Решение № 849 от 08.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100901142 по описа за 2022 година

Делото е разгледано при закрити врата.

Производството е образувано по молба на М.С. ЕООД, ЕИК: **** с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ.

На установяване в производството подлежи неплатежоспособността на дружеството и началната й дата, вкл. финансово-икономическото състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на наличното имущество и паричните задължения.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен /доколкото това е посоченото като предпочитано от молителя основание/ е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 1

ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял плащанията още през 2019 година, за което е налице и признание в самата молба по чл. 625 ТЗ, в която се сачат изискуеми публични задължения към НАП в общ размер на 118 841,47 лева, които не е платило. Видно от справката от НАП, задълженията на молителя са за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения и за задължителни осигурителни вноски.

Същите са публични съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Публични са вземанията и за лихви върху публичните вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.

От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че единственият и последният обявен годишен финансов отчет на дружеството молител е за 2020 г. Няма данни дружеството да е заявило за обявяване годишните си финансови отчети за 2018 г., 2019 г. и 2021 г.

В представения от молителя счетоводен баланс към 31.12.2021 г. се сочат задължения в общ размер на 97 хил. лева /като 60 хил. лева непокрита загуба за предходната година/, а няма отразени активи в баланса. Финансовият резултат на дружеството за годината е счетоводна загуба от 37 хил. лева. В представения от молителя счетоводен баланс към 20.06.2022 г. се сочат задължения в общ размер на 109 хил. лева, липсват активи и финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на 12 хил. лева.

От постъпилите по делото справки е видно, че дружеството не разполага с недвижими имоти, със средства по банкови сметки или друго имущество /дълготраен или краткотраен материален актив/.

Следователно, се доказва наличие на публични задължения на молителя към НАП и липса на активи, с които да бъдат покрити същите. От тези данни следва и изводът, че дружеството няма материални запаси за осъществяване на търговската си дейност или промяна на осъществяваната търговска дейност. Длъжникът е възпрепятствал с поведението си и изготвянето на заключение на съдебна финансово-икономическа експертиза, поради което и при установените по-горе факти от представените по делото доказателства, съдът достига до извод за влошено финансово-икономическо състояние на молителя, който не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задълженията му към кредитори на дружеството. Последното е декапитализирано.

Влошеното финансово състояние е довело и до обективната невъзможност и спиране на плащанията на публичните задължения към НАП (за данъци и осигурителни вноски) по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, свързани с търговската дейност на стопанския субект.

Липсват доказателства, че затрудненията са временни, не е установено налично имущество за покриване на задълженията. Молителят не осъществява търговска дейност, няма вземания по текущи сделки и съответно- не генерира приходи.

Всичко изложено налага извод за установено състояние на неплатежоспособност на дружеството, което състояние има траен и необратим характер и по отношение на молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на 2 неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му, която е причина за спиране обслужване на изискуемо вземане. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на търговеца и моментът на спиране на плащанията/Определение № 1 от 06.01.2014 г. по т. д. № 2248/2014 г., ІІ ТО, ВКС/. С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказано, че трайно влошаване на икономическото състояние на молителя е започнало и е настъпило още през 2020 година, когато от счетоводните баланси се установява единствено генериране на задължения и загуби и нулев актив. Поради това съдът приема за начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2020 тгодина- като най-ранната дата, за която са доказани едновременно и трайно влошеното финансово състояние и наличието на непогасени краткотрайни задължения на длъжника, вкл. спиране на плащанията /на изискуеми от 2019 година задължения/, доколкото не се установи конкретна по-ранна дата през годината, на която едновременно да са били налице и двете предпоставки по чл. 608, ал. 1 ТЗ.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Дружеството не разполага с краткотрайни и бързоликвидни активи, вкл. парични средства, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно - налични парични средства, респ. друго бързоликвидно имущество.

На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ за налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.

Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на М.С. ЕООД, ЕИК: **** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2020 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на М.С. ЕООД, ЕИК:

****.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на М.С. ЕООД, ЕИК: ****.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на М.С. ЕООД, ЕИК: ****.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ М.С. ЕООД, ЕИК: ****.

СПИРА производството по т.д. № 1142/2022 г. по описа на СГС, VI-3 състав.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при 3 представяне на доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжник, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.

ОСЪЖДА М.С. ЕООД, ЕИК: **** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева- държавна такса.

УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на М.С.

ЕООД, ЕИК: **** е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата на връчване на решението пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4