Решение № 972 от 14.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501329 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалбата на ищеца в първоинстанционното производство - „Балкам груп“ ООД изцяло срещу Решение № /27.01.2023г. по гр.д.№ 184/22 по описа на ОС – София. В жалбата си жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Твърди, че неправилен е извода на съда, че ЮЛ не могат да търпят неимуществени вреди, като счита също така, че е налице практика на съдилищата в обратен смисъл. По съществото на спора счита, че иска му е доказан изцяло по основание и размер. Твърди, че са налице процесуални нарушения, тъй като СОС не бил обсъдил всички твърдения в писмената защита, както и не бил обсъдил всички доводи на ищцовата страна . Моли да бъде отменено решението изцяло и да бъде уважен иска.

В срок е депозиран отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови 1 доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, СОС е приел правилно за установено от фактическа страна следното:

Видно от протокол № 1/2022-2023 от 24.01.2022 г. на редовно заседание на постоянните комисии към Общински съвет-гр. Божурище ответникът Г. Д. е направил следното изказване на заседанието, което е било протоколирано “…….Много е хубава програмата, шарена, голяма приятна е за окото, но по какъв начин ще ни помогне тази програма да се реши проблема с найголемият замърсител в гр. Божурище, фабриката за кафе, която през ден обгазява вече целия град…….но нещата са страшни“.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана пред първата инстанция и неоспорено от страните, записът от редовното заседание на постоянните комисии на Общински съвет-Божурище е публикуван на Фейсбук страницата на Община Божурище на 24-ти януари 2022 година. Записът е достъпен на Фейсбук страницата на община Божурище и към датата на изготвяне на експертизата. Изразът посочен в исковата молба е възпроизведен от Г. П. Д. в този запис.

Ищецът „Балкам груп“ ООД е търговско дружество, за което не се спори по делото, че стопанисва и управлява фабрика за изпичане на кафе на територията на Община Божурище. Друга подобна фабрика на територията на същата община не е установена.

От представени извадки от подадени сигнали до РИОСВ- София област –зелен телефон, се установява, че са подавани сигнали на 19.01.2022 г., 30.05.2022 г., 17.05.2021 г., 28.05.2019 г., 02.03.2017 г., с твърдения за неприятни миризми от фабриката за кафе в гр. Божурище. По подадените сигнали са били извършвани проверки, при които не са били установени наличие на миризми, характерни за производствената дейност на фабриката.

От представен констативен протокол № ККФОС-КС14/30.05.2021г (вероятно техническа грешка, вместо 2022г.) на РИОСВ-София се установява, че е извършена проверка на фабрика за кафе в гр. Божурище, по повод 2 постъпили сигнали в РИОСВ-София с вх. № С-277/30.05.2022 г. По данни на представителя на дружеството на 30.05.2022 г. в 9,47 ч. е възникнала аварийна ситуация, а именно аварирала помпа, което е довело до липса на охлаждаща вода за вече изпеченото кафе, поради което същото се е запалило в четвърта печка. Аварията е била отстранена и печенето на кафе е било възобновено в 11,55 ч. При извършен обход на площадката, органолептично не се установило миризма на кафе, не е установено и наличие на „кълба от дим“.

При извършен обход извън производствената площадка, като обхода е бил извършен по цялата дължина на ул. „Шести септември“, гр. Божурище, органолептично не се установило наличие на миризма на кафе.

От писмо от „Ай Пи Трейд 2018“ ООД от 19.10.2022г. до ищеца, се твърди, че дружеството разбрало за качен клип във Фейсбук страницата на Община Божурище, в който фабриката за кафе в града е посочена като найголемия замърсител на въздуха. „„Ай Пи Трейд 2018“ ООД е направило искане до ищеца да му представи доказателства, че при производството на кафе във фабриката се спазват всички екологични изисквания, въведени от българското законодателство, а така появилите се твърдения, не отговарят на обективната истина. Отправено било предупреждение, че дружеството в противен случай ще прекрати незабавно едностранно договорните отношения с „Балкам груп“ ООД. От представения договор от 27.08.2021 г., сключен между „Балкам груп“ ООД и "Ай Пи Трейд 2018" ООД се установяват договорни отношения между двете дружествата, с предмет предоставяне за временно ползване на изброени движими вещи.

От писмено уведомление от „Силвър 2019“ ЕООД на 25.10.2022г. до ищеца, дружеството моли да бъде информирано, верни ли са твърденията на общинския съветник и фабриката за кафе дали отговаря на всички екологични изисквания за производство на кафе. Посочено е, че дружеството обмисля да прекрати търговските си отношения с „Балкам груп“ ООД. Видно от представения договор от 19.02.2020 г., между двете дружества са налице договорни отношения, с предмет предоставяне за временно ползване на изброени движими вещи /кафемашина, кафемелачка/.

В откритото с.з. на 01.12.2022г., в което са представени двете писма, те са оспорени от представителя на ответната страна досежно достоверността на датата им. Не са представени други доказателства, установяващи достоверна 3 дата.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели, посочени от двете страни.

