Решение № 27 от 14.03.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. гр. Добрич, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20213200900112 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от А. С. А., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Г. П.“ №90 и Р. К. Й., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Г. П.“ №90 срещу „З. Д. Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район „И.“, бул.“Х. К.“ №43 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на техния брат М. К. Й., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП настъпило на 04.09.2020г., виновно причинено от Р. И. К., водач на лек автомобил „Ф. Т." с рег.№ ****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „З. Д. Е.“ АД, ведно със законната лихва от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Претенциите на ищците се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

При ПТП на 04.09.2020г. в гр.Добрич, по бул.“Д.“, над агромагазин е причинена смъртта на М. К. Й., ЕГН **********, брат на ищците по делото. На 04.09.2020г., около 3.20ч. в гр.Добрич, по бул.“Д.“ се е движил лек автомобил „Ф. Т.“, с рег.№****, собственост на Т. Ц.

Т. ЕГН **********, управляван от водача Р. И. К., ЕГН **********. Достигайки в непосредствена близост до агромагазина водачът на лекия автомобил губи управление над автомобила, вследствие на което се завърта и се удря в стълб в областта на дясно странична задна част. В резултат на така причиненото ПТП настъпва смъртта на пътуващия като пасажер в лекия автомобил М. Й.. За събитието е образувано ДП №656/2020г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич. Сочи се, че причина за настъпване на смъртта на брата 1 на ищците е поведението на водача на лекия автомобил Р. К., който допуска виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно –чл.150а ЗДвП и чл.20 от ЗДвП.

Съгласно ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за вредите, причинени от ПТП са братята и сестрите на починалия, които са създали с него особено близка житейска връзка. А. А. на 22 г. и Р. Й. на 24 г. са братя на починалия М. Й. на 20 г. Между тримата братя е съществувала една много силна и дълбоко емоционална връзка, надминаваща обичайната такава за братя.

Истинско приятелство е стояло в основата на техните отношения, което от своя страна определя и болезнения начин, по който ищците преживяват смъртта на М.. Трите момчета са израстнали заедно, живели са в едно домакинство и са били неразделни до последно. И до момента на настъпване на произшествието тримата са живели заедно в дома си на ул.“Г.

П.“`

№90 в гр.Добрич. Р. се е грижил за М. от раждането му, закрилял го и му е помагал във всичко. М. изключително много уважавал брат си Р., в неговите очи той е бил пример за подражание, което не се е променило и след като двамата навършили пълнолетие. А. и М. били неразделни, предвид малката разлика във възрастта и в училище и в свободното си време, те винаги били заедно. Тримата братя си обещали, че ще се подкрепят взаимно, каквото и да им се случи в живота. Трагичната вест за смъртта на М. буквално съсипала неговите братя. Дори на погребението му отказвали да приемат, че брат им е загинал и плачейки казвали, че брат им ще се появи отнякъде и всичко ще се оправи. След погребението с дни не можели да спят и да се хранят, обвинявали себе си, че не могли да помогнат на брат си. Вследствие на смъртта му ищците са били лишени от братска обич и подкрепа завинаги. И понастоящем, спомняйки си за брат си и смъртта му те се разстройват, събитието се е отразило върху психическото им състояние. Преди трагичния инцидент семейството било щастливо и сплотено, отношенията им били такива на подкрепа, разбирателство и уважение. Моралните болки и страдания, които ищците търпят от загубата на брат си в значителна степен надвишават по интензитет и продължителност присъщите болки и страдания от такава загуба. До края на живота си ищците ще страдат от тъга, мъка и безутешност.

Лекият автомобил, с който е причинено произшествието е застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗК “Е.“АД, по силата на полица ****, валидна от 04.01.2020г. до 03.01.2021г.

При ответното дружество е образувана преписка по щета №****г. за неимуществени вреди, по която към момента на завеждане на делото с писма №6795/19.10.2020г. и №6797/19.10.2020г. ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение. Това поражда правния интерес на ищците да претендират сумите от по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно с лихва за забава, считано от 19.10.2020г., представляващи обезщетение за причинените от произшествието неимуществени вреди - болки и страдания.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№2910/19.10.2021г.

Заявява се оспорване на исковите претенции по основание и размер.

2

Не се спори, че е налице действащ договор за застраховка ГО на автомобилистите, в срока на покритие на който е настъпило процесното ПТП, както и че на 06.10.2020г. е предявена от ищците по делото извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от ГПК, по която ответникът е отказал изплащане на обезщетение на ищците за неимуществени вреди с писма от 19.10.2020г.

Не се спори и че водачът на автомобила е бил неправоспособен към момента на катастрофата.

По отношение на механизма на настъпване на ПТП, ответникът твърди, че возещият се като пасажер в автомобила и загинал вследствие на катастрофата М. Й. по време на движение на автомобила е отворил задната врата, за да изхвърли стар, неработещ буфер. По този начин той е отвлякъл вниманието на водача на автомобила, който в същото време е наближавал пешеходна пътека и не е успял да намали скоростта преди да достигне до нея.

Вследствие на това М. Й. и пътуващият до него И. К. са изпаднали от превозното средство и са загинали на място. След това автомобилът се е ударил в стълб, където се установил в покой. Причината за поведението на загиналия най-вероятно се дължи на това, че преди да потеглят с колата момчетата са употребили заедно наркотици. В случай, че се установи вината на виновния водач, то се твърди, че под въздействието на наркотиците съзнанието на водача е било замъглено и той не е можел да възприема трезво пътната обстановка и да реагира адекватно. Отделно от това той е бил неправоспособен, нямал е опит и умения да управлява моторното превозно средство.

Наведени са възражения за съпричиняване на вредите от страна на постраД., а именно:

ПостраД.т е пътувал без поставен предпазен колан, което е довело до изпадането му от автомобила и съответно до леталния изход. Освен това постраД.т е знаел, че водачът е неправоспособен, тъй като не е бил пълнолетен към датата на събитието, както и че шофьорът е употребил наркотици преди да седне зад волана. Въпреки това той се е поставил сам в риск, като се е съгласил да се качи в автомобила. На следващо място отварянето на вратата на автомобила в движение е било самонадеяно и безразсъдно действие, с което постраД.т е причинил катастрофата, както и собствената си смърт и тази на спътника му.

Без съмнение посочените обстоятелства са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Травмите, причинили смъртта на постраД. са получени при падането от превозното средство. Според ответника приносът на постраД. за настъпване на вредоносния резултат е 95% и с него следва да се редуцира размера на претендираните суми.

Що се отнася до особената връзка между ищците с техния починал брат, ответникът излага следното: Между ищците и починалия не е имало особена връзка, която да предпоставя изплащане на обезщетение. Посочва се съдебна практика, определяща какво представлява особената връзка и отграничава тази връзка от обичайната обич и привързаност, характерни за българския манталитет. В случая не се сочат обстоятелства, които да навеждат на извода на особено силна връзка между ищците и загиналия им брат.

При евентуалност, ако искът бъде уважен, ответникът настоява да се приложи ограничението на размера на застрахователното обезщетение по §96, ал.1 от ПЗР на КЗ.

Оспорва се размера на заявените претенции, които не отговарят на критериите на чл.52 от 3

ЗЗД за справедливост и на съдебната практика в сходни случаи.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 3244/03.11.2021г. Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.

Описва се по-детайлно механизма на ПТП, като се твърди, че малко след кръстовището с ул.“О. П.“ стоящият до задната дясна врата М. Й. я отваря, за да изхвърли неработещ буфер извън автомобила. В този момент лекият автомобил преминава през повдигната пешеходна пътека, като водачът рязко ускорява скоростта, движейки се на зиг-заг. Лекият автомобил се е движел със скорост над 90 км.ч., значително надвишаваща допустимата скорост за движение в населено място. Вследствие на начина, по който водачът управлява автомобила, той губи своята напречна устойчивост и водачът губи контрол над управлението на автомобила. Лекият автомобил се надига с предна лява част, преминава над мантинелата, ограничаваща разделителния остров между двете платна за движение, събаря я, след което се блъска с дясна странична част в метален стълб на уличното осветление. След така нанесения удар лекият автомобил се завърта осово по посока на часовниковата стрелка, продължава движението си, събаря и преминава през мантинелата, ограничаваща насрещното платно на булеварда и се установява в покой. След загубата на управление на автомобила и в момента на удара в стълба през отворената задна врата на автомобила изпадат пътуващите отзад М. Й. и И. К., вследствие на което и двамата са починали.

Оспорват се твърденията на ответника за съпричиняване на постраД. М. Й.. Не се счита, че постраД.т е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доказателствена тежест за което носи ответника по делото. Оспорват се твърденията, че постраД.т М. Й. се е съгласил да се вози като пасажер в лекия автомобил със знанието, че водачът на лекия автомобил не притежава свидетелство за правоуправление, както и че управлява лекия автомобил след употреба на наркотични вещества. ПостраД.т не е бил в компанията на водача и всички останали пасажери, когато водачът Р. К. е употребил наркотични вещества.

В кръвта на загиналия М. Й. не е установено наличие на наркотични вещества, техни метаболити или аналози. ПостраД.т не е бил наясно, че водачът е управлявал автомобила, след употреба на наркотични вещества, нито е станал свидетел на такива действия от страна на водача и не е употребил наркотични вещества и/или техни аналози непосредствено преди настъпването на ПТП.

Оспорва се приложимостта на разпоредбата на §96, ал.1 он ПЗР на ЗИДКЗ. Тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС-Директива 2009/103/ЕО на ЕП на СЕС.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба.

Поддържат се наведените с отговора на исковата молба възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда по НОХД №6/2022г. по описа на ДОС, влязла в сила на 11.10.2023г., Р. И. К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 04.09.2020г. около 03,20 часа в гр.Добрич, като непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението на 4 извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по бул.“Д.“ на около 300 метра след кръстовището с ул.„О. П.“ в посока гр.Б., при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Ф.“ модел „Т. К.“ с рег. № **** със скорост около 94 км/ч, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл.21, ал.1 от ЗДвП- „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч. за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място и по непредпазливост причинил смъртта на две лица, а именно: М. К. Й., ЕГН ********** от гр.Добрич и И. Ц. К., ЕГН ********** от гр.Добрич и средна телесна повреда на Й. В. Х., ЕГН **********, изразяваща се в контузията на мозъка клинично проявена с неврологична симптоматика, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник за период от около два месеца, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – канабис, установено по надлежния ред със съдебно – химическа експертиза № Е - 005 от 08.01.2021г. на ВМА – МБАЛ Варна, като деецът е управлявал лекия автомобил без да има необходимата правоспособност и деянието представлява особено тежък случай и на основание чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 предл.2-ро и предл.7-мо б.“б“ предл.2-ро вр. с ал.1 от с.чл. във вр. с чл.342 ал.1 във вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. с чл.58а ал.1, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, на основание чл.69 ал.1 вр. с чл.66 ал.1 от НК, отложено с изпитателен срок от три години.