Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 19.01.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 291/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
19.01.2025
В сила
04.02.2026
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. С., 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Илка Й. И. като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100291 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявените от Г. К. И. (К.), М. К. К., П.

М. К., със съгласието на нейната майка Г. К. К. и от Г. К. К. като МЗП на Д. Г.

К. искове против ЗАД "О.", ЕИК ....., за заплащане на обезщетение за претърпени от първите двама, неимуществени вреди, в размер на по 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2024 г.; в размер на 100 000 лв. за третата ищца и в размер на 50 000 лв. за четвъртия ищец, ведно със законна лихва върху тези искове, считано от 19.04.2024 г., до окончателното изплащане, които неимуществени вреди са им причинени поради смъртта на И.М. К. – син на първите двама и брат на последните двама ищци, настъпила в резултата на ПТП на 26.08.2023 г. в с. С., общ. Т., на ул. „Г.Д.“ до дом № 2, настъпило по вина на Й. З. З., при управление на МПС, марка „А.“, модел „А4“, с peг. № .......

Исковите молби,подадени от всеки от ищците са били образувани в отделни производства, като с определение № 824 от 07.11.2024 г. са обединени за постановяване на общо решение по тях, гр. д. № 291/2024 г. и гр. д. № 294/2024 г. – и двете по описа на Сл. окръжен съд, съответно от Г. К. К. КМЗП на малолетния Д. Г. К. като брат и лично от нейно име – като майка, на И.М.

К..

С определение № 855 от 18.11.2024 г., съединените по гр. д. № 291/2024 1 г. на СлОС искове, са съединени за постановяване на общо решение по тях, с гр. д. № 292/2024 г. по описа на СлОС – по предявените от М. К. К. и с гр. д. № 293/2024 г. на СлОС – по предявенити от П. М. К. със съгласието на нейната майка – Г. К. И. (К.), всички под общ № 291/2024 г. по описа на СлОС, предвид общия и за четирите искови молби деликт, залегнал в основанието на предявените искове, а именно – причиняването на смъртта на И.М. К. в ПТП на 26.08.2023 г.

Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:

На 26.08.2023 г. в с. С., общ. Т., на ул. „Г.Д.“ до дом № 2 при управление на МПС, марка „А.“, модел „А4“, с per. № ......, водачът Й. З. З., нарушил правилата за движение, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като движейки се със скорост около 121 км/ч., представляваща превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост в населено място е предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на И.М. - син на Г. К. И. (К.) и М. К. К., и е брат на П. М. К. и Д. Г. К..

Загубата на И.М. К. в живота на ищците им причинила в безкрайни психични и физически болки и страдания, които те били принудени да търпя сега и за в бъдеще.

В тази връзка ищците предявели претенции пред застрахователя "О.", ЕИК ....., ответник по настоящото дело, първите двама ищци на 26.02.2024 г., а последните двама – на 19.04.2024 г, но към днешна дата застрахователят не е изплатил обезщетения, каквито ищците считат за справедливи в размера на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ЗАД "О.", ЕИК ....., е подал отговор по подадените искови молби, в които са въведени общи възражение за неоснователност и недоказаност, както следва:

Поддържа се възражение за съпричиняващо – виновно, поведение от страна на пострадалия И.М. К., което било в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия, който е допуснал нарушение по чл. 137, ал. 1 ЗДвП и чл. 188, ал. 1 ППЗДвП, като не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто се твърди, че автомобилът е бил оборудван фабрично.

Общо по отношение на всички претенции се поддържа възражение за несъобразяване с принципа за справедливост, които в претендираните размери 2 биха довели до неоснователно обогатяване с оглед икономическите условия в страната и конкретните обстоятелства по случая.

Поддържа се възражение за принос от страна на Г. и М. К.и като родители на пострадалия, които не са упражнявали добросъвестно подходящ родителки контрол върху поведението на непълнолетния пострадал, съгласно чл. 123 СК.

По отношение на ищците – Д. Г. К. и П. М. К. се оспорват обстоятелствата относно тяхната активна легитимация по предявените искове, съобразно установените в ТР №1/21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС – да е била създадена към момента на смъртта трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия, особена близост и привързаност с него, която да е станала толкова силна, че смъртта на техния брат да им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка) и те да са търпели от това продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Поддържа се и възражение по отношение на началния момент на претендираното обезщетение за забавено плащане, каквото се дължи от датата, на която изтича срока за определяне на обезщетение от страна на застрахователя или за отказ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по предвидения от закона ред. Съответно се твърди, че към датата на предявяване на претенциите по съдебен ред, застрахователят – ответник, не е изпаднал в забава.

Не се оспорва между страните, че вината на деликвента е установена с влязлата в сила присъда по НОХД № 177/2024 г. на Сл. окръжен съд, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП.

В с. з. за всички ищци се явява представител по пълномощие – адв. Ст.

К., който от името на доверители си поддържа предявените искове.

За ответното застрахователно дружество се явява представител по пълномощие – адв. Н. Ш., който поддържа въведените с отговора на исковата молба възражения в оспорване основателността и размера на предявените искове.

3

Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна съдът приема следното:

С влязла в сила Присъда № 10 от 26.04.2024 г. по НОХД № 177/2024 г. по описа на СлОС, Й. З. З., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че: на 26.08.2023 г., в с. С., общ. Т., на ул. „Г.Д.“, до дом № 2, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „А. А4“ с peг. № ......, негова собственост, с посока на движение от изток на запад, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство, категория „В“ е забранено да превишава в населено място скорост от 50 км/ч“, като движейки се със скорост около 121 км/ч, представляваща превишение с над 50 км/ч на разрешената скорост в населено място, в зоната след ляв завой, изгубил контрол на управление над автомобила, предизвиквайки ПТП и по непредпазливост причинил на пътуващите в същото МПС: смъртта на И.М. К.

ЕГН: ********** от гр. Ш., общ. Т., както и три средни телесни повреди на трето, неучастващо по настоящото дело лице, поради което на основание чл.

343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чл.

54 и чл. 58а, ал. 1 НК, е осъден на три години и четири месеца „лиаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл.

343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, а МПС - „А. А4“ с рег. № ......, на основание чл. 343, ал. 5 НК е отнето в полза на държавата.

И четиримата ищци в настоящото производство са били конституирани и са участвали като „частни обвинители“ в наказателното производство по НОХД № 177/2024 г. по описа на СлОС.

Към 26.08.2023 г., пострадалият И.М. К., роден на 06.02.2007 г. е бил на 16 годишна възраст.

От представените удостоверения за раждане - № 54 от 09.01.2019 г. – за Д. Г. К. и № 1556 от 03.07.2008 г. за ищцата П. М. К. е видно, че същите са родени от майка – ищцата Г. К. К., а ищецът – М. К. К. – баща на пострадалия И.М. К. е баща на ищцата П. М. К.. Произходът на ищеца Д. Г. К. от И. М. К., респективно – обстоятелството, че е пълнокръвен брат на И. М. К., не е установено по надлежния ред, но с оглед обясненията на ищците Г. К. К. и М.

К. К., както и от показанията на разпитаните свидетели: В. И.ов и К. К., е 4 несъмнено, че същият е отглеждан от М. К. К. като негов син, заедно с останалите сиблинги.

Във връзка с гореизложеното се налага извод, че между Д. Г. К. и П. М.

К. от една страна и пострадалия – И. М. К. са били изградени отношения, характерни и отговарящи на типичните за българската народопсихология и култура отношения между братя и съответно - брат и сестра.

Като най-голям по възраст измежду сиблингите, И. М. К. е е помагал на родителите си в отглеждането им. Както за сестра си П., така и за брат си Д., пострадалият И. М. К. се е грижил, в отсъствие на родителите си в ежедневието, докато са били на работа, играел е с тях, придружавал до училище сестра си. Единствените по-конкретни действия, които посочват свидетелите са, че И. М. К. ги е пазел и е играел с тях. В показанията на свидетелите не се съдържат данни за полагането на заместващи – под формата на издръжка и възпитание, грижи за по-дълъг период, което да е придало значение на привързаността между децата, което да се различава от типичното за биологичната родствена връзка между тях. При продължително отсъствие на родителите, основните грижи за отглеждането им са били полагани от техните баба и дядо, във връзка с което, като съдът приема, че полаганите от И. М. К. грижи спрямо неговите сестра и брат, за които свидетелстват разпитаните В. И.ов и К. К., се изразяват в наглеждане на по-малките сиблинги от страна на пострадалия в ежедневието. В такава насока са включително обясненията на Г. К. и М. К., които във връзка с отношенията между децата им, говорят за придружаването на П. М. К. от брат й И. М. К. от и до училище, а в отношенията му с Д. (който към 26.08.2023 г. е бил на 4 годишна възраст) посочват, че го е пазил и е играел с него, като тези грижи, както посочва Г. К. К., И. М. К. е полагал по нейна поръка.

От обясненията на ищците Г. и М. К.и и показанията на свидетелите се установява, че П. и Д. страдат от загубата на своя брат, което страдание обаче няма данни да е абнормно, още повече, че към момента на подаване на исковата молба е изминал период от по-малко от година, спрямо датата на смъртта му – 26.08.2023 г., през което време, очакването на малолетния Д. брат му да се завърне и невъзможността отсъствието да се преживее като загуба, е поддържано от самите родители.

Показанията на свидетелите относно създадено от страна на ищцата П.

5

М. К. свое семейство и раждането на дете, са противоречиви. Поради противоречието и подари липсата на представен акт за раждане, от който да се установи, че ищцата е родила дете, съдът приема твърдението на ответника в такава насока за недоказано.

Безпротиворечиво от показанията на свидетелите се установява, че Г. К.

К. и М. К. К. преживяват тежко загубата на своя първороден син. Отглеждалия са го в семейството си с типичната обич и синовност; разчитали са на него да им помага в отглеждането на по-малките им деца; възлагали са върху него надежди за по-добър социален живот и грижи в старостта им.

Относно задължението за полагане на грижи и надзор от страна на ищците Г. и М. К.и, като негови родители, както от техните обяснения, така и от показанията на свидетелите Й. З., В. И.ов и К. К. се установява, че пострадалият И. М. К. не е уведомявал родителите си за намерението си да отиде в друго населено място. Уведомил е родителите си, че отива в центъра на гр. Ш.. Вместо това се е качил в управлявания от деликвента Й. З. автомобил, по настояване на последния. Отсъствието на пострадалия от дома на родителите му вечерта (около 20.00 ч.), последните са приели като обичайно и свързано с намерението на последния да си купи ръкавици, в центъра на гр. Ш. и няма дадено от тяхна страна съгласие, за пътуването му извън града с автомобил, управляван от виновния Й. З..

От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено от експертите – др Т. Ч. и инж. Доц. Д-р Х. У. се установява по несъмнен начин, че причината за настъпване на смъртта на И.М. К. е получената от него вследствие настъпилото на 26.08.2023 г. ПТП, като пътник на задна седалка, съчетана травма с обхващане предимно на дясната половина на гръдния кош, с тежко засягане на десния бял дроб, с травматични увреждания на корема и разкъсване и размачкване на черния дроб, от която е изпаднал в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок. Най-силни са уврежданията отпред, отдясно в областта на гръдния кош и дясната половина на корема и черния дроб, които отговарят на удряне на травмираните области по вътрешното обзавеждане в лекия автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се части на автомобила, вследствие хлътването на дясната задна врата към салона на автомобила и притискането на тялото на пострадалия отдясно и отпред. Всички десни ребра са с многофрагментарни 6 счупвания, с множество костни фрагменти, които са пробили са меките тъкани и са проникнали в гръдната кухина. Причинено е разкъсване и размачкване на белия дроб – отпред и отстрани, като са изразени и са по-тежки тези в десния бял дроб.