От показанията на свидетеля К. Г. се установява, че работи като главен инженер на фабриката за кафе в гр. Божурище. Края на месец януари, началото на месец февруари на 2022 г., служители на фабриката започнали да показват клипчето във Фейсбук, как г-н Г. Д. направил изказване „че фабриката е най-големият замърсител на гр. Божурище и положението е страшно“. Служители на фабриката започнали да се интересуват дали това е вярно и се наложило да им бъде обяснено, че това са пълни измислици и лъжи, които искат явно да опетнят името на фирмата. Контрагентите на дружеството също започнали да питат „вярно ли е“, „какво се случва“, „продуктът има ли замърсяване или не“, тъй като не искали да употребяват продукт, който е замърсен. Имало хора, които срещали свидетеля по улиците, които му заявявали, че фабриката замърсява града и като цяло населението на гр. Божурище било негативно настроено. След изказването на общинския съветник имало фирми, които се отказали да работят с тях и други, с които не се стигнало до подписване на договори. Свидетелят не си спомня 2021 г. по сигнали да е имало проверка на фабриката. Не е виждал да има обгазяване, изпускане на газ по време на дъжд или вятър от фабриката, а периодично били извършвани проверки, които установявали, че няма нищо нередно.

Фабриката печала само кафе, имала огромен катализатор, който имал филтър, през който минават всички вредни емисии, които се изпускат в атмосферата и всичко според свидетеля е в норма.

От показанията на свидетеля Г. Т. Г. се установява, че работи във фабриката като механик. Свидетелят има впечатления за негативно отношение на жителите на града към фабриката. Тези негативни настроения се появили началото на 2022 година, след думите „положението е страшно“.

Нищо в производствения процес не се било променило и никога не е миришело на кафе.

От показанията на свидетеля Р. П. се установява, че живее в гр.

Божурище от 15 години, на около 200-250 метра от фабриката. Много често, според свидетеля, се усещала силна миризма на кафе, като това се забелязвало по различно време. Лятото обикновено това се забелязвало около 4

17,15 ч.- 17,20 ч., виждал се дим, който се изпуска и се усещала миризма.

Свидетелят забелязал, че при лошо време – вятър, дъжд също миришело силно на кафе. Миризмата на кафе нахлувала в помещенията, поради което не можело да се проветряват. Силната миризма датирала още от преди 7-8 години и това се коментирало между хората. По повод силната миризма, свидетелят е известявал хора от Общински съвет, коментирал е с общински съветници и кмета на общината, но писмени жалби не е подавал.

В показанията си свидетелят Й. М. И. посочва, че живее в гр. Божурище от 40 години. До месец юни 2022 г. е бил общински съветник. Присъствал на заседанието на 24 януари, на което ответникът повдигнал въпроса, че имало много оплаквания от жителите на града и предложил да се вземат мерки. На заседанието изказвания по темата направили Г. А. и А. А.. На предишни заседания на Общински съвет също била обсъждана ситуацията с миризмите от фабриката за кафе. Според свидетеля много често се усещала миризмата на кафе, предимно сутрин. Свидетелят лично няколко пъти се е обаждал на телефон в РИОСВ във връзка със силната миризма. Коментарите в гр.

Божурище били, че филтрите, които трябва да пречистват били изключително скъпи и не се подменяли.

От представените от ответника с молба-становище от 03.10.2022г. извадки от Протоколи на заседания на Общински съвет Божурище, ( като е цитирана връзка към тях, което ги преви общодостъпни) е видно, че въпросът за замърсяване чрез миризма и дим от фабриката за кафе в град Божурище е бил обсъждан на заседания през 2016г. , 2019г и 2022г.

Въз основа на направените твърдения от фактическо естество заявените искания, предявеният иск, законосъобразно е бил квалифициран от първоинстанционния съд, като такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл.

52 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 30 000 лева, предявен като частичен иск от общо дължима от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в изграждане на негативни представи в обществото за публичния образ на „Балкам Груп“ ООД, уронване доброто търговско име и търговската репутация на дружеството и даващо негативна оценка на неговата производствена дейност.

Разгледан по същество, искът следва да бъде отхвърлен, като 5 неоснователен и недоказан.

Основният спорен въпрос по делото е съсредоточен върху принципната възможност да бъде присъждано обезщетение за претърпени неимуществени вреди на юридическо лице.

В общата разпоредба, която дефинира отговорността за вреди на чл. 45 от ЗЗД не е посочено какви видове вреди и търпени от кого следва да бъдат обезщетени.

Въпреки, че са налице постановени инцидентни решения в обратния смисъл, съдебната практика в преобладаващата си част приема, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, следователно нямат право на обезщетение за такива. Този извод, както е разяснено в Определение № 271/19.03.2010г. по гр.д.№ 8/10 по описа на ВКС, трето ГО, съответства на задължителната и трайна съдебна практика – в първата ППВС №4/61, 5/69,2/84, 4/68 г., е указан кръгът на лицата (само физически), които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди и начинът на определянето им, след установяване на конкретните за увреждането (на собственото на ищеца здраве, от смърт на негови близки, от неизпълнено обещание за брак, от накърнени лична свобода, чест и достойнство) обстоятелства. В по-новата практика на ВКС, също се приема, че няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по-конкретно – търговци, защото всичките им права са имуществени, вкл. и тези свързани с маркетиговия имидж, търговски марки и др. подобни. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент – чл.1, ал.3 от ТЗ. Вредите, които търговското предприятие търпи се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова чл.52 от ЗЗД не намира приложение за юридическите лица – те формират воля чрез органите си, нямат психика, физическа сетивност и здраве, както физическите и не могат да търпят морални вреди.