Решение № 5931 от 24.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5931 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело № 20251100509569 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15189 от 05.08.2024 г. по гр.д. № 50339/2021 г. Софийският районен съд е осъдил Т. И. П. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 352,69 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата 9,09 лв., представляваща неплатени суми за дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил исковете за: главница за топлинна енергия – за разликата до пълния предявен размер от 840,91 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.08.2018 г.; за главница за дялово разпределение – за разликата до пълния предявен размер от 20,28 лв. и за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г., като погасени по давност и неоснователни; за мораторна лихва в размер на 89,40 лв., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г., и за мораторна лихва в размер на 4,82 лв. върху главница за дялово разпределение от 30.03.2018 г. до 17.02.2021 г.

Всяка от страните и осъдена да заплати на насрещната страна разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата Т. И. П. в частите, с които е признато за 1 установено, че дължи на ищеца сумата 352,69 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., и сумата 9,09 лв. - неплатена сума за дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на иска до окончателното погасяване.

В жалбата се излага възражение, че ответницата не дължи исковите суми, тъй като по време на процеса /на 05.02.2024 г./ е заплатила сумата 527,63 лв., с което били погасени всички претендирани вземания, за които не е изтекла погасителната давност.

Изтъква се, че още с отговора на исковата молба било направено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца за периода от 01.05.2017 г. до 17.02.2018 г. – в общ размер на 427,78 лв., като тази сума била извадена от общата искова претенция от 955,41 лв., а разликата от 527,63 лв. била изплатена от ответницата на 05.02.2024 г. Счита, че е изплатила повече от дължимото, поради факта, че върху цялата главница са начислени както мораторна лихва до 17.02.2017 г. така и сума за дялово разпределение, които не са приспаднати в срока на погасителната давност. Излага се възражение, че съдът погрешно е признал плащане само в размер на 50,91 лв., вместо платената сума от 527,63 лв. Иска се решението да се отмени в обжалваната му част и да се постанови друго, с което исковете се отхвърлят.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД не е взело становище по жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Т. И. П. искове за осъждане да му заплати сумата 840,91 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в имот с адрес гр. София, ж.к ****, аб. № 4000281130/293763, в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; сумата 89,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г.; сумата 20,28 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г.; сумата 4,82 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 30.03.2018 г. до 17.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, считано от предявяване на иска до изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на описания топлоснабден имот и на това основание е клиент на топлинна енергия по смисъла на 2 чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че в имота през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е доставяна топлинна енергия, която не е била заплатена.

В писмения си отговор ответницата заявява становище за частична основателност на предявените искове. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, претендирани за периода от 01.05.2017 г. до 17.07.2018 г., в общ размер от 427,78 лв., както и за съответните лихви върху тази сума. Заявява, че признава частично иска за сумата 527,63 лв. общо за периода от 17.02.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно с мораторните лихви до 17.02.2021 г., която сума съставлява разликата от цената на исковете и сумата, влизаща в погасителната давност /955,41 лв.

-427,78 лв.=527,63 лв./.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем сървисис” ЕООД, което е заявило становище за основателност на исковете.

В първото по делото съдебно заседание на 08.02.2024 г. ответницата е представила разписка за платена от нея на 05.02.2024 г. в полза на ищеца сума от 527,63 лв., като основание за плащането е посочено „плащане по гр.д. № 50339/2021 г. на СРС“. В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че внесената от ответницата сума от 527,63 лв. представлява частично плащане по заявените претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца исковите суми, представляващи неплатена цена на доставена топлинна енергия за посочения период, цена на услугата дялово разпределение и мораторни лихви върху сумите за топлинна енергия и дялово разпределение.

По делото не се спори, че в процесния период ответницата е била собственик на процесния имот, който е бил топлоснабден. В това си качество тя е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е била длъжна да заплаща цената на доставяната топлинна енергия. Не спорно също, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия.

Съгласно приетото като неоспорено заключение на комплексната съдебнотехническа и счетоводна експертиза, за процесния период от м. 05.2017 г. до м.04.2019 г. стойността на начислената на ответника топлинна енергия е в общ размер на 765,54 лв., а стойността на начислената такса дялово разпределение е общо 22,63 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г.

