Решение № 399 от 18.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000556 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №297 от 25.06.2025 г.,постановено по т.д.№671/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъдено ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД ЕИК 203066057 със седалище и адрес на управление гр. София 1303, ул. „Шар планина“ № 35, да плати на С. Б. Н. ЕГН **********, от гр. *******, ул.

„*******“ № 5, ет. 5, ап.13, съдебен адрес гр. ***** 1000, пл. „********“ № 2, сграда „***** ***** ******“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 180 000лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т. В. Н., настъпила в резултат на ПТП, станало на 13.05.2024г., около 03.20 часа, в гр. Пловдив на бул. „Руски“ № 35, причинено от К.А.Е. ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. №**********, застрахован при ответника по полица №****************, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 21.06.2024г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главница за разликата над присъдения размер от 180 000лв. до претендирания от 300 000лв.

Наред с това,с горното решение е осъдено ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,ЕИК 203066057 да заплати на В. П. Н.,ЕГН **********, от гр. *******, ул.

1

„*******“ № 5, ет. 5, ап.13, съдебен адрес гр. ***** 1000, пл. „********“ № 2, сграда „***** ***** ******“, ет. 3, чрез адв. Н. Д., сумата от 180 000лв. /сто и осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му Т. В. Н., настъпила в резултат на ПТП, станало на 13.05.2024г., около 03.20 часа, в гр. Пловдив на бул.

„Руски“ № 35, причинено от К.А.Е. ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, с рег. №**********, застрахован при ответника по полица №****************, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 21.06.2024г. до изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главница за разликата над присъдения размер от 180 000лв. до претендирания от 300 000лв.

С решението от 25.06.2025 г. на ОС-Пловдив ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,ЕИК 203066057 е осъдено още да плати на Окръжен съдПловдив държавна такса в размер на 14400 лв. и разходи за вещи лица от 1500лв., общо 15 900лв. /петнадесет хиляди и деветстотин лева/,а на адвокат Н. Н. Д.,ЕГН ********** от ШАК, личен номер **********, служебен адрес гр. *****, 1000, площад „********“, сграда „***** ***** ******“, ет. 3,е осъдено да плати сумата от 16 000лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща възнаграждения от по 8000лв. за предоставена безплатна правна помощ и защита по делото на С. Б. Н.,ЕГН ********** и на В. П.

Н.,ЕГН **********, и двамата от гр. *******, ул. „*******“ № 5, ет. 5, ап.13.

Освен това,с горното решение са осъдени С. Б. Н.,ЕГН ********** и В.

П. Н., ЕГН **********,да платят на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД,ЕИК 203066057 разноски по делото за отхвърлената част от исковете в размер на 360лв. /триста и шестдесет лева/.

Срещу описаното решение на ОС-Пловдив са подадени въззивни жалби както от ищците,така и от ответника в първоинстанционното производство.

С въззивната жалба на ищците В. П. Н. с ЕГН ********** и С. Б. Н. с ЕГН **********,подадена чрез общите им пълномощници адв. Н. Д. и адв.

Б.А.,първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която са отхвърлени исковете на жалбоподателите по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над присъдените суми от по 180 000 лв. до претендирания от всеки от тях размер от по 300 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,произтичащи от смъртта на дъщеря им Т. В. Н. с ЕГН **********,настъпила на 13.05.2024 г. в резултат на ПТП от същата дата,станало в гр.Пловдив на бул. “Руски”№35,причинено от К.А.Е. ЕГН **********,като водач на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж 2

Роувър“, с рег. №**********, застрахован при ответника по полица №****************,ведно със законната лихва върху всяко обезщетение,считано от 21.06.2024 г. до окончателното му изплащане.

Жалбоподателите В. Н. и С. Н. твърдят,че в обжалваната от тях част първоинстанционното решение е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Позовават се на нарушение на чл.52 от ЗЗД и въведения с нормата обществен критерий за справедливост,както и на противоречие на решението с трайната практика на ВКС при определяне на справедливо обезщетение за овъзмездяване на претърпени от деликт неимуществени вреди.Считат,че определените от съда размери на обезщетението не са справедливи в конкретния случай и не са съобразени със съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД.Твърдят,че решаващият състав не се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС №4/1968 г.,като в този смисъл не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти,имащи значение за справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Поддържат още,че при преценката за справедливия размер на обезщетението не е отчетен целия доказателствен материал и посочват в жалбата си обстоятелства,които считат,че съдът не е преценил правилно и не им е отдал необходимото значение при преценката за справедливия размер на обезщетението за всеки от ищците.Жалбоподателите заявяват още,че в обжалваната отхвърлителна част решението на ОС-Пловдив е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,защото решаващият съд не е изпълнил в достатъчна степен задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства,които имат значение за определяне размера на причинените неимуществени вреди и съответно дължимото н;за тях обезщетение.В този смисъл твърдят,че решението е и необосновано,поради нарушаване правилата на логическото мислене,опитните правила и каузалните връзки,дадени в науката.

Считат,че не е отчетена степента на преживяваните от тях отрицателни емоции вследствие смъртта на дъщеря им,близката им връзка с нея,привързаността между тях,както и че не е отчетено бъдещото развитие на тези емоции,сигурните болки и страдания,които ще ги съпътстват до края на живота им поради смъртта на тяхната дъщеря.

3

Жалбоподателите В. и С. Н.и поддържат и довода,че първоинстанционният съд,при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди не е преценил действащите застрахователни лимити,увеличаващият се инфлационен индекс и социалноикономическите условия в страната към момента на приключване на съдебното дирене.По-конкретна обосновка на този довод са съдържа в т.3.1.т.3.3 от въззивната жалба.

В обобщение,въз основа на изложените в жалбата аргументи,твърдения и обстоятелства,жалбоподателите-ищци молят да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната от тях отхвърлителна част и да се постанови друго решение,с което да бъдат уважени предявените от тях искове за разликата над присъдените им по 180 000 лв. до претендирания от всеки от тях размер от по 300 000 лв.,ведно със законната лихва върху всяко обезщетение,считано от 21.06.2024 г. до окончателното му изплащане.Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски,в това число адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.А. на основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по тази жалба-ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД с ЕИК 203066057,не е подал писмен отговор на същата в установения от закона срок.В открито съдебно заседание на 26.11.2025 г. е изложил становище по жалбата,чрез проесуалния си представител-юрисконсулт И.А.,заявявайки,че оспорва същата жалба като неоснователна.

С въззивната жалба на ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС”АД-гр.София, с ЕИК 203066057,подадена чрез гл. юрисконсулт Х. И.,решение №297 от 25.06.2025 г. на ОС-Пловдив се обжалва в частта,с която са уважени предявените от ищците С. Б. Н. и В. П. Н. осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 100 000 лв. до присъдените по 180 000 лв. за всеки от ищците.

Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваната от него част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.Според него,нарушението на материалния закон се изразява в неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗД и в тази връзка-че присъдените на ищците обезщетения от по 180 000 лв. за неимуществени вреди са прекомерно завишени с оглед принципа за справедливост по посочената норма и трайната съдебна практика.Счита,че претенциите на ищците са неоснователни за сумите над 100 000 лв.,съответно,че решението е 4 неправилно в частта,с която исковете са уважени над тези суми.Отбелязва,че процесните неимуществени вреди са неизмерими в пари и споделя изложените в решението доводи,че следва да се обезщетят преживените емоционални,душевни и духовни травми,като вид вреда на двамата родителиищци,но поддържа,че обезщетенията следва да бъдат съобразени със съдържащите се в ППВС №4/1968 г. задължителни за съдилищата указания по приложението на чл.52 от ЗЗД.

Дружеството-жалбоподател твърди още,че първоинстанционният съд не е отчел и оценил в цялост всички конкретни факти и обстоятелства,относими към определяне на справедливия размер на обезщетенията за претърпените от В. П. Н. и С. Б. Н. неимуществени вреди,както и че не е отчел правилно икономическата коннтура към момента на настъпване на събитието.Счита,че при комплексната оценка на изброените в жалбата критерии,определеният размер на обезщетенията за неимуществени вреди е необосновано завишен.Поддържа,че с оглед вида и характера на доказания вредоносен резултат-доказаните по делото по вид,характер,обем и продължителност изживени болки и страдания от загубата на дете,а и с оглед социалните и икономически условия в страната,справедливият размер на обезщетението за всеки от двамата ищци възлиза на сумата от 100 000 лв.Това,според жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство,е обезщетението,което би било най-разумно и реално дължимо,при спазване на принципа за забрана за обогатяването на увредените лица.

И въз основа на изложените аргументи, дружеството-жалбоподател моли да бъде постановено решение от настоящата инстанция,с което да бъде отменено в обжалваната от него част решение №297/25.06.2025 г.,постановено по т.д.№671/2024 г. по описа на ОС-Пловдив и да се отхвърли всеки от предявените искове за сумата над 100 000 лв. до присъдените 180 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика.Моли да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции,включително юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок ищците В. П. Н. и С. Б. Н. като въззиваеми по жалбата на ответника-застраховател са подали писмен отговор на тази жалба.В същия отговор,подаден чрез общите им пълномощници адв. Н. Д. и адв. Б.А.,ищците са изложили становище,че оспорват изцяло жалбата на застрахователя като неоснователна и необоснована.Считат,че решението в обжалваната от ответника част не страда от визираните в жалбата пороци,поради което молят 5 същата да бъде оставена без уважение.Конкретни доводи в тази насока развиват в отговора си.Заявили са и искане за присъждане на разноски и адв. възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА за процесуално представителство и защита срещу въззивната жалба на ответника.

От страните не са представени писмени доказателства в настоящото въззивно производство и не са направени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете въззивни жалби са допустими,тъй като всяка от тях е подадена от страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес да обжалва конкретното решение в съответно атакуваната му част и при подаване на всяка жалба е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Разпечатката съдържа 39 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f733732a-7456-49c9-9e2b-5f72673e1295