Определение № 2570 от 19.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2570 гр. София, 19.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Членове:

Христо Лазаров

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502310 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 407, ал. 1 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 101708/29.07.2026 г. на "СиЕйч (Люксембург)" САРЛ (CH (Luxembourg) SARL), частно дружество с ограничена отговорност, рег. № В289822 в Търговския и дружествен регистър на Люксембург, със седалище и адрес на управление в гр. Люксембург, ул.

"Никола Бове", № 2А, L-1253 срещу Разпореждане № 6239/17.07.2026 г., по ч.т.д. № 1270/2026 г., на СГС, ТО, VI-18 с., с което е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „ДЕСИТА 81 – Д. Т.“, ЕИК 206443531, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Експериментален“, бл. 44, вх. 3, ет. 7, ап. 19, за сумата 7011.24 евро, договорна лихва за периода 14.11.2022 г. – 01.02.2026 г., на осн. чл. 2.3., б. „а“ и „б“ от Договор за бизнес кредит – кл. № 6986/13.04.2021 г. и за сумата 40581.00 евро, неустойка за забава за периода 14.05.2022 г. – 25.06.2026 г., на осн. чл. 2.3., б. „c“ и „d“ от същия договор, по силата на арбитражно решение от 30.06.2026 г., по арб.д. № 19/2026 г. на Арбитражен съд при Асоциация Български Арбитражен Съд.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Излагат се оплаквания, че съдът е излязъл извън дължимата проверка при произнасянето си по искането, като неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 405 ГПК. Проверката следвало да бъде формална, а проверката за нищожност да се ограничи до обективна, предметна неарбитрируемост на спора, която следвало да произтича от самия акт и представените документи. Неправилна била преценката на съда за наличие на потребителско качество у длъжника. В случая липсвали доказателства за лична, семейна или битова цел на кредита, но и длъжникът изрично бил декларирал обратното. Още сочи, че едноличният търговец по дефиниция е търговец по смисъла на ТЗ и сключването на договор за "бизнес кредит" от регистриран търговец създава оборима презумпция, че сделката е търговска. От друга страна, според частния жалбоподател, самият факт, че лицето е било регистрирано към момента на сключване на договора за бизнес 1 кредит като търговец и е използвало тази своя форма за получаване на финансиране, изключва презумпцията за потребителско качество. Посоченото не се опровергавало и от факта, че средствата били получени по личната банкова сметка на физическото лице, тъй като едноличния търговец не бил отделно юридическо лице от физическото лице и не било нужно да разполага с отделна сметка. Настоява, че наличието на издаден изпълнителен лист по две други производства, за друга част от дължимите суми по същия договор, изключвал потребителското качество на длъжника. Като допълнителен аргумент сочи, че длъжникът не е предявил иск за отмяна на арбитражното решение, участвал е в арбитражното производство и е признал исковите претенции. По същество моли за отмяна на атакуваното Разпореждане и издаване на изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в границите на срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна - молителя в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията на настоящия съд в тази насока са следните:

Производството по ч.т.д. № 1270/2026 г., по описа на СГС, VI-18 с. е образувано по молба на "СиЕйч (Люксембург)" САРЛ (CH (Luxembourg) SARL), частно дружество с ограничена отговорност, с която на осн. чл. 405, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 51 ЗА издаването на изпълнителен лист срещу ЕТ „Десита 81 – Д. Т.“, ЕИК 206443531, въз основа на влязлото в сила осъдително Решение по арб.д. № 19/2026 г. на Арбитражен съд при Асоциация Български Арбитражен Съд.

С атакуваното Разпореждане № 6239/17.07.2026 г., по ч.т.д. № 1270/2026 г., на СГС, VI-18 с., искането обективирано в молбата е отхвърлено.

Произнасянето е обосновано с наличието на потребителско качество на кредитополучателя въпреки посочването в договора, че същият участва при сключването му чрез регистриран ЕТ „Десита 81“.

Произнасянето се преценява като правилно по следните съображения: Поначало в производството по издаване на изпълнителен лист съдът извършва проверка дали документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването му. В случая, с подадената от горното дружество молба е представено арбитражното решение, въз основа на което е поискано издаването на изпълнителен лист - решение от 30.06.2026 г. по арб.д. № 19/2026 г. на Арбитражен съд при Асоциация Български Арбитражен Съд. С него е осъден ответника Д. Т., в качеството й на ЕТ „Десита 81“ да заплати на "СиЕйч (Люксембург)"САРЛ (CH (Luxembourg) SARL), посочените в решението суми, представляващи задължения по Договор за бизнес кредит – кл. № 6986/13.04.2021 г., сключен с „Лено“ АД, ЕИК 203217465, които са били цедирани на ищеца по силата на договор за цесия от 19.11.2024 г.

Така представеното арбитражно решение е редовно от външна страна изготвено е в писмена форма, подписано е и съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА (загл. изм. на Закон за арбитража). Решението е окончателно, като са представени и доказателства за 2 връчването му на страните в арбитражното производство и удостоверение за влизането му в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗА решения. Следователно в настоящото производството съдът има задължение да провери служебно действителността на арбитражното решение, по см. на чл. 47, ал. 2 ЗА, т.е. да провери дали спорът, по който е постановено решението, е арбитрируем. Именно за целите на тази проверка и свързаното с нея установяване на характера на конкретния арбитражен спор, е било оправдано и допустимо съдът да изиска от молителя представянето на договора, послужил като основание на претенцията, с която е бил сезиран арбитражния съд по конкретното арбитражно дело, а и наред с това, отново с оглед извършването на тази проверка, е допустима и осъществената от съда служебна проверка в ТР по партидата на ЕТ "Десита 81", ЕИК 206443531.

За да прецени дали конкретният спор е арбитрируем съдът следва да провери дали става дума за спор с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, защото ако това е така, то арбитражното решение ще е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗА, предвид забраната на чл. 19, ал. 1 ГПК спорове с потребители по § 13, т. 1 от ДРЗЗП да бъдат решавани от арбитражен съд.

Съгласно съдържащата се в посочения параграф легална дефиниция на понятието "потребител", такъв е всяко физическо лице, което придобИ. стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Същевременно по въпроса за съдържанието на понятието „потребител“ е постановено и Решение № 175/25.10.2024 г., по т.д. № 1627/2023 г., на ВКС, II ТО, в което е посочено, че съгл. решение на СЕС от 08.06.2023 г. по дело С570/21 и цитираните в него съдебни актове, разпоредби и съображения от правото на Съюза, в определението за "потребител" следва да се включват и тези физически лица, които са сключили договори с двойна цел, когато търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора. Следователно задължителната практика на Съда на Европейския съюз възприема широкото тълкуване на понятието "потребител", като отдава значение на предназначението на кредита и на това, за какви цели и нужди същият ще се използва – за стопанска или за нестопанска дейност, както и на съотношението между двете, ако целите са смесени.

В случая видно от представения Договор за бизнес кредит – кл. № 6986/13.04.2021 г. кредитополучател е ЕТ „Десита 81 – Д. Т.“, ЕИК 206443531, представляван от Д. Т. в качеството на физическо лице - търговец. Същото физическо лице е посочено в договора и като "солидарен длъжник". При извършена служебна справка по партидата на ЕТ в ТРРЮЛНЦ се установява, че регистрацията на търговеца е извършена с вписване от 22.03.2021 г., т.е. по-малко от месец преди сключването на договора за кредит, с включената в същия арбитражна клауза, предвиждаща, че спорове между страните по договора могат да бъдат разрешавани и чрез арбитраж, като компетентен е определен Арбитражния съд при Асоциация Български Арбитражен Съд. От съдържанието на договора още е видно, че част от кредита е отпуснат целево за: - покрИ.не на таксите на кредитора за юридическо и административно обслужване, - покрИ.не на такса за оценка на имуществото на 3 кредитополучателя, - заплащане на част от задълженията на солидарния и ипотекарен длъжник В. Н. към Столична община за данък върху недвижимите имоти и такса смет, - покрИ.не на задължение на В. Н. за връщане на безлихвен заем. Посочените суми се удържат директно. За следващата част от средствата не се уточнява изобщо с какво предназначение се отпуска съответната сума. По отношение на остатъка от кредита е посочено, че ще бъде преведен по банков път на кредитополучателя, при изпълнение на определени условия, като е посочена банкова сметка с титуляр физическото лице Д. Т.. От разпоредбите на договора не става ясно средствата по кредита да се усвояват от Едноличния търговец в това му качество и във връзка с упражнявана търговска дейност.

От обявяванията по партидата на ЕТ в ТР при АВ не се установява същият да е упражнявал, каквато и да е било "бизнес дейност", от момента на регистрацията си или след отпускане на кредита. Следователно никаква част от така предоставения кредит не е била предназначена и не е послужила за осъществяване на търговската дейност на физическото лице Д. Т. като ЕТ.

Формалната регистрация като ЕТ (възможен е извода да е извършена за нуждите на кредитирането и с цел заобикаляне на императивните разпоредби за защита на потребителите), посочването на това нейно качество при сключването на договора за кредит, както и наименованието на договора ("за бизнес кредит") не са достатъчни да обусловят извода, че не се касае за договор, сключен с потребител, съгласно вложеното в това понятие съдържание.

Изложеното прави възможен извода, че въпреки посоченото търговско качество на физическото лице – кредитополучател, последното има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП и следователно представеното арбитражно решение е постановено по спор, който е неарбитрируем, което е основание за нищожност на арбитражното решение, на осн. чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража. Искането за издаване на изпълнителен лист подлежи на отхвърляне.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да бъде посочено, че доколкото преценката за наличие на потребителско качество на кредитополучателя се извършва въз основа на съдържанието на договора и към момента на сключването му, представената декларация от Д. Т. не следва да бъде ценена. Отделно с нея се въвеждат факти в настоящото едностранно производство и същата има характер на писмени свидетелски показания.

Следва да бъде посочено и, че обстоятелството, че за част от сумите по същия договор са издадени изпълнителни листи, не отменя задължението на съда да извърши вменената от ГПК проверка за нищожност на постановеното арбитражно решение.

В заключение обжалваното разпореждане на СГС, с което е отказано издаването на изпълнителен лист, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ: