Решение № 608 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500670 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№9297/02.03.2026г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, ищец в първоинстанционното производство, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал ,,Победа“, ул. ,,Ген. Владимир Вазов“ № 3, чрез юрисконсулт Владимира Алексиева срещу решение №331/11.02.2025г., постановено по гр.д.№2077/2025г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил А. Т., ЕГН **********, от ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от общо 44.62 евро /87.27 лв./, представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обекти – с абонатен № 225847, находящи се на адрес: *** /партер/ – магазини № 3 и № 4, както следва: 0.78 евро/1.53 лв./ по данъчна фактура № 0043069828/25.02.2022г., издадена за магазин № 4 за периода 01. – 24.01.2022г.; 36.17 евро /70.74 лв./ по данъчна фактура № 0047569371/26.08.2024г., издадена за магазин № 3 – за периода 01.02.2022г. – 13.08.2024г., и 7.67 евро /15 лв./ по данъчна фактура № ********** от 25.09.2024г., издадена за магазин № 3 – за периода от 14.08. до 16.09.2024г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2025г. до окончателното й изплащане; сумата от общо 2.43 евро /4.76 лв./, обезщетения за забавено плащане за времето от 28.03.2022г. до 09. 02.2025г., както и сумите 38.52 евро /75.33 лв./, разноски по делото и 25 евро – юрисконсултско възнаграждение, като за разликите до пълните им предявени размери: от 149.45 евро /292.30 лв./ за главницата, в това число – за 56.69 евро /110.87 лв./ по фактура №;0043069828/ 25.02.2022г. и за 48.14 евро /94.16 лв./ по фактура № 0047569371/26.08.2024г., начислени за предоставените в периодите, 1 съответно: от 13.07.2017г. до 31.12.2021г. – за магазин № 4 и от 30.08.2018г. до 31.01.2022г. – за магазин № 3, ВиК услуги, и от 24.52 евро /47.96 лв./ за мораторната лихва, съдът е отхвърлил исковете, поради погасяване на вземанията по давност.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд в отхвърлителната част, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

На първо място се навеждат доводи относно вида на задължението по договора за предоставяне на ВиК услуги. Посочва се, че съгласно чл.33,а.2 от ОУ, потребителите се задължавали да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в тридесетдневен срок след датата на фактуриране.

Излага се становище, че прилагайки правилото на чл.114,ал.2 от ЗЗД, съдът допуснал нарушение на материалния закон. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба(10.02.2025г.), давността не била изтекла по отношение вземания по фактура №0043069828/25.02.2022г.(започнала да тече от 26.03.2022г.). Отбелязва се, че въззиваемият придобил имота по наследство от своята майка, руска гражданка, на 24.05.2020г., вписана в Регистър Булстат (чл.3, ал.1, т.10 от ЗРБ). Пояснява се, че наследодателката не пребивавала постоянно в страната, което обуславяло нередовното отчитане на измервателните уреди.

Заявява се, че съдът едностранно изследвал поведението на страните по облигационното отношение, отчитайки неизпълнение на въззивното дружество да издава фактури два пъти в годината поради сезонния характер на имота.

Навеждат се доводи, че изготвеният по делото проект за доклад, обективиран в Протокол №4532/23.12.2025г. бил непълен, което се явявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът следвало да укаже кои елементи от фактическия състав подлежат на доказване и за кои не са представени доказателства. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Излагат се аргументи във връзка с приложение правилото на чл.96, ал.1,предл. второ от ЗЗД.

Твърди се противоречие в мотивите на решението, което водело до неговата необоснованост.

Подчертава се, че съдът не изследвал поведението на въззиваемия, изразяващо се в бездействие.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемия А. Т., чрез назначения особен представител, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се твърди, че първоинстанционният съд постановил законосъобразно и правилно решение, като обсъдил в пълнота представените по делото доказателства. Излага се становище относно доводите на въззивника досежно погасителната давност. Посочва се, че съдът основателно приел 2 възражението по чл.111, б. ,,в“ от ЗЗД по отношение на част от вземанията- за три години назад, от датата на подаване на исковата молба.Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото и анализ на представените по делото писмени доказателства.

Оспорват се твърденията на въззивника за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в изготвен от съда непълен доклад по чл.146 от ГПК. Развиват се съображения във връзка с направеното с въззивната жалба доказателствено искане. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение.

Претендира се присъждане на дължимото възнаграждение за особен представител.

С определение №1619/05.06.2026г. не са допуснати доказателствените искания на въззивника.

Въззивното производство е висящо по отношение на частта, с която частично са отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове срещу А.

Т. за предоставяне на ВиК услуги за периода от 13.07.2017 до 16.09.2024г., за които са издадени 3 бр. фактури за периода 25.02.2022г. до 25.09.2024г., а именно за разликата над уважения размер от общо 44.62 евро до пълния претендиран с исковата молба размер от 149.45 евро /292.30 лв./ за главницата и 24.52 евро /47.96 лв./ мораторна лихва. лв., за която сума са издадени посочените по-горе фактури и за разликата над уважения размер на законната лихва върху главницата до пълния претендиран размер, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В останалата част решението е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за осъждане на ответника Т. в качеството му на наследник на Н. П. П., поч. на 24.05.2020г., сега въззиваем, да заплати на ищцовото дружество, сумата в размер на 292.30 лв. лв., представляваща стойността на ВиК услуги – доставена питейна вода, отвеждане, пречистване на отпадни води по издадени 3 бр. фактури:фактура № 0043069828/25.02.2022г., издадена за сумата от 112.40 лева с включен ДДС, фактура № 0047569371/26.08.2024г. за сумата от 164.90 лева с включен ДДС и по фактура № **********/25.09.2024г. за сумата от 15.00 с включен ДДС/ с отчетен период по фактурите 13.07.2017г. до 16.09.204г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 47.96 лв., представляваща общ сбор на мораторната лихва, начислена общо за периода 28.03.2022г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Исковете са с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът, чрез назначения особен представител е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок като излага доводи, че не е налице облигационна връзка между страните по делото, а евентуално, че не са 3 представени сочените ВиК услуги, както и че са погасени по давност.

Страните ангажират доказателства съобразно разпределената им доказателствена тежест.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

От представените писмени доказателства – нотариални актове /л.38-40 вкл./ се установява, че ответникът в качеството си наследник притежава описаните недвижими имоти – магазин 3 и 4, находящи се в гр.Поморие, ул.“Солна“ №22Б, ет.0 /партер/, както и че по искане на неговия наследодател /2 бр. заявления/ е открита партида 225847. Следователно ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. Не е спорно, че ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги по отношение на описаните водоснабдени имоти.

Не е спорно също, че за претендираните суми, за стойността на доставена, отведена и пречистена вода за посочения период ищцовото дружество е издало 3 бр.фактури /подробно изброени като номера в исковата молба и приложени като доказателства по делото/.

Спорният по делото въпрос е дали вземанията на ищеца са погасени по давност в светлината на това от кой момент започва да тече давността. За да му бъде даден отговор следва да се направят няколко уточнения:

За да се отговори на този въпрос трябва да се направят следните уточнения:

Съгласно ТР №3/18.05.2021г по т.д.№3/2011,ОСГТК на ВКС вземанията на водоснабдителните дружества са периодични плащания по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от падежа на задължението.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи „услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение“.

Съгласно чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК – Бургас потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Съгласно чл.8 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на 4 потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора.