Решение № 868 от 19.05.2017, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 19.05.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И. при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 783 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от К.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Буковлък срещу ******, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от ст. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ****** да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник -охрана“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 236,39 лв. за периода от 08.12.2016 г. до 20.12.2016 г., обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда, до окончателното издължаване. Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор, по силата на който е изпълнявал длъжността – „сътрудник охрана“ в сектор „охрана на обществения ред при О.н.М.– П. считано от датата на встъпване в длъжност, на пълен работен ден, с основно възнаграждение в размер на 515,00 лева и добавка за работата в МВР в размер на 5% от индивидуалната заплата за длъжност. Сочи, че със Заповед № ****** връчена му на 08.12.2016 г. е прекратен трудовият му договор, като в същата е посочено, че му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Твърди, че уволнението е незаконно, неоснователно и постановено в противоречие с материалното и процесуалното право, тъй като посоченото основание и причина не отговаря на истината, както и, че не е спазен предвидения за това ред. Отделно от това твърди, че в заповедта липсват мотиви за уволнението му, а работодателят се е задоволил само в бланкетна форма да посочи в какво се състои провинението му.

Навежда доводи, че съгласно чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по- късно от 1г. срок от извършването му. Твърди, че работодателят е узнал за вмененото му нарушение още в деня на инцидента – 08.07.2016 г., а дисциплинарното наказание е наложено пет месеца по – късно. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски по делото.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да уважи иска и да им присъди разноски. В нарочна писмена защита сочи, че издадената заповед не е мотивирана, доколкото в нея не е посочено кое точно от задълженията си не е изпълнил ищецът, а само са цитирани отделни цитати от нормативни актове. Оспорва фактът ищецът да е извършил нарушението по същество - „разговарял с прокурор Г.А. в неучтива форма, чрез подвикване на висок глас с изрази, изразяващи явно неуважение и излизащи от рамките на добрия тон, както и, че е допуснал да възникне конфликтна ситуация“. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че ищецът не е извършил деянието, заради което му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. Сочи и, че дори да е изрекъл репликите, които му се вменяват, то това в никакъв случай не е от рода на тежките нарушения на трудовата дисциплина, за да обоснове това наказание.

Навежда доводи, че ищецът не е познавал прокурорът и не е искал да покаже неуважение, спрямо него, а както всички лица да бъде вписан в книгата за посещенията. Твърди и, че преди да се наложи наказанието е следвало да се отчете тежестта на деянието, налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя да се наложи най – адекватното наказание.

Навежда и пространни доводи във връзка с тезата си, че не е спазен срокът за налагане на наказанието, тъй като приема, че датата на откриване на нарушението не е 07.12.2016 г, а е на 08.07.2016 г. когато наказващия орган се е запознал с депозирания сигнал. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.

В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника по делото. Счита, че предявения иск е неоснователен. Навежда доводи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, а именно – Директора н.О.н.М.П. който на основание чл.159, ал.2 от ЗМВР е работодател на лицата, работещи по трудово правоотношение. Счита, че заповедта съдържа всички необходими реквизити и е добре мотивирана, тъй като в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който е наложено наказанието. Сочи, че ищецът е запознат и лично срещу подпис на 15.09.2016 г. със справката и материалите към нея. Твърди, че при издаването на заповедта не са допуснати процедурни нарушения, тъй като е издадена в срока по чл.194 КТ.

Излага, че като дата на откриване на нарушението следва да се има предвид 07.12.2016 г., на която дата Директора се е запознал с допълнителната справка от извършената проверка ******. Счита, че двумесечният срок не е изтекъл, дори ако се вземе като начална дата 17.08.2016г., датата на която директора н.О.н.М.- П. се е запознал със справка ****** когато за пръв път при него са постъпили всички материали от извършената дисциплинарни проверка и назначената комисия е излязла с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като съгласно разпоредбата на чл.194, ал.З сроковете по чл.194, ал.1 за налагане на дисциплинарните наказания не текат през времето, през което служителят е бил в законоустановен отпуск. Сочи, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 20.09.2016г. до 30.11.2016г. общо 60 дни и платен годишен отпуск за периода 10.08.2016г.- 31.08.2016г. - 22 дни и за 14.09.2016г.

— 1 ден или платен годишен отпуск общо 23 дни. Счита, че сборът на тези дни следва да бъде приспаднат във връзка със сроковете по чл.194, ал. 1 от КТ.

Твърди, че не е изтекъл и едногодишният срок по чл.194, ал.1 от КТ от извършване на нарушението, тъй като същото е извършено на 08.07.2016г., Излага, че заповедта е връчена лично и срещу подпис на ищеца на 08.12.2016г., като той лично е отбелязал, че е получил копие от заповедта и е подписал и декларация, че на тази дата не се намира в законоустановен отпуск от какъвто и да е вид. Твърди, че е спазена е и разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ и преди да се пристъпи към издаване на заповедта за уволнение са приети писмените обяснения на служителя и са събрани и оценени ново посочените от него доказателства, като е налице е резолюция на директора н.О.н.М.- П. от 21.09.2016г. в тази насока. Предвид изложеното счита, че заповедта е законосъобразна и при издаването й не са допуснати процедурни нарушения, които могат до доведат до нейната отмяна. Извършеното дисциплинарно нарушение е безспорно доказано от събраните в хода на дисциплинарната проверка писмени доказателства, като нарушените законови разпоредби са изписани в заповедта съответстват на извършеното нарушение. Навежда доводи, че от представените с преписката доказателства е видно, че служителят е бил запознат лично и срещу подпис с длъжностната си характеристика /представен протокол от 28.08.2015г./, както и с етичния кодекс за поведение на служителите от държавната администрация / протокол от 28.08.2015г./. От друга страна кодексът е и обнародван в ДВ бр.53/22.062004г. и с постъпването си на работа в МВР Б. е бил длъжен да се запознае с разпоредбите му.Въз основа на изложеното счита, че възраженията, посочени в исковата молба и допълнителната уточняваща молба от 02.02.2017г. относно незаконосъобразността на издадената заповед за уволнение са неоснователни и моли съда да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че ищецът не е доказал, че след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с О.н.М.- П.- 08.12.2016г. е останал без работа, дори напротив, налице е признание на факта, че е започнал работа в друга фирма, чието име не е посочил. Излага, че за твърдения период в който твърди, че е останал без работа са не 20, а 14 календарни дни, от които само 10 работни. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск. В нарочна писмена защита мотивите, на която се преповтарят с изложеното в о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е проведена законосъобразно, както и, че заповедта съдържа всички необходими реквизити. Сочи, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, тъй като заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушителя. Поддържа и становището си, че за дата на откриване на нарушението следва да се има предвид -07.12.2016 г., на която дата директорът на ОД на МВР се е запознал с допълнителната справка от извършената проверка. Твърди, че за дата на откриване на нарушението не следва да бъде вземана предвид датата 08.07.2016 г., на която е подаден сигналът от прокурор А., тъй като към този момент не са били събрани доказателства за вината на ищеца и за тежестта на нарушението. Сочи и, че сроковете за налагане на дисциплинарно наказание не текат докато работникът е в отпуск, а същият в периода от 10.08.2016 г. до 30.11.2016 г. е бил в платен отпуск или отпуск, поради временна нетрудоспособност. Навежда и пространни доводи, че не е изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението. Твърди и, че извършеното дисциплинарно нарушение е безспорно доказано. Подробно описва възприетата от сформираната комисия фактическа обстановка и излага пространни мотиви кои свидетелски показания следва да се кредитират. Счита, че по делото са ирелевантни показанията на свидетеля Д. относно пропусквателния режим, тъй като в тяхна тежест е да установят, че ищецът е нарушил чл.17, ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Твърди, че ищецът е следвало при създалата се ситуация да запази самообладание, да се държи учтиво и да не допуска възникване на конфликтни ситуации, вкл. и да се стреми да избягва такива. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения по делото Трудов договор ****** че между страните по делото е сключен трудово договор по силата, на който работодателят е възложил, а работникът се е съгласил да изпълнява длъжността сътрудник, охрана / Второ районно управление ***/.

Посочен е и характерът на работата – съгласно длъжностна характеристика ****** утвърдена със Заповед рег. ****** по утвърден график.

Видно е от представената по делото ******. на директора на ГД „Национална полиция“, че е утвърдена типова характеристика за длъжности в ОДМВР, считано от датата на заповедта, а именно: сътрудник охрана с ******

От представената типова характеристика на длъжността „сътрудник, охрана“ се установява, че в нея са регламентирани основните задължения на ищеца, сред които са: не допуска грубо отношение в контактите си с гражданите; изпълнява задълженията си в определената му за обход територия до приключване на работната му смяна; при осъществяване на пропускателен режим в обект, изпълнява задълженията си в съответствие със специфичните изисквания; да спазва законите, наредбите, инструкциите, правилниците, заповедите, разпорежданията, реда и дисциплината, свързани с пряката му служебна дейност.

От представения по делото

Протокол от 28.08.2015 г. се установява, че ищецът се е запознал с длъжностната характеристика.

Представен е и протокол, с който К. Б. декларира, че се е запознал с: ******. относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или др. упойващи вещества; етичен кодекс за поведение на служителите в държавната администрация; раздел ІV от Инструкция №8121з-782/02.07.2015 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебни карти.

Разпечатката съдържа 24 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f733e83a-a0d7-49ac-b8dd-b3b7db8ddc1e