Решение № 60 от 22.02.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 47/2021
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 22.02.2021
- Състав
- Радостина Ташева Гергичанова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0256-000532 от 01.10.2020г. на *** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на *** с ЕГН ********** от гр. ***, Плевенска област на основание чл. 184, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 02.09.2020 година в 11:30 часа в с. *** на ул. „***“, като пътник на предна дясна седалка в товарен автомобил „***“ с рег. № *** не е поставил обезопасителен колан по време на движение – нарушение по чл. 137А, ал. І от ЗДвП.
В срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е поддена жалба от *** с ЕГН ********** от гр. *** като законен представител на непълнолетния *** /15г./, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление № 20-0256-000532 от 01.10.2020г. на *** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване за несъответствие на описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка с действиетланата такава.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от *** с ЕГН ********** от гр. *** като баща и законен представител на непълнолетния *** и пълномощника му адв. *** от АК-Враца, който моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Алтернативно моли съда, ако прецени, че описаното в НП нарушение е извършено от нарушителя да измени наказателното постановление като наложи на непълнолетния *** административно наказание „обществено порицание“.
Ответната страна не се представвява в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 222072 от 02.09.2020 година против *** с ЕГН ********** от гр. ***, Плевенска област за това, че на 02.09.2020 година в 11:30 часа в с. *** на ул. „***“, като пътник на предна дясна седалка в товарен автомобил „***“ с рег. № *** не е поставил обезопасителен колан по време на движение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 137А, ал. І от ЗДвП.
1
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на *** с ЕГН ********** на основание чл. 184, ал. ІV, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 02.09.2020 година в с. *** нарушение по чл. 137А, ал. І-ва от ЗДвП. Същата не се потвърждава от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства. Съдът обсъди показанията на актосъставителя ***, като намери, че същите следва да бъдат приети с доверие като обективни и дадени под страх от наказателна отговороност в частта, в която посочва, че по време на извършената проверка посоченият нарушител е имал качеството „пътник“ в товарен автомобил „***“ и е бил разположен на предна седалка без поставен обезопасителен колан. Достоверно и несъздаващо съмнение е и даденото от актосъставителя описание, според което седалката в предната част на купето на проверяваното МПС е триместна, като мястото по средата не е оборудвано с колан. Актосъставителят *** няма конкретен спомен относно обстоятелството колко пътника са се возели на предната седалка и излага предположение, че *** е заемал предна дясна седалка до прозореца, поради което съдът не прима показанията му тази им част, тъй като намира същите за неубедителни. Съдът приема с доверие покозонията на свидетеля *** като логични и убедителни. Този свидетел възпроизвежда пред съда свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото фости, според които по време на извършената проверка соченият нарушител – непълнолетният *** се е возел на предната седалка в товарния автомобил „***“ като заемал мястото по средата между шофьорската седалка и друг пътник, седящ на мястото до процореца вдясно, който не бил с поставен обезопасителен колан. В този смисъл са и обясненията на ***, които съдът приема с доверие като непротиворечиви. Изяснената в хода на проведеното съдебно следствие фактическа обстановка несе опровергава от приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени докзателства, а именно: наказателно постановление № 20- ***/01.10.2020 г., акт за установяване на административно нарушение серия GA № 222072/02.09.2020 година, заверено копие от заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, когато същите са оборудвани с такива. От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка не се установява, че мястото в товарния автомобил, заето от *** е било оборудвано с обезопасителен колан. Такова твърдение не се съдържа и обжалваното наказателно постановление, поради което настоящият съдебен състав намира, че елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП не са налице в настояща хипотеза.
2
Отделно от изложеното по-горе, съдът намери, че административнонаказателната отговорност на *** е неправилно ангажирана, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно отговорни са непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Видно от ЕГН на жалбоподателя е че към датата на твърдяното административното нарушение – 02.09.2020 година същият е бил непълнолетен /14г./, като не е бил навършил 16 години т. е. не е бил административно-наказателно отговорен.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, поради което Наказателно постановление № 20-0256-000532 от 01.10.2020г. на *** РУ към ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
3