Ответницата не е изложила възражения срещу стойността на начислената от 3 ищеца топлинна енергия за процесния период. Наведените от нея възражения са, че част от претендираните вземания са погасени по давност, а непогасените по давност вземания са заплатени изцяло с плащане, извършено в хода на делото.

Вземанията за стойността на доставена топлинна енергия са периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна енергия с начален момент 01.05.2017 г., а исковата молба е подадена на 30.08.2021 г. Така погасени по давност са всички задължения на ответника за доставена топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила към 29.08.2021 г., а това са задълженията за периода от м.05.2017 г. до м.07.2018 г. Съгласно заключението на ССчЕ, начислените суми за топлинна енергия за този период възлизат общо на сумата 325,20 лв. Предвид погасяването по давност на вземанията за топлинна енергия за този период, начислената сума от 325,20 лв. не се дължи от ответницата. Съответно, недължимо като погасено по давност е и претендираното вземане за мораторна лихва върху погасената по давност главница, начислено за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г. върху главница от 325,20 лв., възлизащо съгласно изчисленията на вещите лица на сумата 34,68 лв. Погасено по давност е и вземането за цената на дяловото разпределение за периода от м. 01.2018 г. до м. 07.2018 г., възлизащо съобразно експертното заключение на сумата 9,76 лв.

С оглед на горното, не са погасени по давност вземанията за: главница за топлинна енергия за периода от м.08.2018 г. до м. 04.2019 г., възлизащи на сумата 440,34 лв.; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия върху сумата 440,34 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г., възлизаща на сумата 47,90 лв.; както и вземането за дялово разпределение за периода от м.08.2018 г. до 30.04.2019 г., възлизащо на сумата 10,52 лв. Така общият размер на дължимите от ответницата суми за главница за топлинна енергия за периода от м.08.2018 г. до м. 04.2019 г., за мораторна лихва върху дължимата главница за периода от 15.09.2018 г. до 17.02.2021 г. и за главница за дялово разпределение периода от м.08.2018 г. до 30.04.2019 г., възлиза на сумата 498,76 лв.

В хода на делото ответницата е заплатила на ищеца сума в общ размер от 527,63 лв., с което е погасила изцяло дължимите от нея суми за главница за топлинна енергия, дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Като факт, настъпил след предявяване на иска, извършеното в хода на делото плащане следва да се вземе предвид при решаване на спора, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед на това и предвид пълното погасяване на всички дължими от ответницата задължения, предявените искове са неоснователни.

С оглед на горното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните му части, с които ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 4

352,69 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м.09.2018 г. до м.04.2019 г., и сумата 9,09 лв. - неплатена сума за дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от предявяване на иска до окончателното погасяване, и вместо него се постанови друго за отхвърляне на исковете в тези им части.

Независимо от извода за неоснователност на исковете, предвид факта, че ответницата е дала повод за завеждане на делото /извършила е плащане след предявяване на иска/, същата следва да понесе направените от ищеца разноски съразмерно на погасената чрез плащане част от претенциите. Ищецът е направил разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 300 лв., при което дължимата от ответницата част от тези разноски възлиза на сумата 144 лв. Същата дължи на ищеца и съответна част от юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на 100 лв./, равняваща се на 48 лв. Или общият размер на дължимите от ответницата разноски за първата инстанция е в размер на 192 лв., с оглед на което обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която тя е осъдена да заплати на ищеца разноски - за горницата над дължимия размер от 192 лв. до присъдения размер от 304,82 лв.

С оглед уважаването на въззивната жалба и направеното от въззивницата искане, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да й заплати сторените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /255,65 евро/.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15189/05.08.2024 г. по гр.д. № 50339/2021 г. на Софийски районен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ, с които Т. И. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 352,69 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата 9,09 лв., представляваща неплатени суми за дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.08.2021 г. до окончателното погасяване, както и в частта за разноските, с която Т. И. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски - за разликата над дължимия размер от 192 лв. до присъдения размер от 304,82 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: