГПК.

Въззивникът прави искане обжалваният акт да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпила молба от въззиваемата страна, с която заявява, че оттегля иска си. Прави искане производството да бъде прекратено, а решението на първостепенния съд обезсилено. Релевира в условията на евентуалност и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, при условие, че претендирания размер надвишава определения минимален по НМРАВ.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните, намира следното:

Настоящият състав счита, че не съществуват процесуални пречки за оттегляне на иска от ищеца по чл. 232 от ГПК.

Процесуалният представител на ответника е дал съгласие за заявеното оттегляне на иска. Пълномощниците на страните разполагат с представителна власт за извършване на процесуални действия по оттегляне на иска и даване на съгласие за оттегляне на иска.

При това положение производството по делото следва да бъде прекратено, а Решение № 141/22.10.2019 г., постановено от Районен съд – Б. по гр. д. № 64/2019 г., обезсилено.

По отношение на разноските във въззивното производство:

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемата страна – ответник, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените разноски.

Въззиваемият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в размер на 969, 00 лева, от които 372, 00 лева – адвокатско възнаграждение за първа инстанция; 372, 00 лева – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция; 25, 00 лева – държавна такса за въззивно обжалване; 200 лева – депозит за СТЕ. Приложил е доказателства, от които се установява действителното плащане на извършените разходи. Претендираното възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е в минимален размер, съобразен с НМРАВ. Поради тази причина възражението на въззиваемия по чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да бъде разглеждано.

Следователно въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД направените пред двете инстанции разноски в размер на 969, 00 лева.

С оглед на изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА

Решение

№ 141/22.10.2019 г., постановено от Районен съд – Б. по гр. д. № 64/2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл.В.” ***, В. Т. – Г, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 572, 00 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. д. № 64/2019 г. по описа на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА

Н.П.К., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „Вл.В.” ***, В. Т. – Г, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 397, 00 лева, представляваща направени разноски в производството по в. гр. д. № 890/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.