Определение № 9332 от 09.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9332 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110133133 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от Л. С. Д. срещу „М*“ АД, който отговаря на процесуалните изисквания за редовност и допустимост.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба, следва да бъде отхвърлено, доколкото част от поставените въпроси не предполагат използването на специални знания, а останалата част от въпросите са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.

Доказателственото искане на ищеца по насрещния иск по реда на чл. 192 ГПК следва да бъде отхвърлено, доколкото ответникът Л. Д. не оспорва факта на усвояване на процесната заемна сума по договора за кредит.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по насрещния иск „М*“ АД за задължаване на трето лице по реда на чл. 192 ГПК да представи посочените документи.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.04.2026 от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по насрещния иск „М*“ АД – препис от отговора на исковата молба с вх.№387525/26.11.2025г.

1

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Ищецът твърди, че на 25.07.2024г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №**** при следните условия: размер на предоставената главница – 2 000 лева; годишен лихвен процент – 41%; годишен процент на разходите – 49,65 %, срок на договора – 24 месеца. В клаузата на чл. V от договора страните предвидили неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на 12 лева, заедно с 0.200% от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0.200% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, възлизаща общо на сумата от 2 880 лева, разсрочена и платима заедно с всяка погасителна вноска по кредита.

Ищецът оспорва като недействителен процесния договор за потребителски кредит, като посочва, че в съдържанието на договора начинът на формиране на приложимия ГПР е описан неясно, респективно не са конкретизирани формиращите го компоненти, както и не е уточнено в какво се изразява разликата между общия размер на приложимия ГПР и и уговорения годишен лихвен процент. Сочи, че така предвидената неустойка няма присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, води до скрито оскъпяване на кредита и осигурява сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състои в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Предвиденият ГПР от договора от 49,65 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл. V от договора. Посредством уговорената неустойка се постигало заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Така описаните нарушения съставлявали основание по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване на договора за недействителен. Излага доводи за неприложимиост на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договора за потребителски кредит №**** от 25.07.2024г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който заявява, че признава иска като основателен и моли претендираните разноски от ищеца да не бъдат присъждани в негова тежест, респективно да бъдат редуцирани като прекомерни.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца Л. С. Д.. Посочва, че заемната сума по процесния договор за кредит е предоставена на кредитополучателя чрез заплащане на каса на дружеството „Изипей“ АД. Твърди се, че след сключване на договора ответникът не е изпълнил поетите задължения за заплащане на дължимата главница. Предвид призната основателност на първоначално предявения иск за прогласяване на недействителността на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК, ищецът по насрещния иск се позовава на чл. 23 ЗПК и мотивира извод за дължимост на незаплатената чиста стойност на кредита – неиздължената главница по договора. Въз основа на така изложеното предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 022,58 евро /равностойност на 2 000 лева/, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговора на насрещния иск по реда на чл. 131 ГПК, в който ответницата Г* Х* Я* заявява, че оспорва насрещния иск и излага фактически твърдения и правни доводи, идентични с изложените в исковата молба. Моли за отхвърляне на насрещния иск поради недействителност на процесния договор за кредит и претендира разноски.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между Л. С. Д. и „М*“ АД по силата на сключен договор за потребителски кредит №**** от 25.07.2024г. с посоченото съдържание.

2. Факта на усвояване на предоставената заемна сума в размер от 2 000 лева от кредитополучателя Л. С. Д. по договор за потребителски кредит №**** от 25.07.2024г.

2

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за потребителски кредит №**** от 25.07.2024г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже размера на чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответника Л. С. Д. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3